Кипър и Гърция са като брат и сестра в исторически, в климатичен и в икономически план. През последните пет години те споделиха и нерадостната съдба на финансовия провал, заради който се наложи да почукат на вратата на Европейската комисия с молба за подкрепа. Но когато става въпрос за фискална дисциплина, Никозия превъзхожда Атина в много отношения.
Преди две години средиземноморската островна държава претърпя масивен трус в банковата си система и беше на ръба на фалита. След тези събития мнозина предричаха мрачно бъдеще за Кипър и никой не вярваше, че икономиката ще успее да се измъкне от блатото. Когато на 25 март 2013 г. държавите от еврозоната отпуснаха на Никозия спасителен заем от 10 млрд. евро, те поставиха и своите условия в замяна на помощта. Това включваше и безпрецедентната конфискация на част от парите на клиентите с депозити от над 100 хил. евро. Средствата бяха използвани за рекапитализацията на най-голямата банка на острова "Бенк ъф Сайпръс". Меморандумът, договорен с "тройката" кредитори – Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, включваше и затваряне на втория по големина кредитор "Лаики банк" и въвеждане на ограничения, които да предотвратят изтичането на капитали от Никозия.
Всичко това изглеждаше непосилно за Кипър, но благодарение на стриктното изпълнение на условията по споразумението икономиката на острова не се сви с 20%, както вещаеха най-страшните прогнози. Тя дори не се сви и с прогнозираните от тройката кредитори – МВФ, ЕЦБ и ЕК, 8.7 на сто. Последните числа показват, че спадът за 2013 г. е 5.4%, а през 2014 г. – 2.3 процента. В същото време опустошителната рецесия в Гърция намали икономическия растеж на страната с повече от една четвърт през последните пет години.
Напредъкът на Никозия не само превъзхожда този на Атина, но и надминава и най-смелите очаквания на МВФ и другите кредитори. Но на фона на неотдавнашното противопоставяне на новото гръцко правителство с партньорите от еврозоната относно програмата за помощ Кипър все повече иска да подчертае разликата със средиземноморската си съседка в това отношение.
"Ситуацията в Кипър е съвсем различна от Гърция – казва Джордж Теохаридес, асоцииран професор по финанси в Международния институт по мениджмънт в Никозия. – Има доста различна реалност тук."
Заслугите за доброто представяне се дължат отчасти и на условията по спасителния заем, които прекъснаха дългогодишните финансови връзки между Кипър и Гърция. Съгласно разпоредбите на споразумението с "тройката", кипърските банки трябваше да продадат цялата си клонова мрежа в Гърция и да се отърват от всичките си притежания на гръцки облигации.
Въпреки значителния напредък на Кипър банковият сектор в страната все още трепери при спомена за събитията отпреди две години. Лошо опарени след финансовия колапс през март 2013 г., кипърските вложители днес нито имат доверие на правителството, нито на банките като място, където могат да държат парите си в безопасност. Според проучване на Gallup едва 16 на сто имат доверие на финансовите институции в Никозия през 2014 година. Несигурността в банките на острова се доказва и от факта, че мнозина от местните жители предпочитат да държат парите си под възглавницата.
Управителят на Централната банка на Кипър Кристала Георгхаджи обаче изразява увереност, че и този проблем скоро ще бъде решен.
"Кипър бавно, но сигурно ще излезе по-силен от последните сътресения", заяви Георгхаджи на срещата с инвеститори през миналата седмица, като добави, че са извършени редица реформи след безпрецедентните предизвикателства през 2013 година.
По нейни думи са предприети важни стъпки към пълно възстановяване на доверието и стабилността към банковия сектор. Четирите банки със системно значение на острова – "Бенк ъф Сайпръс", "Кооперативна централна банка"," Хеленик Банк" и РСБ Банк (Russian Commercial Bank) вече са пряко контролирани от Европейската централна банка, съгласно механизма за Единен банков надзор.
"Доверието на международната общност се завръща към банковия сектор на Кипър. Работата по преструктурирането и реформите вече дават обещаващи резултати, а секторът излиза от този труден момент в по-здраво състояние", подчерта тя. Централният банкер обаче допълва, че прочистването на балансите на банките не е лесна задача, а пазарните условия остават предизвикателни.
Необслужваните кредити са основен проблем в кипърския финансов сектор. Съгласно последните налични данни на централната банка лошите заеми нарастват от 30.6% през юни 2013-а до почти 51% през ноември 2014 година. Това представлява близо 7 млрд. евро допълнителни необслужвани дългове. В същото време 78.7% от заемите, предоставени на компании от строителния сектор, са необслужвани.
Един от механизмите, чрез които може да бъде решен този проблем, е приемането на спорен законопроект, който има за цел да регулира възбраните на ипотеки и да помогне на местните банки да възстановят част от активите. Съгласно сега действащите разпоредби на острова банките нямат право да изземват жилищата, заложени като обезпечения по заеми, както е и в Гърция.
Част от задълженията на Кипър към "тройката" международни кредитори беше приемането на пакет от мерки, които ще изменят тези възбрани и ще намалят необслужваните заеми. Но конфликт между управляващите и опозицията вече няколко пъти забавя приемането на законодателство.
Въпреки тези пречки икономиката на Кипър и обществото като цяло се оказаха изключително гъвкави и издръжливи, запазвайки страната устойчива дори и след драматичните събития. Последните ревизирани прогнози на МВФ и Европейската комисия сочат спад между 2.8 и 3.2% на БВП на страната за 2015 година.
