Странна е предизборната конфигурация във Великобритания по-малко от два месеца преди парламентарния вот на 7 май. Последните сондажи на обществените нагласи на няколко агенции показват почти изравнени сили на консерваторите и либералите. А това означава, че която и от двете основни политически партии да получи мнозинство, то няма да е достатъчно за съставянето на самостоятелно правителство. Второстепенните играчи пък засега отказват да участват във формални коалиции, но нямат нищо против да продадат подкрепата си за левите или десните. Националистите на Найджъл Фараж предпочитат торите на премиера Дейвид Камерън. Още повече че те са настроени скептично към обединена Европа и искат да извадят Острова от нея, а Камерън обеща при спечелване на нов мандат да се допита до народа какво мисли по въпроса за членството в Европейския съюз. Лидерът на лейбъристите Едуард (Ед) Милибанд е убеден европеец и е против референдума на торите. Учудващо европейска и миролюбива се оказва и Шотландската национална партия (SNP) под ръководството на Никола Стърджън, която замени подалия оставка заради загубата на плебисцита за независимост на Шотландия Алекс Салмънд. Госпожа Стърджън е готова да подкрепи левите и е категорично против излизането на Великобритания от ЕС.
Тези нагласи на националистите тревожат привържениците на основните политически сили, които приканват лидерите им да отхвърлят категорично евентуални бъдещи коалиции с "Партията за независимост на Обединеното кралство" (UKIP) или със SNP. Депутатът консерватор Чарлз Уокър обяви, че е готов да напусне партията, ако Камерън сключи сделка с Фараж след изборите, и заплаши, че "по-скоро ще остане независим консервативен член на парламента, отколкото да седне редом до UKIP". За разлика от него, Милибанд просто игнорира SNP по време на 30-минутната си ключова реч пред конференцията на шотландските лейбъристи на 7 март, доминирана от предупреждения за "десетилетие на торите в Шотландия", ако формацията му не спечели майския вот. Без да цитира конкретно SNP, Милибанд очерта като най-голям риск за шотландците да се надяват на лейбъристко правителство, но да "гласуват за някой друг". Той обаче разочарова онези делегати, които искаха да чуят ясно от него, че изключва какъвто и да било алианс с националистите при фрагментиран парламент. Особено след като клонящият вляво сайт "Ню стейтсман" писа в началото на седмицата, че "обещаващи" стратези лейбъристи искат "постоянен алианс в Уестминстър с националистическата партия, точно както баварският Християнсоциален съюз се е сдружил с християндемократите в Германия".
Консерваторите разпространиха на 9 март плакат, показващ лидера на лейбъристите Милибанд в джоба на Алекс Салмънд (бившият водач на SNP) – намек за следствието от евентуален сговор между леви и националисти. Но финансовият министър в сянка от Лейбъристката партия Ед Болс подчерта категорично, че съпартийците му искат "мажоритарно лейбъристко правителство" и в никакъв случай коалиция или сделка с малка партия.
Публикуваните на 8 март резултати от проучването на агенция Opinium за вестник "Обзървър" дават по 34% за консерватори и лейбъристи, а тези на YouGov дават на торите 1% преднина. Либерал-демократите се колебаят около 8% и в двете анкети – малко над една трета от подкрепата им на изборите през 2010-а. А UKIP получава 14% в първото и 15% във второто проучване, което й отрежда мястото на трета политическа сила. SNP, която има влияние основно в Шотландия, е напът да "отмъкне" повечето места на левите в английския парламент – над 50 от общо 59-те шотландски депутати в Уестминстър. И нищо чудно да се превърне в балансьор в бъдещия разпокъсан законодателен орган.
На фона на изострящата се предизборна битка Гордън Браун – бивш лидер на Лейбъристката партия и премиер на Великобритания от 2007-а до 2010-а, предупреди, че отделянето на страната от 28-членния европейски блок ще я остави "с малцина приятели" и "без влияние". В статия в английския "Гардиън" той отиде дори още по-далеч с мрачната прогноза, че "Хонконгската опция – да напусне Европа, за да се присъедини към света", в действителност ще превърне Острова в "Северна Корея" на Стария континент.
Европейският говорител на вигите Пат Макфадън пък отправи на 11 март най-силната атака срещу планирания референдум на Камерън за излизането на Обединеното кралство от ЕС. Той каза, че това е заплаха за стабилността точно когато последните руски акции показват, че президентът Владимир Путин изпробва единството на Запада. Макфадън коментира, че ако Евросъюзът се разпадне или раздели, никой няма да е по-доволен от Путин. И че неслучайно Кремъл адмирира антиевропейските популистки сили отляво и отдясно.
