Ах, тези гнили, гнили ябълки! Има ли ги няма ли ги, посланиците да кажат. Но каквото и да кажат, резултатите са налице.
Ето как една от боркините срещу статуквото в Софийския градски съд, активистката на Съюза на съдиите в България Весислава Иванова може да стане причина за поредния скандален провал на знаково дело – срещу колегата й Атанас Вълков. В последното заседание в Софийския апелативен съд преди той да се произнесе като втора инстанция защитата на Вълков поиска процесът да бъде върнат на първата. Мотивът – Весислава Иванова участвала в заседания по други дела в периода между края на пледоариите и прочитането на присъдата. Това беше потвърдено от направената от апелативният състав справка, но за по-сигурно
На заседанието тази седмица, което се очакваше да е последно, защитата на Вълков поиска от САС да изиска справка от Софийския градски съд (СГС), която да установи дали съдия Весислава Иванова, която осъди Вълков на три и половина години затвор, е участвала в други заседания след края на пледоариите и преди прочитането на присъдата. Адвокатите се позоваха на чл. 259 от НПК, според който "след изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия, членовете от състава на съда не могат преди постановяване на присъдата да разглеждат друго дело."
Пледоариите в процеса срещу Вълков в градския съд започнаха на 31 октомври 2013 г., а присъдата бе четена на 6 ноември. Адвокат Ивета Анадолска, която защитава Вълков каза пред съда днес, че справка в електронния регистъра на СГС показала, че съдия Иванова е участвала в две заседания по други дела на 31 октомври и в едно на 6 ноември, за което не било ясно дали е било преди или след прочитане на присъдата на Вълков.
Адвокат Анадолска цитира и няколко решения на Върховния касационен съд, като в едно от тях съдия Теодора Стамболова пише, че "още в общите положения на съдебното заседание в НПК е залегнал принципът, че след изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия, членовете на състава не могат да разглеждат друго дело – непрекъснатост на съдебното заседание според разпоредбата на чл.259 НПК. Иначе казано, времето между последната дума и произнасянето на съдебния акт, трябва професионално да е посветено единствено на разсъждения по процесното дело."
Преди да прецени днес, че искането на защитата е основателно, съставът на САС с председател съдия Николай Джурковски извърши служебно и своя проверка в електронния регистър на СГС, която показа същите резултати. От градския съд обаче казали, че не могат още днес да представят писмена справка за делата, в които съдия Иванова е участвала в периода 31.10-6.11 2013 г. и затова делото бе отложено за 15 април. Дали съдия Иванова е учавствала в други производства през тази една седмица, ще покаже официалната справка, поискана от САС, тъй като е възможна грешка и в електронната система на СГС.
Съдът отмени днес временно и забраната на Атанас Вълков да напуска страната. Той има насрочена операция на 19 март в Германия и след като съдът прие на минало заседание заключение на вещи лица, че интервенцията е наложителна, а Вълков е с безупречно процесуално поведение и няма опасност да се укрие, му бе разрешено да пътува.
Вълков е подсъдим за документни престъпления и престъпление по служба. Той беше арестуван през пролетта на 2011 г., като от прокуратурата съобщиха, че е опитал да продаде парцел от 12 дка край Несебър за 2,2 млн. евро чрез фалшиви документи, съставяни от него, някои от които състарявал изкуствено като поливал със зелен чай. Според обвинението, от името на вуйчо си Димо Ненков, Вълков поискал имотът да му бъде възстановен по съдебен път. За тази цел той изготвил и фалшиви протоколи за собственост от средата на миналия век, от които да излиза, че земята е на дядо му Иван Габровски. След като съдът възстановил собствеността на имота, Вълков представил и предварителен договор, според който останалите наследници са продали дяловете си на майка му Руска Вълкова. Накрая Вълков стига до продажба на имота, като сключва предварителен договор за продажбата му за 2,2, млн. евро. Купувачите обаче бяха агенти под прикритие и съдията бе арестуван.
