Илия Лингорски, Президент на Европейската лига за икономическо сътрудничество в България
Разгорещилата се напоследък публична и политическа дискусия по въпросите на държавния дълг всъщност не е по съществото на темата. Предмет на споровете, които прераснаха в неконструктивен политически антагонизъм, често са технически детайли. Механизмът, предложен от министъра на финансите, очевидно цели по-голяма гъвгавост и възможност за маневриране, за да може министърът и администрацията да управляват по-активно финансовите пасиви на правителството и публичния портфейл на данъкоплатците.
Претендирайки за експертност, мнозина интелектуалци се впуснаха в злободневни спорове и дори кавга – предимно в подкрепа или против кабинета и персоните му. Сюжетът традиционно рискува да заприлича на водевил, докато икономиката и което е по-важното – хората, продължават да страдат от отсъствието на растеж, ниско доверие на инвеститорите, висока безработица, липса на икономическа и лична перспектива за можещите и трудолюбивите и за техните семейства.
Аргументът, че новият дълг заменя стар, и само малка част (4 млрд. лв.) ще бъде нетното нарастване за финансиране на текущи бюджетни дефицити, също не е особено продуктивен. Докато растежът е недостатъчен, бюджетните разходи са неефективни и нископродуктивни, събираемостта на държавните вземания е незадоволителна, а доверието на инвеститорите е слабо поради политически и правосъдни рискове, които те не биха могли и съвсем очаквано не биха се нагърбили да поемат, фискалните дефицити ще преобладават и в резултат суверенният дълг неизбежно ще продължи да нараства.
Съществените въпроси, свързани с държавния дълг, са много. От институционална перспектива следва отново да се дебатира и реши да бъде възстановена и развита функцията на независимо, модерно и професионално "Държавно съкровище", което да позволи да се върнем към политика на активно, експертно управление на активите и пасивите на фиска. Но дори да се подобри управлението на хазната и държавния дълг, в каквато посока е и предложената от министъра на финансите емисионна програма, не можем да очакваме автоматично решение на съществените проблеми на икономиката и фиска – растеж, инвестиции, събираемост, и преди всичко – растящо доверие в икономиката и институциите. За справянето с тези проблеми се изисква конструктивен дебат около новаторски идеи, подкрепен от политическа воля и готовност за понасяне на негативи с определена цена в изборните урни. Но преди всичко крайно време е да се върнем към добронамереност и постоянство в провеждането на реформи, насочени към активна вътрешна интеграция и конвергенция в Европейския съюз. Да коригираме решително политиката, водена през последните години след влизането ни в ЕС, и да работим последователно и дългосрочно за справедливо правораздаване, качествено и мотивиращо образование, компетентни и независими институции, спестовно-инвестиционни социални системи и за реализирането на една отговорна и амбициозна визия за мястото и приноса на България в Европа.
Можем – само ако се издигнем на нивото на националния ни девиз: "Съединението прави силата."
Мнението на автора е лично и по никакъв начин не изразява позиции на организациите и компаниите, с чието представителство е ангажиран.
