Г-н Рашков, всичко ли вече научихме и разбрахме за прословутата разработка "Червеи" и за ролята на основните действащи лица, включително и на председателката на СГС Владимира Янева. Какво не ни казахте нито Вие, нито прокуратурата?
– Всичко, каквото може да бъде казано на този етап, мисля, че вече стана ясно. Но не искам да говорим за тази разработка – дори ако щете заради изключително грозното име, което не знам как е хрумнало някому. Пък и вече е образувано досъдебно производство, което прави неприемливи допълнителните коментари по случая. Единственото, което бих искал да подчертая, е, че това не е единственият случай на нарушение на закона, за което сме информирали прокуратурата. Надявам се и за останалите да се вземат адекватни мерки.
За другото обвинение за незаконно подслушване с кодово име "Таласъми", за което заговори главният прокурор Сотир Цацаров ли намеквате?
– Не, не. За никакви таласъми не става дума, не знам какво точно има предвид главният прокурор и не искам да се намесваме в случаи извън проверяваните от нас. Предали сме информация и за други нарушения. Става дума за още три случая в други съдебни райони. Повече подробности не очаквайте на този етап.
Незаконното разрешение, подписано от Владимира Янева, единичен случай ли е, или издава системен проблем в процедурата за разрешаване на използването на специалните разузнавателни средства (СРС)? Защото май се оказва, че всеки председател на окръжен съд може да изпадне в подобна ситуация – когато разписват такива разрешения, съдиите невинаги знаят дали някой друг преди тях вече не е издавал такъв документ и дали няма да надхвърлят установения в закона максимален срок за така нареченото подслушване.
– Точно затова предложихме на ВСС още през септември 2014 г. да се създаде единен национален регистър, в който съдиите да могат да проверяват дали друг съдия, от друг съд не е дал вече разрешение преди тях за подобна мярка по повод на същото престъпление, за какъв срок и за какви способи. До момента не ни е известно да е предприето каквото и да е. Ясно е, че липсата на такъв регистър сега е дори удобна, защото позволява оправданието: "Откъде да знам, че в друг съдебен район преди мен вече е дадено разрешение", с което персоналната отговорност отпада. Изрично подчертавам, че идеята за регистър не цели да предпази само съдията от последиците на незаконосъобразно разрешение. Когато се установи, че е допуснато незаконосъобразно прилагане на СРС, ние трябва да информираме и засегнатия гражданин. Оттам възникват два негативни ефекта: първо гражданинът ще има право да осъди държавата, защото негови, гарантирани от конституцията права, са били незаконосъобразно ограничени. И второ – ако в незаконен срок са събрани факти, те няма да могат да се използват като доказателства в процеса.
Звучи смислено, логично и полезно като предложение. Но защо все още няма такъв регистър? Пак ли обяснението е, че няма пари?
– Създаването на регистъра не е скъпо. Разговарял съм и с министър-председателя по тази тема, изпълнителната власт проявява разбиране и е готова да съдейства. Останалото е въпрос на воля.
И кой трябва да прояви тази воля? Доколкото се разбра, предложението за създаването на регистъра е дадено на ВСС, но там не са проявили никакъв интерес. Там ли се скъса верижката?
– Вижте, ние сме само членове на бюро за наблюдение на процедурите, натъкваме се на нарушения с различен характер, реагираме по съответния ред. Дотам се простират нашите правомощия. ВСС, заедно с изпълнителната власт може да реши проблема, за да се ограничи неправомерното прилагане на СРС. Това би било по-добра атестация за нашата страна и пред европейските институции.
Освен регистъра какво друго може да се направи, за да не говорим повече за "Червеи", "Таласъми" и един Господ знае за какво още?
– Процедурата се предприема по инициатива на посочени в закона органи и се разрешава или отказва от съдия. Затова е трудно да се раздели отговорността. От начина, по който се изписват исканията, включително и правната квалификация на деянието, за което ще се прилагат СРС, се вижда нивото на правна грамотност. Затова следва да се признае, че министърът на вътрешните работи се ориентира правилно в обстановката и сподели необходимостта от планиране на обучителни мероприятия на своите служители. Това е правилно, защото една част от нарушенията в процедурата се отнасят още до нейното стартиране.
Грешки допускат и съдиите. Очевидно е, че са необходими мерки по отношение на всички органи, ангажирани в процедурата, включително и спрямо непосредствено прилагащите специални средства – ДАТО и ДАНС. При по-отговорно отношение и самочувствие у тези служители да осъществяват контрол за правомерното прилагане на СРС нарушенията на закона в голяма степен ще бъдат отстранени. В момента обсъждаме указания към тези структури, които смятаме, че им дължим. Сега те изпълняват волята на заявителите на СРС и разрешенията на съда напълно безкритично.
Но нали това трябва да правят? Според двете съдебни инстанции, които четоха осъдителни присъди срещу бившия министър Цветан Цветанов, органите на изпълнителната власт нямат право на преценка и са длъжни да прилагат СРС-тата, за които има издадено разрешение от съда?