6 17 май 2014, 23:13, 10706 прочитания
Председателят на Административния съд в Бургас Атанас Вълков остава в ареста по обвинение за пране на пари от документно престъпление.
4 апр 2011Прокуратурата е сбъркала подхода по делото срещу бившия председател на Административния съд Бургас Атанас Вълков и му е повдигнала несъставомерно обвинение. Държавното обвинение твърди, че като не си е направил отвод по дело, което сам е инициирал, е извършил престъпление по чл. 282 от Наказателния кодекс – длъжностно престъпление. Прокуратурата не е могла да докаже, че Вълков си е разпределил сам на себе си създаденото от самия него дело, но пък е установено, че посредством специален софтуер председателят на съда е могъл да узнае какъв ще е крайният резултат на съдебните актове в хода на изготвянето им от съдиите. Това става ясно от мотивите на Софийския градски съд (СГС) към осъдителната присъда на магистрата.
В началото на ноемрви миналата година бившият административен ръководител на Административния съд в Бургас бе осъден на три години и половина лишаване от свобода от състав на СГС с председател Весислава Иванова. Той бе признат за виновен за това че е използвал фалшиви документни и че като длъжностно лице е използвал служебното си положение, за да си набави облага. Вълков бе оправдан по част от обвиненията – че сам е съставил част от множеството включени в обвинението му неистински документи, както и за престъплението пране на пари, като съдебният състав постанови, че повдигнатото обвинение е несъставомерно. В кратко устно пояснение след прочитане на присъдата съдия Иванова отбеляза, че извършеното от Вълков "разклаща основите на правосъдието и престъплението е особено опасно, когато е извършено от съдия, а освен това има упоритост на престъпната дейност."
Председателят на Административния съд Атанас Вълков бе арестуван през март 2011 г. До задържането му се стигна, след като магистратът сключи предварителен договор за продажба на имот на край Несебър за 2.2 млн. евро, а купувачът на парцела бе служител под прикритие. От прокуратурата твърдяха, че Вълков е съставил и използвал фалшиви документи, за да придобие незаконно имота от 12 декара в района на базата на Националната спортна академия до Несебър. За целта той е фалшифицирал искова молба от името на чичо си Димо Ненков, с която е искал възстановяване на собствеността по съдебен път. В обвинителния акт е записано, че Вълков изготвил и фалшиви протоколи за собственост от средата на миналия век, от които да е видно, че земята е на дядо му Иван Габровски. След това фалшифицирал и пълномощни от името на останалите наследници – негови роднини, в които било отразено, че те ще бъдат представлявани от един адвокат – Иво Бинев. След като съдът възстановил имота на наследниците, Вълков представя и предварителен договор, в който е посочено, че дяловете на наследниците са продадени на майка му Руска Вълкова. Няколко месеца по-късно предварителният договор е признат от съда за окончателен.
В мотивите на градския съд подробно е коментирано повдигнатото обвинение за длъжностно престъпление на Вълков. В обвинителния акт се твърди, че от 23.04.2010 г. до 17.02.2011 г. в Бургас като длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – съдия в Административен съд Бургас, при образуване и разглеждане на адм. д. № 866/2010 г. на Административен съд гр. Бургас нарушил служебните си задължения и не изпълнил други служебни задължения с цел да набави за себе си и за другиго – за Димо Иванов Ненков, облага, изразяваща се в отмяна на мълчалив отказ на Кмета на Община Бургас да отмени отчуждаване на имоти с кадастрален № 722 и № 723 по плана на квартал Сарафово, гр. Бургас, и възстановяване на Димо Иванов Ненков на право на собственост върху недвижими имоти с кадастрален № 722 и № 723 по плана на квартал Сарафово, гр. Бургас, и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за Община Бургас, изразяващи се в отнемане на възможността на Община Бургас да упражнява право на собственост на общински имоти с кадастрален № 722 и № 723 по плана на квартал Сарафово, гр. Бургас, с пазарна стойност общо 108 150 лв.
