България е пред финансов колапс. Такива катастрофични заключения може да предизвика един общ прочит на данните за брутния външен дълг за 2014-а, които БНБ публикува. Числата в него наистина са страховити. Общият размер на брутния й външен дълг е 36.56 млрд. евро и достига почти 100% от брутния вътрешен продукт. Само през 2014-а този дълг се е увеличил с 2.63 млрд. евро, а направените плащания по лихви и главници са за 5.18 млрд. евро. Пред тези данни бледнеят и сумите в договора за дилърство за 8 млрд. евро, който Народното събрание ратифицира преди десетина дни, и общият размер на държавния дълг от 11.3 млрд. евро, който политиците обичат да използват вместо дъвка.
Брутен външен дълг от 36.56 млрд. евро. Какво обаче се крие зад тази огромна сума. В нея влиза
външният дълг на държавата от 6 млрд. евро
Ако го сравните с данните на Министерството на финансите, ще видите, че за 2014-а ведомството отчита външен дълг от 7 млрд. евро – с 1 млрд. евро повече, отколкото БНБ. Причината е, че част от облигациите, емитирани от държавата ни на външните пазари, са придобити от български банки и пенсионни фондове. БНБ не отчита тези обеми като външен дълг, защото той се държи от български юридически лица. Впрочем, именно ръстът на държавния външен дълг през 2014-а – с 2.62 млрд. евро, е основната причина за растежа на брутния външен дълг на България.
В общия размер на брутния външен дълг от 36.56 млрд. евро са включени и
задълженията на български банки
към чуждестранни кредитори. В края на 2014-а те са 5.52 млрд. евро, които за една година са намалели с близо 329 млн. евро. Това са предимно заеми, вземани от Европейската инвестиционна банка, ЕБВР, както и от чуждестранните майки на българските кредитни институции. Парите се ползват за различни кредитни програми като финансиране на малки и средни предприятия и за поддържане на ликвидността в банковия сектор. През последната една година обаче възможностите за предоставяне на заеми рязко намаляха поради липсата на платежоспособни клиенти, а бързият ръст на привлечените средства рязко увеличи ликвидния ресурс на банките у нас. Това е причината повечето от тях плавно да намаляват вземанията си от чужбина. И ако през 2015-а икономиката не се оживи, този процес на намаляване на външната задлъжнялост на българските банки ще се задълбочава.
Огромните суми в брутния външен дълг обаче са заради държавния и частния корпоративен сектор.
В края на 2014-а преките задължения
на фирмите към чужбина са 12.1 млрд. евро
За една година те са намалели със 139 млн. евро. В тях влизат и задълженията по облигационния заем на Българския енергиен холдинг от 500 млн. евро, и прекият кредит на Националната електрическа компания от 100 млн. евро, отпуснат й от консорциум от банки, в който влизат австрийските "ИНВЕСТКРЕДИТ БАНК", "УниКредит Банк Австрия", "Райфайзен Банк Интернешънъл", белгийската "Фортис Банк", френската "Сосиете Женерал" и базираните в Лондон поделения на швейцарската "Креди Суис Фърст Бостън". Тук влизат и заемите на БДЖ от 70 млн. евро към германската банка KfW, френско-белгийската "Дексиа" и френската "БНП Париба", както и задължението на "Контур Глобъл Марица- изток 3" от 348 млн. евро към френската "Сосиете Женерал", гарантирано от италианската агенция за експортни кредити САЧЕ.
Това са само по-значимите заеми, които могат да се намерят в публичните отчети на големите компании. Но всяко дружество с перспективно експортно ориентирано производство у нас може да потърси финансиране от банка в друга държава от ЕС и много фирми го правят. Интересното е, че за момента компаниите, било то държавни или частни, успешно се справят с обслужването на външните си задължения. Вярно е, че много от тях ги преструктурират (като например НЕК) или пък имат просрочия – като БДЖ. Въпреки това през 2014-а по задълженията си към външни кредитори българските компании са платили общо 1.15 млрд. евро – близо два пъти повече от разходите на правителството по обслужване на държавния външен дълг.