– За мене е изключително странно, че според някои колеги разрешенията трябва да се изпълняват безпрекословно. Не приемам това дори само поради обстоятелството, че няма основание да допускаме мултиплициране на съдийската грешка, с която на практика се ограничават конституционно гарантирани права. Същевременно съдията не носи имуществена отговорност за своите актове. А държавата или по-скоро данъкоплатецът плаща за неправомерно прилагане на СРС дори спрямо лица, за които има и други доказателства, че са извършили престъпления.
Всъщност, на какви нарушения се натъкнахте при Вашите проверки?
– Не смятам, че трябва да изпадаме в детайли. Но е факт, че е разрешено прилагане на СРС за доказване на деяние, което три години преди това е било декриминализирано, т.е. то вече отсъства от Наказателния кодекс, не е престъпление. В друг случай е прилагано СРС, без да е имало каквито и да било данни, че престъплението, за което те са поискани, е извършено. Разрешено е СРС за лица, за които не е имало никакви факти, че някога през живота си са участвали в престъпна дейност. Случаите са различни, но фактите са еднакво тревожни. За мен съдията трябва да стане непреодолима преграда срещу неправомерно използване на СРС. Заявих това пред ВСС, запознах членовете му с констатациите на бюрото. Изложеното означава, че някои от съдиите трябва да повишат вниманието към материалите, на които се основава искането за използване на СРС. Същевременно много магистрати подхождат отговорно, когато бъдат сезирани. Те не само преглеждат материалите, а провеждат и разговор с оперативните работници и ръководителите им, за да се убедят, че действително е необходимо използването на СРС, че се очаква чрез тях да се съберат доказателствени материали.
Имаше констатация, че едва около 3% е делът на събраната информация със СРС-та, която се прилага като доказателствен материал по делата? Все още ли е така?
– Сега процентът е по-висок, но не може да се каже точно, тъй като ежедневно постъпва информация от цялата страна. Ефективността е важен критерий, защото не е тайна, че службите, които прилагат СРС, са едни от най-скъпите. Само ДАТО ежегодно разходва десетки милиони левове, за да изпълнява задълженията си. И нейното ангажиране с прилагане на СРС, които не биха имали значение за оперативно-издирвателната дейност и за наказателното производство, е основание да се засили контролът върху процедурата, свързана със СРС.
Ръководеното от Вас бюро контролира и съхраняването, и унищожаването на събраните със СРС материали, които впоследствие остават извън наказателното производство. В тази област открихте ли нарушения?
– Тази дейност е в нашите компетенции. Там също има нарушения, но те не са толкова сериозни. До настоящия момент не сме установили случаи, в които материали за приложени СРС да не са унищожени, да са използвани за други цели и да е злоупотребено с тях. Имаме констатации за неспазване на законните срокове за унищожаване, за което сме взели мерки.
Все пак България се превърна в държавата на флашките, а материали, събрани със СРС-та, се пускат по пощата до медиите? Как става това?
– Ако някой е нарушил закона, направил е копие, преди да се унищожи придобитата със СРС информация – ще бъде разследван , което е в компетентността на прокуратурата. Ние само констатираме факта и информираме прокуратурата.
Плод на какво са тези нарушения, че и откровени престъпления, господин Рашков? На некомпетентност, на зависимост, на претоварване с работа – каква е причината?
– Не приемам обяснението, че съдиите се страхували да откажат разрешение за СРС, за да не ги обвинят, че пречат на събирането и проверката на доказателства. Едва ли има здравомислещ човек, който да се противопостави тези средства да се използват, когато има данни за съответно престъпление. Ако предпоставките за разрешение не са налице, съдията няма от какво да се страхува. Но ако някой иска по този начин да извини грешките, които се допускат – тезата не може да бъде подкрепена. Щом съдията може да реши едно наказателно дело с присъда, трябва да може да прецени и дали едно искане за прилагане на СРС е законосъобразно, или не. Но ако го е страх да отказва – има и други съдийски длъжности, на които няма да се налага да се занимава с тази материя. Аз се надявам, че заедно с други органи – ВСС, прокуратурата, със самите окръжни съдилища, ще съумеем да постигнем едно ново качество и нарушенията от гледна точка на съдийския контрол да се сведат до минимум. Очевидно е, че в нашата страна досега тази дейност е била подценявана. Впрочем, забелязахме и друга слабост: на места се създават близки отношения между ръководителите на окръжните съдилища и съответните полицейски дирекции. В това няма нищо лошо, стига тези отношения да не влияят на качеството и обосноваността на разрешенията за използване на СРС. Твърде показателни са числата: в София има около 20-30 отказа от издаване на разрешения за СРС, което е по-малко от 0.1% от всички произнасяния през 2014 година. За всички останали окръжни съдилища отказите буквално се броят на пръстите на една ръка. Този факт води до извод, че в стремежа "да си помагат взаимно" като че ли съдиите са отстъпили от контролните си функции.