Или с други дума прокуратурата е обвинила Вълков, че като не се е отвел по делото, инициирано от него и е извършил действия по делото, въпреки че жалбата, по която е образувано не е била редовна, е извършил престъпление. Съдът сочи, че не може да се съгласи с интерпретацията на прокуратурата, че в органите на съдебните власт съдията има качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, каквато предпоставка се изисква, за да е налице престъпление по чл. 282. Съдията без съмнение е длъжностно лице, защото му е възложено, срещу заплата, постоянно изпълнение на служба в държавно учреждение, но отговорно служебно положение заемат административните ръководители, а не всички редови съдии.
"Подсъдимият Вълков без съмнение е бил председател на съд, но обвинението не е релевирало ръководното му качество, а само съдийското такова. Повдигнатото обвинение (стр. 64 от обвинителния акт) е за това, че като "длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – съдия при Административен съд Бургас", а и относимите нарушения и неизпълнение на служебните задължения също визират само съдийската длъжност на подсъдимия. В качеството си на съдия подсъдимият притежава само длъжостно такова, поради което не е налице по-тежко квалифициращото обстоятелство с оглед на субекта на престъплението", се казва в мотивите на СГС.
Освен това, сочи съдът, контролът за законосъобразността и правилността на правораздавателната дейност се осъществява единствено и само в рамките на предвидения инстанционен контрол от по-горния съд и друг ред не е предвиден. Това означава, че действията на съдията са проверими само от по-горен съд, а нарушаването на правилата от съда в хода на правораздавателната дейност никога не може да съставлява престъпление. То може да представлява единствено основание за отмяна на съдебния акт от компетентния за проверката му по-горен съд.
Затова съдът отбелязва, че подходът на прокуратурата е концептуално сгрешен, защото задълженията на съдията са уредени в раздел V от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и те включват задължение да решава разпределените му дела в определения срок, да участва в заседанията на общото събрание на съответния орган на съдебната власт; при необходимост да изпълнява служебните си задължения и в извънработно време; да изпълнява и други задачи, свързани със службата му, които са му възложени от административния ръководител; да пази тайната на съвещанието при решаването на делата; пази като служебна тайна сведенията, които са му станали известни в кръга на службата и засяга интересите на гражданите, юридическите лица и държавата; да не изразява предварително становище по възложените му дела, както и становище по дела, които не са му възложени; да не дава правни консултации; да подава декларация през Сметната палата.
"Прокуратурата не е повдигнала обвинение и не е въвела фактологично твърдение за нарушаването, на което и да е от тях. Вместо това визира като нарушение и неизпълнение на служебните задължения на подсъдимия в качеството му на съдия изпълнението на функциите му по правораздавателна дейност, поддържайки, че при осъществяването й, е бил нарушен процесуалния закон. Както бе посочено по-напред, проверката за основателността на подобно твърдение е в компетенциите единствено и само на съответния по-горен съд и то в рамките на предвидения в закона инстанционен контрол. Абсурдно е да се сподели изводът, че допускането на процесуално нарушение при разглеждане на делото е равнозначно на неизпълнение/нарушение на служебно задължение на съдията, защото това би обезсмислило същината на правораздавателната дейност", казва в мотивите си председателят на състава съдия Иванова и допълва, че процесът на формиране на суверенната преценка на решаващия съдебен орган не е безконтролен, но той се осъществява единствено от горната съдебна инстанция.
А това е така, защото само така се гарантира съдийската независимост (прогласена от чл. 117, ал. 2 КРБ), която обхваща преценката на доказателствата и прилагането на материалния и процесуалния закон. "При извеждането на тази преценка решаващият орган се подчинява само на закона, който е овластен да тълкува самостоятелно, като никой не може да му отправя нареждания и да дава указания за това как следва да го разбира и приложи", уточнява съдът и прави обобщения – процесуалните действия на съдебния състав, ръководен от съдията (и в случаите, когато съставът е едноличен), в хода на съдебното производство, никога не могат да бъдат и не са годен предмет на длъжностно престъпление.
