Пепи Еврото, както наричат емблематичния шеф на Столичната следствена служба Петьо Петров, поиска да напусне съдебната система по "лични причини". Естествено – с полагащите му се по закон до 20 заплати накуп заради досегашната му "вярна служба" на Темида. Само че Висшият съдебен съвет внезапно се опъна и отказа да го пусне. Поне докато не стане ясно ще се търси ли от него някаква отговорност заради резила със скалъпените обвинения за подкуп срещу бившия военен министър Николай Цонев, срещу съдията Петър Сантиров и бизнесмена Тенчо Попов.
Колебанието на ВСС пък роди подозрения дали Петров не е нарочен да стане "бушонът", чрез който съдебната върхушка да "освободи напрежението", което изпитва държавната репресивна машина, уличена в престъпна провокация към подкуп по делото срещу Цонев, Сантиров и Попов. На всичко отгоре отказът да бъде гласувана оставката на Петров породи множество чисто юридически спорове дали ВСС изобщо има право да откаже да освободи някого. Защото в Закона за съдебната власт на ВСС е дадена само една възможност да откаже да приеме нечия оставка – ако е образувано дисциплинарно производство срещу този магистрат. А в случая с Петров такова няма.
Новината за оставката на Петьо Петров обяви лично главният прокурор Сотир Цацаров преди началото на заседанието на Висшия съдебен съвет в четвъртък (5 март). Цацаров поясни, че оставката е подадена буквално минути преди началото на това заседание, а Петров реално ще напусне от 5 април – така изисква законът – да се спази едномесечно предизвестие.
Бедата е там, че само преди около месец състав на Върховния касационен съд, в мотивите към оправдателната присъда на Сантиров, Цонев и Попов, написа буквално, че тяхното дело е "емблематичен пример на полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на свидетеля Петьо Петров под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение"… А провокацията, подтикването към подкуп, е престъпление според нашия закон.
След тази констатация на ВКС Петьо Петров тутакси оваканти ръководния пост в столичното следствие, но остана следовател и дори постави условие към прокуратурата: да бъде извършена пълна проверка, която да изясни "всички факти и обстоятелства по случая и действията на абсолютно всички длъжностни лица от всички посочени в решението институции – МВР, ДАНС, прокуратура, без оглед на длъжностите, които са заемали към онзи момент, както и понастоящем".
Главният прокурор Сотир Цацаров разпореди проверката без бавене. Само че оттогава нищо повече не се чу за нея, освен че са проведени разпити на длъжностни лица, участвали в разследването. И се очакваше никога и нищо повече да не се чуе. Още повече че на прокуратурата й остава по-малко от месец, за да повдигне обвинения за провокацията към подкуп – според юристи давностният срок, в който тя ще може да стори това, изтича на 1 април. Но изглежда непостижимо за възможностите на нашите разследващи органи да се справят за толкова време – те са известни с това, че рядко и трудно се разбързват.
От февруари насам около Петьо Петров настана затишие, което обаче внезапно бе нарушено отново: с оставката му и като следовател.
Дали тази оставка бе изненада? За някого може би да. Защото в годините около името на Петьо Петров периодично избухваха скандали, но той винаги оцеляваше. Мнозина обясняваха неговия безметежен възход в съдебната власт с политическа протекция: твърди се, че Петров има силни връзки в ДПС. Може би заради слуховете, че кариерата му в Националната следствена служба се дължи на "рамото", което му е дал бившият шеф на НСлС Ангел Александров.
Не знаем дали политическите протекции за Петров са факт, не знаем и дали внезапно са били оттеглени. Но е безспорно, че оставката му бе внесена от главния прокурор Сотир Цацаров за гласуване във ВСС буквално светкавично – за по-малко от час, след като бе подадена.
Съвсем неочаквано обаче ВСС реши да се опълчи на Цацаров и отказа да пусне Петьо Петров да си тръгне от системата с куп заплати в джоба, изразяващи държавната благодарност за добрата му служба. Можем само да гадаем дали разграничаването на ВСС беше проста театралност, или неочакван изблик на чувство за дълг – за да може да се потърси дисциплинарна отговорност от Петров, ако се окаже, че той действително има вина за провокация към подкуп към един съдия и бивш министър.
За изсветляването на сложната морално-сценична дилема във ВСС не помогна и Сотир Цацаров, който го игра ядосан, и обясни, че държавното обвинение има интерес по най-бързия начин да се отърве от Петьо Еврото. Но пък главният прокурор пропусна да поясни защо в такъв случай чака повече от година и не започна разследване поне срещу "неизвестни длъжностни лица" заради резила с подкупа. Особено след като и Апелативният съд огласи почти идентични констатации.
В крайна сметка, след разгорещените дебати във Висшия съдебен съвет, Петьо Петров си остана следовател, въпреки неистовото му желание да напусне. А докога ще е така – ще разберем твърде скоро – най-късно на 1 април, когато прокуратурата трябва или да повдигне обвинение срещу него, или да го освободи с чисто име и с почести от системата. Ако, разбира се, той все още иска да си ходи.
Както и да се развие "драматичната" ситуация около следователя обаче, тя няма да доведе до особени последствия за държавата. Обвинението в провокация към подкуп, което ВКС на практика хвърли срещу всички разследващи органи – МВР, ДАНС, следствие и прокуратура, така и ще си отмре с времето. В най-атрактивния за медиите вариант ще се подмени някой "бушон", ще се пусне някоя "цаца", колкото да се отбие номерът. Но политико-икономическото статукво, поддържащо върхушката на съдебната система, ще продължи да си съществува непобутнато и на практика нищо в системата няма да се промени. Както винаги…
