Пенсионната система остана да буксува в шести глух коловоз, нищо че парламентът уж се зае с нея. Депутатите отхвърлиха предложението на социалистите за промени в Кодекса на труда, с които да бъдат замразени възрастта и стажът за пенсиониране. В дебата по темата се чуха до болка познатите призиви за справедливи доходи на възрастните хора и за национално и политическо съгласие по въпроса откъде да започне реформата. Но от партийно оцветените популистки изказвания по-скоро се затвърди впечатлението, че никой не иска да скочи в дълбокото или да си сложи доброволно главата на дръвника. В БСП са се хванали като удавник за сламка да лобират за ранното пенсиониране (макар и срещу по-малко пари), сякаш има кой да работи. Клавдия Григорова-Ганчева от ГЕРБ уместно напомни на "червените", че държавното обществено осигуряване работи на разходнопокривен принцип, което значи, че приходите от вноски трябва да са равни на плащанията за пенсии. А това се случва едва на кота 50 процента. Контрапунктът представи "патриотът" Валери Симеонов. Той отчете, че България има най-застаряващото население в Евросъюза, докато продължителността на живота у нас намалява. Тоест националистите подкрепиха политическите си опоненти с идеята, че работещите все пак трябва да доживеят да получават дори мижава пенсия.
Радан Кънев роди гениалното умозаключение, че с непрекъснатото намаление на социалните вноски сме стигнали дотам пенсионерите да пълнят осигурителната хазна, като си купуват хляб. Метафората е ясна – с парите ни от данъци се покрива почти петмилиардния дефицит в осигуряването. Само че проблемът не е къде отиват левчетата ни за хляб и сирене, а по-скоро – че колкото се внасят в осигурителната хазна, толкова и се скатават безнаказано. Именно държавата е най-некоректният платец и умишлено е предизвикала милиарди левове вътрешен пенсионен дълг от неплатени осигуровки за богопомазаните полицаи, военни и чиновници. Подобно на 1.5 млрд. лв., които Симеон Дянков взе "назаем" от здравната каса. Ако и тези средства бяха в наличност, вероятно нямаше да обсъждаме дали да вдигнем вноската с 1-2 процента. Всъщност Кънев е прав за друго – липсва смелост да бъдат направени реформите, защото политиците ни избират лесния път на най-ниското електорално съпротивление. Така тъпчем на едно място. Да вдигнеш с по четири месеца стажа и възрастта съвсем не е еднозначно на реформа, а по-скоро е имитация на дейност. Ето защо в сегашния си вид социалната (и здравната) система, както сполучливо отбеляза Димитър Байрактаров, е каца без дъно. Която винаги може да бъде източена и се източва, тъй като не се отчита индивидуалният принос на всеки. И вместо правителството да въвежда електронни изплащателени картони, за да могат пенсионерите да си вземат парите от всеки пощенски клон, по-добре да помисли сериозно как да защити интересите на онези, които са внасяли, и на тези, които сега отделят от заплатите си за общото благо. Защото както е тръгнало, скоро и едните, и другите ще останат с празни ръце.
