Изминалата седмица се оказа най-кошмарната в кратката история на новото правителство на Атина, което обеща да промени живота на гръцкия народ, като свали от раменете му тежестта на строгите икономии. Премиерът Алексис Ципрас е под толкова интензивен натиск, че е напълно разбираемо защо не обича да носи вратовръзки.
Намирането на решение за гръцкия дълг се превърна в историческо събитие, а само в рамките на 10 дни бяха проведени три извънредни срещи на Еврогрупата. Две от тях завършиха с категоричен неуспех, а резултат от третата до редакционното приключване на този брой на вестника вечерта в петък, 20 февруари, все още нямаше.
Преди началото на заседанието по всичко изглеждаше, че и тези разговори са обречени на провал. Представителите на страните членки втвърдиха позицията си срещу управляващите в Атина и подкрепиха становището на Германия, с което тя отхвърли искането на гърците за удължаване на спасителната програма. Нещо повече – заговори се открито Гърция да напусне еврозоната.
Малтийският финансов министър Едуард Сциклуна заяви, че няколко страни, начело с Германия и Холандия, са готови да оставят Гърция да напусне 19-членната еврозона и са все по-разочаровани от исканията на правителството й. Португалия също зае по-твърда позиция по отношение на Гърция – министър-председателят на страната Педро Пасос Коелю, заяви, че е "не е приемливо" Гърция да не поема отговорности в замяна на исканото финансиране.
Допълнително напрежение предизвика и публикацията на германското издание "Шпигел", според която Европейската централна банка (ЕЦБ) се готви за излизане на Гърция от еврозоната, или т.нар. Grexit. По информация на изданието служители на ЕЦБ са започнали да разработват прогнози за това как останалата част от еврозоната би се справила, в случай че Атина напусне валутния съюз.
Въпреки всичко това гръцкият премиер Алексис Ципрас и финансовият министър Янис Варуфакис запазиха доброто си настроение. "Това е моментът за историческо политическо решение за бъдещето на Европа", написа Ципрас в "Туитър" преди началото на разговорите в Брюксел. Атинските политици изглеждаха прекалено уверени, че срещата ще приключи с щастлив край и правителството ще успее да договори исканото шестмесечно удължаване на спасителната програма. Варуфакис също изрази оптимизъм, че сделка ще има и от комина на сградата в Брюксел като от този във Ватикана ще излезе бял дим.
Изненадваща е тази сигурност от страна на Гърция, след като вторият опит на финансовите министри от еврозоната да постигнат споразумение с гръцкия си колега Янис Варуфакис в понеделник (16 февруари) завърши с провал. Тогава Еврогрупата даде на Атина срок от пет дни да реши иска ли продължаване на спасителната програма.
Неуспехът на преговорите с кредиторите предизвика сериозни опасения за бъдещето на страната във валутния блок и отново изнерви инвеститорите. Най-сериозен удар обаче понесоха гръцките банки, тъй като паникьосаните вложители се втурнаха в клоновете им. По информация на "Блумбърг" тегленето на депозити се е увеличило драстично след неуспешните преговори между Гърция и нейните кредитори от еврозоната. Обемът на депозитите в четирите банки със системно значение за страната се е понижил с 20 млрд. евро от декември насам според източници на "Файненшъл таймс", запознати с изходящите потоци.
Вследствие на това се ограничи и достъпът на банките до пари в брой и съвсем логично Централната банка на Гърция поиска от ЕЦБ разрешение да отпусне допълнителни 10 млрд. евро по линия на механизма за спешна ликвидна подкрепа (ELA). Европейската централна банка обаче отпусна на гръцките кредитори три пъти по-малко – 3.3 млрд. евро. Така общият размер на линията за спешно финансиране достигна 68.3 млрд. евро, след като през миналата седмица ЕЦБ вдигна тавана й с 5 млрд. евро.
Масовото изтичане на депозити от банките се превърна в голям проблем в началото на февруари, когато ЕЦБ отказа да приема гръцките облигации като обезпечение. Това принуди кредиторите да се обърнат за спешни заеми към Централната банка на Гърция, които се отпускат при по-висока лихва от 1.55 процента.
Според експерти, ако тази тенденция се задълбочи през идните няколко седмици, следващата необходима стъпка за Гърция ще е въвеждане на капиталови ограничения. Подобна регулация бе въведа в Кипър през 2013 г., когато страната сключи спасително споразумение с "тройката" кредитори, което включваше и затваряне на втората по големина "Лайки банк". Контролът върху изтичането на капитали включваше ограничения за дневни тегления от банкомат до 300 евро, таван на корпоративните плащания, система за отпускане на "пари за почивка" на лица, които ще пътуват извън страната, и други.
Въпреки тъмните облаци над Атина през седмицата в четвъртък (19 февруари) се появи лъч надежда за излизане от безизходицата – когато правителството на Ципрас за първи път склони на компромис и поиска от Брюксел да удължи спасителната програма за страната за период от шест месеца. В писмо до председателя на Еврогрупата Йерун Дейселблум, гръцкият министър на финансите Янис Варуфакис посочи, че целта на исканото шестмесечно удължаване на споразумението е да се договорят взаимноприемливи финансови и административни условия, чието изпълнение ще стабилизира фискалната позиция на Гърция. Освен това Атина обещава да работи в тясно сътрудничество с европейските и международните партньори и да се въздържа от едностранни действия, които биха подкопали фискалните цели, икономическото възстановяване и финансовата стабилност. Адресираното до Дейселблум писмо съдържа и точки, с които гръцките власти се ангажират да работят съвместно с "тройката" кредитори.
Малко след публикуването на искането на гръцката страна Германия побърза да удари поредния тежък шамар на новобранеца Алексис Ципрас. Говорителят на германското финансово министерство Мартин Йегер публикува изявление, в което посочва, че молбата на Атина "не е съществено предложение за решаване на проблемите" и допълни, че писменият документ не отговаря на критериите, договорени на заседанието на Еврогрупата в понеделник.
Ако и останалите европейски партньори интерпретират новото предложение на Гърция като начин да си набави допълнителни средства, без да предприеме сериозни икономически реформи, ситуацията за Атина може да се влоши повече и да обезсмисли предишните усилия за компромиси от последните две седмици.
Освен това на косъм виси и получаването на 7.2 млрд. евро, от които гръцкото правителство отчаяно се нуждае, за да покрие задълженията по дълга си през следващите месеци. Срокът на досегашната спасителна програма изтича в края на месеца. И ако не бъде постигнато ново споразумение до края на февруари, много вероятно е Атина да осъмне на 1 март без финансова подкрепа за първи път от пет години насам.
*При посещението си в Италия Ципрас получи вратовръзка за подарък от колегата си Матео Ренци. Тогава Ципрас обеща да си я сложи, когато дълговите проблеми на Гърция бъдат решени.
