Човекът с шлифера на върха на държавата сякаш изпадна в експресивна невроза и предприе поредица от взаимноотричащи се ходове само в рамките на едно денонощие. След като в сряда прие оставката на вътрешния министър Веселин Вучков, в четвъртък (5 март) премиерът Бойко Борисов изненадващо номинира за поста вицепремиера Румяна Бъчварова. А после ни лук ял, ни лук мирисал обяви, че ще иска и оставките на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров и шефа на ДАНС Владимир Писанчев, които предишния ден неофициално бетонира на постовете им и даде повод на Вучков да си хвърли оставката.
Оти ручахме жабетата, г-н премиер, е резонният въпрос, въздигнал се из народните низини. В рамките на 24 часа министър-председателят се изметна като фурнаджийска лопата: махна един читав министър, междувременно се обяви за най-големия разбирач на делата на службите, на когото са ясни всички ченгеджийски номерца. Спаси протежетата на ДПС в ДАНС и в МВР и в същия момент се люто докачи от твърденията, че движението "го държи" с нещо. И най-накрая предложи за овакантения пост вицепремиера по коалиционната политика Бъчварова, която пък ще бъде под опеката на силовия заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси Миглена Кунева…
В специализираната литература това състояние е описано като истерия или експресивна невроза. Според д-р Фройд тя е израз на вътрешен конфликт, който е предизвикан от отчаяна нужда за раздяла с определен обект и в същото време от не по-малко отчаяно желание за единение с него. КОЙ е обектът само Борисов си знае. Но явно това познание му тежи.
Очевидно вземането на държавнически решения в подобно състояние крие голяма доза риск както за премиера, така и за сферата, в която ще се приложат решенията. За първи път той дойде по собствена воля в Народното събрание, за да оповести идеята си за Бъчварова. Премиерът обаче не успя да потисне обзелото го още предишния ден раздразнение от оставката на Вучков и остави накърненото си самолюбие да говори от парламентарната трибуна.
Демонстративната оставка на Веселин Вучков е изключително некоректен акт и към мен, и към правителството, заяви Бойко Борисов. "Ще предложа за министър човек, който ще гарантира спокойствието. Ще положа огромни усилия милиционерски номера да не минават повече. Дано колегите от БСП, ДПС и "Атака" да ме разберат правилно", каза още премиерът.
От трибуната в НС Борисов изненадващо поиска и оставките на Лазаров и Писанчев. Едва ли някой в залата и въобще в държавата разбра мотивите за неочакваното решение на премиера. Не стана съвсем ясно дали шефът на ФБР Джеймс Коми и президентът на Азербайджан Илхам Алиев си заминаха, без да ни видят резила.
И докато всички се дивяха на обратите в поведението на премиера, Реформаторският блок си приписа заслугата за промяната в позицията на Борисов. Радан Кънев съобщи, че след продължителен разговор с премиера е получил уверението му, че главният секретар на МВР Светлозар Лазаров и шефът на ДАНС Владимир Писанчев ще бъдат сменени. Това беше най-дългият разговор, който са имали до момента с Борисов, сподели Кънев. Едва в петък (6 март) стана ясен окончателният резултат от задушевния им разговор – един след друг Лазаров и Писанчев депозираха оставките си и така истерията приключи.
По-рано същия ден все още неноминираната официално Румяна Бъчварова показа, че умее да дрънка на тъничка струнка в премиерската душа, за което той очевидно безпределно й вярва. Мнението й за ситуацията с оставката на Вучков поразително съвпадна с това на Борисов. В телевизионно интервю тя определи действията на бившия МВР шеф като "ритуални", защото бил издебнал точния момент за изявлението си така, че то да влезе в стенограмата. Оставката беше дадена така, че нямаше как да не бъде приета. Изглеждаше като натиск срещу премиера, категорична бе бъдещата вътрешна министърка.
Бъчварова отрече и твърденията за някаква зависимост на Борисов от ДПС. Нямам впечатления, че премиерът е държан за шлифера, коментира тя. "Няма разумно обяснение, което да обоснове такава зависимост на премиера от ДПС. Ако опозицията е толкова силна, за да държи в ръцете си съдбата на правителството, може би ще има размяна на ресурси. Но в случая няма такава логика", заяви Бъчварова. Тя бе категорична, че властта не се страхува от хора, притежаващи информация, която би могла да навреди на премиера Борисов.
Кои са тези хора с информация и има ли място за страх? Над тези въпроси бъдещият МВР шеф тепърва ще разсъждава. Номинацията й обаче веднага предизвика коментари, сред които се откроява предположението, че Бъчварова е тайният коз на Борисов в решаващата битка на приближаващите местни избори. Редица анализатори видяха в нея умелата ръка, която ще възпре чрез структурите на МВР алъш-вериша на ДПС с ромските гласове. На последните парламентарни избори движението направи истински пробив сред ромите и спечели гласовете им. Дали с пари и по какви схеми – МВР така и не можа да отговори, може би защото тогавашният главен секретар Лазаров просто си затвори очите за инвазията на ДПС сред ромите. Превръщането им във важен фактор в гласуването обаче със сигурност е ангажирало вниманието на анализаторите от ченгесарската част на ГЕРБ и номинацията на Бъчварова според тях е шанс тенденцията да се преобърне.
Струва си обаче да поразсъждаваме над думите на социолога Андрей Райчев, според когото няма съмнение, че ДПС е огромен фактор в управлението на страната. Защо Борисов е на власт? Защото ДПС реши това преди шест месеца, така коментира Райчев събитията около оставката на Вучков.
Говорейки за фактори, няма как да не споменем геополитическата роля на ДПС. Не е тайна например, че движението има традиционно добри отношения с държавното ръководство на Азербайджан, откъдето очакваме в необозримо бъдеще да потече газ по тръбите на проекта "Набуко". Активисти на движението винаги са добре дошли в страната на азерите. Неслучайно лидерът на ДПС Лютви Местан беше включен в официалната държавна делегация при визитата на Пламен Орешарски в Баку през февруари 2014 г., когато сключихме поредно споразумение за икономическо сътрудничество.
С азерите си играем на "пускам, пускам газ" още от 2002 година. Междудържавното споразумение за "Набуко" обаче бе подписано едва на 3 февруари 2010 г. и Бойко Борисов е със самочувствието на двигател на този проект. Ако той държи този проект наистина най-сетне да се реализира, е наясно, че това няма как да стане, ако ДПС не удари едно рамо.
Резултатът от срещата на Борисов с президента Илхам Алиев бе, че двамата поискаха Европейската комисия да размрази проекта. Стане ли това, Борисов ще е спасителят на нацията. В името на това всяка договорка, скрита от вдигнатата яка на шлифера му, очевидно е без значение…
(още по темата – на стр. 19)
