Истинска буря се развихри над финансовия министър Владислав Горанов и над управляващата партия ГЕРБ по повод предложения тригодишен договор за дилърство. Всички парламентарни партии без ГЕРБ и Реформаторите бурно възнегодуваха срещу предложения за ратификация документ. Както често става в България, истинският предмет на договора – посредническите ангажименти, бързо бе забравен и се изляха куп ненужни приказки за размера на дълга и на евентуалния бюджетен дефицит през следващите три години. Работодателските организации също поискаха сметка от Горанов. На 23 февруари, по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, представителите на Асоциацията на индустриалния капитал в България и на Българската стопанска камара заявиха, че държавата трябва да се стреми да намали бюджетните дефицити, вместо да взема нов дълг, за да ги покрива. Но пък пропуснаха да акцентират, че по този начин правителството се бетонира. Защото покриването на дефицита няма да е първата му грижа, а каквото дойде от приходните агенции, ще отива евентуално за "някакви реформи". Най-вероятно подобни на санирането на панелките.
По-неприятното е, че финансовият министър Горанов, вместо да търси съмишленици сред работодателските организации, тръгна по пътя на конфронтацията, начертан от Дянков. Затова на срещата с работодатели и синдикати изнесе следното слово: "Вие не представлявате обществото, а организациите си. Обществото си е изградило механизми, за да консултира тези теми чрез съответните комисии. Вашата организация беше ли на заседанието на Комисията по бюджет и финанси? Не беше. Темата трябваше да ви е интересна и през 2013, и през 2014 г., но не питахте. Тази година ще ви дадем обяснения", репликира Горанов представителите на АИКБ и на БСК. Декларацията на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев, че представляваната от него организация подкрепя правителствената политика по дълга, не успокои финансовия министър. "Информацията, която идва чрез медиите, показва, че работодателите не четат официалните правителствени източници, защото проектът за заем е бил качен на много официални места, в това число и на страницата на Народното събрание", констатира Горанов.
Истината е, че отговорите на почти всички въпроси, които бяха зададени с толкова апломб в парламента по повод на договора за дилърство, могат да се намерят в публикуваната през януари 2015-а на страницата на МФ актуализирана тригодишна бюджетна прогноза. Там могат да се видят и намаляващите дефицити, и планираните разходи по бюджетни пера, и средствата за различни субсидии, и разходите за обслужване на дълга. Казано накратко – там са записани всички параметри, които показват за какво ще се харчи онази част от дълга, която през тази и следващите две години ще обслужва дефицитите.
Може би
вината на Горанов е
че не направи публични презентации на стратегията си по дълга, преди да предложи договора за ратификация. Куца му комуникационната стратегия, констатираха доста експерти, подкрепящи тригодишния договор по дълга. При сегашните политически настроения и започналата още от времето на първото правителство на ГЕРБ практика за популистки дебати по дълга под лозунга "заробвате бъдещите поколения" едва ли каквато и да е стратегия щеше да спести главоболията на финансовия министър.
Какво се крие зад тези 8 млрд. евро, или 16 млрд. лв., за които правителството иска да сключи тригодишен договор за дилърство? Въпросната сума може да се раздели на две части – безспорна и спорна. Безспорната е за
погасяване на вече взети заеми
Те са на сума 5.994 млрд. евро, или 11.722 млрд. лв., а падежите им настъпват през тази и през следващите две години.
През 2015-а трябва да бъдат платени 6.996 млрд. лв. външен и вътрешен дълг. Следващата година – още 1.722 млрд. лв., а през 2017-а – останалите 3.004 млрд. лева. Тогава – през 2017-а, идва падежът на облигациите на Симеон Дянков, които той пласира през 2012-а, за да осигури плащането на първата емисия глобални дългови ценни книжа, емитирана по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски. Всички тези задължения трябва да бъдат погасени. При положение че правителството – без значение дали то е доминирано от ГЕРБ, или друга политическа сила, не разполага със спестени пари, то трябва да емитира нов дълг, за да подсигури тези плащания.
Като стана дума за спестените пари, представителите на работодателските организации се сетиха
за фискалния резерв – 9 млрд. лева
Защо тези пари не се ползват за плащанията по дълга и за покриване на дефицита, а трябва да се теглят нови заеми? Да, резервът е бил 9 млрд. лв., съгласи се Горанов. Но заради плащането в средата на януари на дължимото по падежа на втората емисия глобални облигации от времето на правителството на Симеон Сакскобургготски фискалният резерв вече е 7.129 млрд. лева. От тях обаче могат да се ползват само 547 млн. лева. Другите са нещо като замразена ликвидност – има ги, ама правителството не може да ги пипа. Защото, както поясни Горанов, в сумата влизат и 1.323 млрд. лв., които чакаме да дойдат от ЕС, но не е ясно дали ще ги получим навреме. Този проблем впрочем се появи още при управлението на Орешарски.
