Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов внесе първото си искане за издаване на тълкувателно решение. То е свързано с противоречива практика при определянето на наказанията при съкратено съдебно следствие.
За докладчик по него е определен съдия Бисер Троянов, а зам.-председателката на ВКС Павлина Панова вече насрочила заседание по тълкувателно дело №2 за 2015 г. на Общото събрание на Наказателната колегия за 16 април 2015 г.
Председателят на ВКС е установил, че съдилищата имат изключително разнородна практика, когато определят наказанията при съкратено съдебно следствие в случаите, когато законът предвижда "доживотен затвор". Една част от съдиите прилагат последователно разпоредбите на чл. 58а ал. 2 и ал. 3 от НК. Те първо заменят доживотния затвор с от 20 до 30 години лишаване от свобода, а след това определят минимума на санкцията, според заложеното в конкретната норма на НК. "В тези случаи наказанието лишаване от свобода следва да се определи в рамките от петнадесет (респ. десет) до тридесет години лишаване от свобода", пише в искането на Лозан Панов. Друга част от съдиите прилагат само втората алинея на чл. 58а НК и заменят доживотния затвор с от 20 до 30 години лишаване от свобода.
Трета група съдилища пък прилагат първо ал. 2 на чл. 58а НК, после третата и накрая и първата алинея от текста. Така след замяната на доживотния затвор с от 20 до 30 години, те определят минимума (според конкретната норма в Особената част на НК) и накрая намаляват с 1/3 така определеното наказание.
Четвърти съдии приемат, че при индивидуализацията на наказанието "лишаване от свобода", наложено в замяна на наказанието "доживотен затвор", не трябва да се извършва редукция с 1/3. "Те считат, че тази възможност е предвидена само за случаите, в които лишаването от свобода е предвидено като самостоятелно наказание или като алтернатива на наказания без лишаване от свобода. Редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета на отмереното наказание лишаване от свобода е неприложима, когато за престъплението това наказание е предвидено като алтернатива на наказанията "доживотен затвор" и "доживотен затвор без замяна", пише в искането на председателя на ВКС, цитиран от "Правен свят".
Другата част от въпросите на Панов, на които ще трябва да отговори Общото събрание на Наказателната колегия, са свързани с проблеми при съкратеното съдебно следствие, които възникват заради норма в Наказателно-процесуалния кодекс действала за малко над година.
От 14 април 2009г. до 27 май 2010 г. по силата на вече отменения чл. 369а НПК не се допускаше съкратено следствие при умишлено причиняване на смърт, тежка телесна повреда или когато деецът е бил в пияно състояние. В този период действат и две различни редакции на чл. 58а НК.
"В практиката възникват противоречия, в случаите, в които престъплението е извършено в период, когато е била неприложима процедурата за провеждане на съкратено съдебно следствие съгласно забраната на чл. 369а от НПК, но към момента на провеждане на първоинстанционното съдебно производство тя вече е приложима", пише в искането. Проблемите са свързани с това как се определя кой закон е по-благоприятен за дееца.