Не Ви ли боли, като виждате, сега вече "отстрани", какви елементарни гафове правят компетентните органи – без да коментираме волно или неволно? Все пак толкова години от живота Ви са минали в следствието…
– Изненадан съм, че има ръководители на служби, които не проверяват дали искането за прилагане на СРС, подготвено от оперативния работник, се основава на конкретни данни. Дали изобщо са налице предпоставки за такова искане. Подписват на доверие и не се опасяват, че съставят документ, за който могат да носят отговорност, не проявяват необходимата взискателност. Разбира се, има и ръководители, които са на мястото си, знаем кои са.
Можем ли да кажем вече колко българи са били подслушвани миналата година, защото психозата е страшна – сам знаете, че фразата "Не е за телефон" е ежедневие за всички?
– Данните ще бъдат обобщени до края на месец май в годишния ни доклад пред Народното събрание. Според мен обобщената информация трябва да стане публично достояние, за да се спре със спекулациите, че в нашата страна масово се използват СРС, едва ли не всеки човек е подложен на тайно незаконно подслушване. Наскоро постъпи молба от една жена за проверка дали не е била обект на използване на СРС (имаме към 30 такива молби за 2014 г.). Особеното в случая е, че тази жена е родена през 1926 година. Ще извършим проверката най-прецизно, разбира се, но не знам по каква разработка тя би могла да се окаже "оперативно интересна". Дотам водят спекулациите – до психоза. Важно е обаче статистическите данни да се преценяват внимателно. Обикновено се приема за чиста монета общият брой на всички оперативни способи, разрешени за прилагане през годината. Важно е на първо място да се каже спрямо колко лица са прилагани, а не само колко са поискани. Освен това обикновено заявителите искат разрешение за прилагане на повече от един способ и за някои от тях предварително се знае, че вероятно няма да се приложат. Още не сме готови, но отсега можем да кажем, че броят на разрешенията е намалял, а броят на лицата, спрямо които са използвани СРС, е по-малък от броя на обвиняемите.
Как ще коментирате предложението на главния прокурор за изменение в НПК, а и в Закона за СРС, което засяга разрешенията за прилагане на СРС срещу магистрати? Предвижда се разрешенията да се искат само от главния прокурор, а да ги издава само председателят на ВКС. С обяснението, че така ще се ограничи нерегламентираното "изтичане на информация" по такива разработки.
– Предложението за промени в НПК бе направено по повод на нашумелия проблем с бягствата на осъдени лица. В същия проект има промени в Закона за СРС. И изразявам учудването на членовете на бюрото ни, че научихме за това предложение случайно. Бих искал да кажа, че за мен предложението главният прокурор да прави искания за прилагане на СРС за магистрати, а председателят на ВКС да ги разрешава, е неудачно.Мотивът, че така ще се предотврати изтичането на информация, е неубедителен. Не трябва да подценяваме хората, които и сега се занимават с исканията и с разрешаването на използването на СРС. Но има далеч по-важни аргументи: например, че това би означавало ВКС да се занимава със събиране на доказателства в предпроцесната оперативно-издирвателна дейност, т. е. при необразуван процес. Не превръщаме ли така ВКС в орган по събирането на доказателствата? Твърдим, че ВКС е претоварен с дела, в тази връзка се предлага в проекта някои от делата за възобновяване да се възложат на апелативно ниво. А същевременно ще му възложим неприсъща дейност за събиране на доказателствен материал. В съдебното заседание на ВКС няма съдебно следствие.
Няма ли да се създаде предубеденост у съдиите от другите инстанции? Все пак ВКС е най-висшата инстанция и ако председателят на този съд е решил, че има основание за използване на СРС, то значи, че той е преценил и приел предварително, че има данни за извършено престъпление от съответния магистрат. И кой ще е после този съдия, който ще оправдае обвинения си колега?
– Това не е всичко. Действащият Закон за СРС предвижда, че когато наблюдаваният със СРС съдия е от окръжен съд, разрешението се издава от председателя на апелативен съд. А ако разрешението се дава от председателя на ВКС, кой ще даде разрешение за прилагане на СРС спрямо неговите колеги от ВКС, например?
А кой ще издаде разрешението за подслушване на самия председател на ВКС?
– Правилно питате, но отговор в проекта не видях. Освен това не на последно място трябва да кажем, че е напълно възможно някой по веригата да допусне грешка – включително и главният прокурор. Как ще отстраним тази грешка, при положение че отговорност от главния прокурор не може да се търси. Вероятно има и други аргументи, но и тези са достатъчни, за да се помисли сериозно върху предложението. И апелирам към депутатите да не бързат. Всяка промяна в Закона за СРС, направена по този начин, било то и с най-добри намерения, ще бъде промяна на парче. А животът доказа, че такива изменения обикновено не подобряват правния режим, а водят до противоположен резултат.