Парите на Сребърния фонд – 2.445 млрд. лв., също са недостъпни за правителството. Засега. Изпълнителната власт не може да се докосне и до 1.450 млрд. лв. във фонда "Радиоактивни отпадъци", както и до фонда "Извеждане на ядрени съоръжения". Има още 800 млн. лв. в ПИБ под формата на депозит на правителството, който е остатъкът от сумата, която кабинетът "Орешарски" с разрешение на Европейската комисия предостави на ПИБ като ликвидна подкрепа. Банката има специален договор за изплащането на този депозит, който е одобрен от ЕК, и въпреки че, според Горанов, имала желание предсрочно да погаси сумата, финансовият министър предпочел да се спазват графиците по договора. Но дори и да си прибере въпросните 800 млн. лв., той все пак няма да разполага с нужните му 1.5 млрд. евро, или с 3 млрд. лв., които трябва да върне на чуждестранните банки кредиторки в средата на тази година.
Дори ако приемем, че през всички останали месеци на 2015-а бюджетът не отчита дефицит, във фискалния резерв пак няма да се съберат достатъчно пари за погасяване на държавните задължения – вътрешни и външни. Едва ли някой си мисли сериозно, че през цялата година в хазната ще има излишъци, за да се натрупат средства, с които да се покрият плащанията по главниците на дълга. И тук стигаме до въпроса, който работодателите, пък и част от обществото повдигат.
Защо не се правят реформи
които да намалят бюджетните дефицити през тази и през следващите две години. Така стигаме до спорната част в дълга от 8 млрд. евро, за който правителството иска да сключи тригодишен договор за дилърство с четирите чуждестранни банки.
От тази обща сума около 4.3 млрд. лв., или 2.1 млрд. евро, са за покриване на дефицитите през 2015-а, 2016-а и 2017 година. Според Закона за държавния бюджет за 2015-а са утвърдени 2.52 млрд. лв., а според тригодишната прогноза дефицитът за 2016-а е 2.175 млрд. лв. и 1.8 млрд. лв. за 2017 година.
Прави впечатление, че планираната обща сума на дефицитите за трите години – 6.496 млрд. лв., или 3.321 млрд. евро, е по-голяма от средствата за покриването им, които трябва да дойдат от външни емисии. Това всъщност означава, че разликата ще бъде покрита с нов вътрешен дълг.
По-важният въпрос, който работодателите и обществото поставят обаче, е дали тези дефицити реално могат да бъдат по-малки? Владислав Горанов декларира пред работодателите, че с исканията си дефицитите в хазната да бъдат намалявани те чукат на отворена врата. От изчисленията в тригодишната прогноза се вижда, че и като номинален размер, и като процент от БВП през следващите години дефицитите се свиват. Може ли обаче това да стане ударно и още от 2016-а да имаме балансиран бюджет и да спестим вземането на нов дълг от близо 4 млрд. лева? Сигурно може. Въпросът е как да се постъпи, та приходите да се покачат повече от планираното, а разходите да бъдат орязани драстично?
Като говорим за приходите в тригодишната прогноза, се вижда, че е предвидено тези от данъци и осигуровки да нарастват спрямо предишната година стъпаловидно – през 2015-а с 500 млн. лв., през 2016-а с 600 млн. лв., а през 2017-а – с близо 1 млрд. лева. По-важното е, че през трите години ръстовете им са 2.1% – за 2015-а, 2.5% за 2016-а и 4.1% за 2017 година. Те са от един и половина до два пъти по-високи от заложения ръст на брутния вътрешен продукт: 0.8% за 2015-а, 1.5% за 2016-а и 2.3% за 2017 година. Ако има по-голямо оживление в икономиката, разбира се, и приходите ще са повече. Но при сегашната ситуация в България, при неблагоприятната конюнктура в Гърция и при конфликта в Украйна, на такива оптимистични прогнози едва ли трябва да се залага. А пък да се планира много по-висок ръст на бюджетните приходи от този на БВП е опасно упражнение – практиката е показала, че то завършва печално за държавните финанси.