Отделен е въпросът, че "обвинението бележи и логическа неиздържаност", защото няма как прокуратурата да твърди, че делото е "изфабрикувано" от подсъдимия и в същото време да твърди, че той го е разгледал пристрастно, защото в случая няма редовна страна по делото. "В генерален план въпросът със спазването на процесуалните изисквания има смисъл само в истинско, действително съществуващо правоотношение между лице, което търси защита от съда и защитния орган. В случая няма субект, няма и спор, с който страна да е сезирала съда, като това е било отлично известно на подсъдимия. Следователно, в действителност той самият изобщо не е бил изправен в хипотеза да решава спор с дължимата от него безпристрастност", мотивира се съдът.
В същото време СГС осъжда Вълков, че е "възползвал от своето служебно положение, за да подсигури облага (първо) за привидната, несъществуваща в действителност страна по спор, а (после) и за себе си" на базата на същата фактическа обстановка, като преквалифицира обвинението. По този текст от НК субектът не нарушава служебните си задължения, а само се възползва от служебното си положение, за да набави облага.
"По убеждение на съдебния състав действията на подсъдимия Вълков по внасянето в съда на неистинската жалба, въз основа на която е било образувано дело, и разглеждането на същото дело от него самия представляват тъкмо такова съставомерно използване на служебното положение. Той не е нарушил никое свое служебно съдийско задължение, но е използвал качеството си на съдия, за да се сдобие противозаконно с облага. Фабрикувайки делото и разглеждайки го сам, подсъдимият е симулирал осъществяването на правораздавателна дейност… Експлоатирайки факта, че разглежда делото в съдийското си качество, подсъдимият Вълков е организирал прилагането на "доказателства" по него, насочени към придобиването на облага", мотивира се съдът.
Делото срещу съдия Вълков бе особено важно и заради една странична за прокуратурата причина. По време на процеса стана ясно, че дело, което той сам е изфабрикувал, се попаднало за разглеждане именно на него след случаен подбор с програмата LawChoice. В последните две години сигурността на софтуера за случайно разпределение на делата бе остро критикувана, а проверки във ВАС, извършени от неправителствени организации и членове на ВСС доказаха, че системата може да се манипулира без да остава следа. По делото пък свидетелства тогавашният системен администратор на Административния съд Бургас, който разказа, че Атанас Вълков му е наредил да активира софтуер на всички компютри в съда, който следи в реално време какво правят подчинените му.
Специалистът обясни, че това се е случило в доста конспиративна обстановка и е отнело време, тъй като той е чакал всеки от съдиите и деловодителите да си тръгват от кабинетите след края на работния ден, за да "оборудва" компютрите им. Освен за шпионажа администраторът разкри и подробности около работата на системата за случайно разпределение на дела в Административния съд в Бургас, която по думите му била администрирана от няколко деловодителки, макар че достъп имал и Вълков. От стационарния компютър в кабинета си бившият председател можел да стартира програмата, да прави справки за разпределението, както и и собственоръчно да разпределя дела. Всички данни от случайния подбор на съдии обаче се триели в началото на всяка следваща година, тъй като нямало нито ясни инструкции, нито определено място, където да се съхранява подобна база данни. По думите на свидетеля председателят нареждал на служителките, които работели със системата, на какви групи да бъдат разделяни магистратите, когато се разпределят делата, кои съдии да бъдат включени в тях, както и всеки от тях с каква натовареност да бъде заявен в разпределението. Свидетелят призна, че е възможно на случайното разпределение да се повлияе чрез промяна на натовареността на магистратите, така че да се остави само един по-ненатоварен съдия, на когото евентуално системата да разпредели конкретно дело.