Разбира се, в тази група кредити на български компании има и
много фиктивни заеми
– такива, които са сключени на хартия, но по тях никога реално не са превеждани пари. През последните няколко години подобни заеми "фантоми", взети най-често от дружества, регистрирани в офшорни зони, се превърнаха в предпочитано средство за измама на местните кредитори. Обикновено офшорните "кредитори" излизат на бял свят, когато длъжникът вече не може или не иска да погасява задълженията си по взети кредити от банки и го грози опасност от обявяване в несъстоятелност или продажба на даденото от него обезпечение по принудителен път. Тогава от "нищото" се появява една фирма кредитор, регистрирана в офшорна зона, чието вземане е по-голямо от това на банките или компаниите, предоставили реално финансиране на закъсалата компания. Например, ако реалните й задължения са 10 млн. евро, офшорката показва договор за вземания от 20 млн. евро. И тъй като според Търговския закон най-големият кредитор има водеща роля при назначаването на синдика и при съставяне на оздравителния план, въпросната офшорка поема контрола върху закъсалата фирма и действа в ущърб на останалите й кредитори. В последно време същите машинации се правят и за обезсилване на обезпечения. Въобще недобросъвестните кредитори са особено изобретателни с инструмента "външни задължения". Но макар и фиктивни такива дългове също се отразяват в статистиката на БНБ.
Друга съществена част от брутния външен дълг е
междуфирмената задлъжнялост
Тук се включват заеми, които чуждестранни компании (без банките) са дали на своите български дъщерни дружества. Общият размер на тази задлъжнялост в края на 2014-а е 15.9 млрд. евро и за една година тя се е увеличила с 490 млн. евро.
Като междуфирмена задлъжнялост се брои кредитът от 150 млн. евро, който люксембургското дружество "ИнвестВ" е дало на притежаваната от него "Вива Телеком България" ЕАД. По същия начин "Мобилтел" ЕАД е имало финансови задължения за около 100 млн. евро към австрийската компания "Телеком Финанцмениджмънт", която е свързано лице с "Мобилком Булгариен Бетайлигунгсфервалтунгс" – едноличния собственик на "Мобилтел" ЕАД.
Подобни договори за десетки милиони евро със своя базиран в Холандия собственик е сключвала и фирмата "КМБ България", притежаваща магазините с марка "Карфур". Почти няма голяма компания с чуждестранен капитал у нас, която да не ползва заем от своята майка в чужбина. Точно по тази причина тези задължения се водят от БНБ като преки инвестиции. Те често се предоговарят и разсрочват и са най-сигурният и лесен начин за финансиране на бизнеса. Страшното идва, ако собственикът й в чужбина закъса.
Изнесената от БНБ информация показва, че макар и огромен като суми външният дълг на корпоративния сектор все още е поносим. По-голямата част от него е взета от компании, които или са от стратегическо значение за държавата като БЕХ, НЕК и БДЖ и тя ги подпомага в обслужването му, или от големи частни дружества, които имат гарантирани високи приходи като "Контур Глобъл Марица-изток 3". Като цяло плащанията на българските фирми по задълженията им към чуждестранни кредитори предишните години са били много по-големи. Така например според статистиката на БНБ през 2013-а те са погасили по външни заеми 2.19 млрд. евро, а по вътрешнофирмени задължения към чуждестранни партньори около 2.91 млрд. евро. През 2012-а тези суми са били съответно 1.87 млрд. евро за преките заеми и 2.34 млрд. евро по задължения към свързани компании в чужбина. Много по-проблематично от външния фирмен дълг е обслужването на заемите, предоставени от българските банки и лизингови дружества на компаниите у нас, както и междуфирмената задлъжнялост, която според последните анализи на Българската стопанска камара надхвърля и брутния външен, и фирмения вътрешен и държавен дълг, взети заедно.
