Заради банковата криза през 2014-а Европейската комисия включи България в групата на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси (т. нар. група пета). В нея попадат страните с много тежки проблеми, които сериозно заплашват стабилността им. По-тежка е само шеста – срещу държавите, попаднали в нея, обикновено започват наказателни процедури. За момента в нея не е "заточена" нито една страна от ЕС. А в пета група България си прави компания с Франция, Хърватска, Италия и с Португалия. Със съжаление трябва да отбележим, че само преди година сме били заедно с Германия във втора група – на страните, чиито баланси изискват единствено наблюдение. Но събитията в банковия сектор у нас ни запратиха сред двойкаджиите.
В съобщението на ЕК по този повод се казва, че през 2014-а е станало ясно, че в банковия ни сектор са допуснати лоши практики и са констатирани слабости в банковия надзор. Те застрашават макроикономическата стабилност у нас. Държавата ни трябва да предприеме спешни мерки за отстраняването им и ще бъде поставена под специално наблюдение. Посочено е също, че качеството на банковия надзор у нас и състоянието на банковата система трябва да бъдат подложени на независима оценка.
Прекомерни макроикономически дисбаланси, според ЕК, са настъпила и заради огромната междуфирмена задлъжнялост и нереформирания пазар на труда, а също така и заради неефективната съдебна система. Комисията препоръча България да приеме необходимите законодателни мерки, за да преструктурира проблемните системи така, че да изчисти констатираните дисбаланси в тях.
Сегашните констатации на ЕК, които се базират на заключенията от проверката на Европейската комисия, извършена у нас през октомври 2014-а, нямаше да са толкова мрачни, ако политиците бяха подходили държавнически и бяха решили своевременно проблема с КТБ. "Тогава се провалихме като общество, показахме управленска немощ и платихме най-високата възможна цена. Тогава показахме на нашето общество, че то не се управлява", констатира финансовият министър Владислав Горанов в изказването си пред Народното събрание в сряда. Тези, които си спомнят събитията от лятото на 2014-а, знаят, че БСП и ГЕРБ се противопоставиха на предлаганото увеличение на лимитите на държавния дълг в актуализацията на бюджета. По този начин управляващото служебно правителство бе лишено от възможността да предприеме каквито и да е действия за туширане на проблема с КТБ. Бяха изгубени четири месеца, а цената за всичко това бе 3 млрд. лв. нов дълг и още толкова бюджетен дефицит. И за капак сега и ЕК изпрати България в групата на държавите, допуснали прекомерни дисбаланси.
Всичко това е цената, която плащаме за политическата глупост и за късогледството на управниците ни. Сега и да обясняваме, че проблемите в една банка не бива да се третират като атестация за състоянието на цялата банкова система, че надзорните ни практики не се различават от тези в другите държави от ЕС, че банковата ни система е с най-високите показатели на ликвидност и капиталова адекватност – особена полза няма. Късно е. ЕК издаде своята присъда, за която сами осигурихме доказателствата. Не че проблемът с КТБ е непознат за други страни в ЕС, в това число и за такива като Германия, Австрия и Холандия. Напротив, и там са се сблъсквали с него. Само че там съответните власти не допускат да се стига до фалит. Отговорните институции рефинансират и рекапитализират проблемните банки, преструктурират ги и решават проблема, като ограничават периметъра на "бедствието". У нас е обратно.
Що се отнася до констатациите на ЕК за голямата междуфирмена задлъжнялост, те без съмнение стъпват на анализи като този на Българска стопанска камара. Нищо, че той е за 2013-а, експертите на комисията са го взели за отправна точка на крайните си заключения. Точно в този доклад се казва, че задлъжнялостта на компаниите у нас е 171 млрд. лв., като 117 млн. лв. от тези дългове са между фирмите, а 46.9 млрд. лв. са към финансовия сектор – банки и лизингови дружества. Като именно междуфирмените задължения нарастват най-бързо, което говори за намаляващи обороти и забавяне на плащанията към доставчици.
За пазара на труда и за съдебната система няма какво да коментираме. От години те присъстват като проблем във всички доклади за България, на международните финансови институции и на Европейската комисия. Проблемите там явно вече изискват хирургическа намеса.
