В Украйна има примирие, но куршумите свирят безспир. Световните лидери успяха да забъркат там уникално голям миш-маш.
Гърците са стари майстори на тази гозба. Те не признават спасителния план, но поискаха удължаването му. Искат да раздават пари, но ги нямат. Най-вероятно театърът им ще приключи с компромис на сегашните управляващи, които ще преподпишат всички договорени от предишното правителство клаузи – същите, които пламенно отричаха.
Фед неизбежно ще вдигне основната лихва, но няма да е непременно съвсем скоро, както повечето пазарни участници доскоро очакваха.
Китайската икономика расте, но с бавни темпове и намалява инвестициите си в щатски държавни книжа.
Развиващите се страни имат нужда от пари, но не могат да си ги осигурят. Ето защо се опитват да се възползват пълноценно от на практика безлимитното и евтино финансиране от ЕЦБ на лихвени равнища почти 0 процента. Както и от рекордните обеми от свеж паричен ресурс, които предлага Японската централна банка (ЯЦБ).
Ние също искаме да се възползваме от някакъв вид евтино финансиране. Но готвачите у нас дълго ще спорят за рецептата и нашият миш-маш ще стане солен – мъка ще е да се реализира нелошата идея за подписване на споразумение с водещи банки за обслужване на дълга ни, целящо достъпът ни до световните финансови пазари да стане по-лесен. Така при нужда страната ни ще може да се финансира или да рефинансира стари дългове много по-бързо и ефективно.
През изминалата седмицата дилъри и инвеститори трудно успяваха да оценят еднозначно постъпващите новини. И в главите стана истински миш-маш от разнопосочната и противоречива информация. В резултат на което цените на валутите, на петрола и на книжата се лутаха без видима и ясна посока.
В условията на непрогледната мъгла,спуснала се над пазарите, цената и на българските книжа се движеше разнопосочно.
Еврооблигационната ни емисия с падеж септември 2024 г. успя да загуби нови 30 цента от стойността си през седмицата и в момента се търгува при 105.3 евро за 100 номинал. В резултат на което носената от нея годишна възвръщаемост се повиши до 2.32 процента.
Доходността на другата ни облигационна емисия, търгувана също на външните пазари, чийто падеж е през юли 2017 г., пък остана стабилна. Тя продължи да отстоява позиции на 0.74% годишна доходност.
Доходността на книжата, емитирани на вътрешния пазар на държавен дълг, пък се понижи. Емисиите, излизащи в падеж след 10 години – и в евро, и в левове, вече носят възвръщаемост от 2.45% на годишна база. Тя е по-ниска с 10 базисни точки спрямо предходната седмица, когато сделките с тях се случваха при 2.55% годишна доходност. Облигационните ни емисии с падеж след пет години също останаха стабилни и продължават да се търгуват при 1% годишна доходност. Около 0.75 на годишна база се запазиха котировките на облигациите с остатъчен срок до падеж от три години. Едногодишните и шестмесечните ни съкровищни бонове пък се котират съответно при 0.45 и 0.2% на годишна база.
До 23 март в емисионния календар на Министерството на финансите не се предвижда да има аукциони за продажба на държавни съкровищни облигации. Едва тогава ще бъдат предложени книжа с номинална стойност 50 млн. лв. от емисия с падеж след 10 години.
За отбелязване е фактът, че котировките по CDS (Credit Default Swap) за България се понижиха чувствително от началото на годината. От 250 базисни точки до 220 базисни точки паднаха застраховките срещу фалит на държавата ни за следващите 10 години. На практика това означава, че 10-годишните ни книжа би трябвало при равни други условия да се търгуват с 30 базисни точки по-ниско. За сравнение, те се търгуваха при 2.9% през първите дни на годината и при 2.32% в момента, т.е. с 58 базисни точки по-ниско. Реалното понижение е по-голямо, защото върху доходността оказват влияние и други фактори. По-ниските котировки на CDS означават по-голямо доверие в страната ни.
Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
