Дълговете на бизнеса са продължили да нарастват и през 2013 година, като достигат 171 млрд. лева в края на годината, показват данните на Българската стопанска камара. Спрямо 2012 година ръстът е в рамките на 1.9 на сто, но спрямо 2010-а увеличението е от 8.3 процента.
В същото време през 2013 година е отчетена дефлация от 1.6 на сто, което означава, че реалната задлъжнялост е много по-голяма – 173 млрд. лева, изчисли зам.-председателят на БСК Камен Колев.
Той посочи, че само по себе си увеличението не е "някаква вредна тенденция, а трябва да се вземе предвид и ръста на икономиката". В годините на икономически подем растат и задълженията и данните на стопанската камара го показват – в периода 2005 -2008 г., т.е. в годините преди кризата, има значително по-голям ръст на задълженията спрямо ръста на брутния вътрешен продукт (БВП). Икономиката на страната в този период се разширява с 6.2%, а задълженията се увеличават с 32.5 на сто. В периода 2009 – 2013 година ръстът на БВП и на задълженията вече е много по-съизмерим – 1.1% ръст на икономиката спрямо 2.3 на сто на задълженията.
През 2013 година продължава да се наблюдава негативно съотношение между размера на задължнялостта и приходите от продажби. В последните години обаче се наблюдава леко подобрение – през 2009-а на 1 лев приходи има 1.57 лева задължения, а през 2013 година задължението вече е 1.38 лева на 1 лев приходи от продажби.
Статистиката на БСК показва още, че е най-голям делът на междуфирмените задължения – 117 млрд. лева, или 68% от всички задължения на нефинансовите предприятия. Задълженията на фирмите към банки и други финансови предприятия са 46,9 млрд. лева, или 28% от всички задължения. Данъчно-осигурителните задължения са 5 млрд. лева, а задълженията към персонала – 2 млрд. лева.
Съпоставката спрямо 2012 година показва, че задълженията към финансови предприятия намаляват с 1.6 млрд. лева. От БСК разчитат това като знак за намаляването на инвестиционната активност, тъй като спадът спрямо предходни периоди е основно по отношение на дългосрочните, тоест инвестиционни кредити.
Ръст спрямо 2010 година обаче има по отношение на краткосрочните заеми – в рамките на 20 на сто, което пък показва, че фирмите страдат от недостатъчно оборотни средства.
Най-големи задължения имат предприятията от секторите търговия, транспорт, туризъм, енергетика, рециклиране, които съставляват към половината от задълженията на нефинансовите предприятия, показва още статистиката на БСК. Именно в тези сектори може да се очакват и фалити на фирми, посочи Колев. Заплаха от фалити има и по отношение на строителни предприятия, допълни той.
"Очакваме скромен растеж на БВП в рамките на 1%", посочи още зам.-председателят на Камарата. Това, както и свиването на инвестициите (с 15,6% за периода 2009 – 2013 г.) допълнително ще окаже негативно влияние върху задлъжнялостта.
Запазва се високо нивото на необслужваните кредити, а и дефлационните процеси ще съдействат за увеличаването на задлъжнялостта, макар и дефлацията да оказва позитивно въздействие върху бюджетите на домакинствата.
Благоприятно влияние върху задълженията на бизнеса ще има постепенното излизане на страните от Европейския съюз (ЕС) от кризата, както и увеличаването на износа. Като позитивни фактори се разглеждат намалението на цените на петрола и енергийните ресурси и ускореното усвояване на средствата от европейските фондове.
От БСК препоръчват да се улесни достъпът до правосъдие и да се ускорят процедурите по несъстоятелност като начин за намаляване на задлъжнялостта. Камен Колев посочи, че тромавата процедура по несъстоятелност бави бързото прехвърляне на активите, така че те отново да заработят и да носят доход. Затова и препоръката е да бъде създадена борса на задълженията.
Представителите на бизнеса настояват и за подобряване на финансовата дисциплина на държавата и общините. През 2013 г. държавата и общините са натрупали 277 млн. лева просрочени задължения към фирмите. От тях 108 млн. лева са просрочените вземания на бизнеса от държавата, а останалите са на местните администрации.
.
