След като "удари" 1.0494 щ. долара за едно евро, единната европейска валута дръпна нагоре и се изкачи над 1.06 щ. долара. Отдихът няма да е дълготраен и печалбите на европейските пари ще са временни, защото инвеститорите ще се борят да продадат еврото на по-високи цени, смятат мнозинството от валутните анализатори. И техническите индикатори, и пазарът на опции предвещават нови загуби за единната европейска парична единица поради три основни причини. На първо място са очакванията Федералният резерв да започне да качва лихвите, докато в еврозоната тепърва ще се инжектират парични стимули. Своята негативна роля ще изиграят и подновената разправия с Гърция, и сгъстяващите се опасения от евентуалния й фалит, а отпадането й от еврорегиона също не се изключва сто процента. На трето място са започналите в началото на седмицата операции на Европейската централна банка за мащабни покупки на държавни облигации и книжа на частни компании, които вече свалиха доходността на 30-годишния германски дълг под възвръщаемостта на двегодишните американски ДЦК. Задълбочава се и тенденцията доходността на европейските облигации да продължи движението си в отрицателна посока. С други думи, инвеститорите да плащат повече за вложенията си в тези инструменти.
Валутни стратези очакват еврото да стане по-евтино от зелените пари до края на второто тримесечие заради отлива на портфейлни инвестиции от еврозоната към Щатите и Великобритания. Както и заради стремежа на ЕЦБ да отслаби единната европейска валута, за да повиши инфлацията. Този тренд ще се запази, докато основните европейски търговски партньори не започнат да протестират срещу слабото евро. Появиха се и съмнения дали Федералният резерв няма да размисли в кой момент да започне да качва лихвите, като види колко слаби са европейските пари.
През седмицата (на 10 март) френският кабинет получи благословията на ЕКОФИН за още две години отсрочка да покрие нормативите за бюджетен дефицит на Пакта за стабилност и растеж. Финансовите министри на Европейския съюз одобриха и предложението на Европейската комисия да не започва наказателна процедура срещу Италия, въпреки че дългът на страната (втори по големина в Европа) продължава да расте, вместо да намалява, както изискват законите в общността.
Насърчени от подобни отстъпки ирландците също поискаха по-големи бюджетни разходи през 2016-а след стриктните бюджетни ограничения и болезнените икономически реформи, които свалиха бюджетния дефицит на Ирландия от 12.6% през 2011-а до очаквани 2.9% през тази година. Всъщност ирландският финансов министър Майкъл Нуунан просто иска да се спазват изискванията на Пакта за стабилност и растеж, според които страните от еврозоната, чиито бюджетни дефицити са под 3% от БВП, но все още не са балансирани (както е ирландскитя случай), не могат да повишават разходите с по-голям процент от потенциалния средносрочен растеж на БВП. По сметки на ЕК ирландското стопанство ще има 0.6% ръст през тази година, а той ще е по-скоро 3.5 процента. Причина за разминаването е, че в Брюксел са използвали в изчисленията си и отчетения спад по време на рецесията в Ирландия. Последните прогнози на ЕК пък сочат, че потенциалният растеж на страната през тази година ще е 2.7%, а през 2016-а – 3.5 процента.
Вицепремиерът на Великобритания Ник Клег пък обяви на 9 март, че страната ще измести Германия от лидерската позиция като най-мощното европейско стопанство до 2035-а. А още преди това – в рамките само на няколко години, Островът ще изпревари Франция. За да постигне тази грандиозна цел, Лондон трябва да направи две неща: да подсигури възстановяването и да въведе в действие амбициозна дългосрочна стратегия, която да насърчи динамизма на британските работници и британския бизнес.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше много активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1892 млн. евро (3701 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.5% дял от купената и продадена валута.