От мотивите на съда става ясно, че категорични доказателства, че председателят на съда Вълков е манипулирал софтуера така, че конкретното изработено лично от него дело да му се падне няма. Това е така, тъй като архивът на разпределенията не се съхранявал, а процентът натовареност на съдиите (чрез промяната му системата може да се манипулира, така че най-ненатоварения съдия да получи конкретното дело) се променял по устни указания от ръководителя на съда и следи в системата за въздействието не остават. Освен това делата не били разпределяни с общ протокол, изготвян за деня, а в отделни. В тях не били отразявани имената на съдиите, участващи в избора, а само тези, определени от програмата за разглеждането на конкретно дело.
"Доказателствата не разкриват по изисквания несъмнен и категоричен начин, поради което съдът не приема за установен факта, че подсъдимият е манипулирал електронната система за разпределение на делата Law Choice, за да определи именно себе си за докладчик по адм. д. № 866/10 г. на АС – Бургас. В тази насока е възможно единствено предположение, изводимо от обстоятелството, че единственото дело, което изобщо е било разпределено през този ден на подсъдимия е било тъкмо соченото. В подкрепа е и установеното, че той сам е имал достъп да извършва технически разпределението на делата с програмния продукт", сочи съдът и допълва, че "съвпадението, без съмнение е подозрително, не може обаче да обоснове като единствено възможен извода за манипулация, защото, при липсата на доказателства за обратното, не се изключва делото да се е паднало на подсъдимия случайно".
"Обективно липсват данни … за оставяне на следи в системата от възможни манипулации, поради което прокуратурата поначало е изправена пред невъзможност да докаже подобно обстоятелство", заключва СГС.
И това дело не минава без нарушения
От мотивите на съда става ясно също, че и това обществено значимо дело не е минало без няколко процесуални нарушения, извършени от органите на разследването. Именно за това част от събраните доказателства по делото не са ценени от съда. Такива са двата протокола от претърсването на служебния кабинет на Атанас Вълков и дома на майка му – Руска. Причината е, че те са извършени в условия на неотложност, тоест без съдебно разрешение, макар разследващите да са имали план, които е включвал въпросните действия. Или с други думи – те са могли спокойно да се снабдят с изискуемото по закон съдебно разрешение преди претърсванията, но са пристъпили към действия без да питат съда, а после са измислили претекст, че необходимостта е възникнала внезапно и не са имали време. "И двете претърсвания са били предварително планирани и то осем дни преди извършването им – на 22.03.2011 г., видно от резолюцията на прокурор от СГП. Материалите по делото установяват, че разследващите не са били изправени пред каквото и да е внезапно възникнало за тях обстоятелство. Тъкмо напротив, разполагайки с упоменатите дотук данни, те всъщност са планирали внимателно действията си; не са били в условията на неотложност", казва съдът. Освен това съдия Вълков е присъствал в две качества по време на претърсването – като представител на службата и на лице, срещу което е била предприета принудителната интервенция. Нарушения има и при поемните лица – те не са участвали ефективно и не са били наясно каква е ролята и функцията им.
Съдът установява също, че разследващите незаконно са подслушвали адвокат Свилен Цонев по делото. Законът забранява МВР и прокуратурата да се намесват във взаимоотношенията между клиент и адвокат, като адвокатската тайна е конституционно защитена. Разпоредбата на чл. 33, ал. от Закона за адвокатурата предвижда, че разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват, а евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване. "В настоящия казус в искането за разрешение за експлоатиране на СРС не е било посочено, че свидетелят Свилен Цонев е адвокат. Същевременно отсъства и твърдение за негова причастност (каквато и да е) към разследваната престъпна дейност. Следователно, подслушването е било незаконно, като на компетентния орган, дал разрешение за реализирането му, не е била предоставена в пълнота релевантната информация за обстоятелствата по случая, в частност – че се иска подслушване на адвокат в рамките на договорно отношение с клиент", категоричен е съдът. СГС отбелязва, че протоколът от СРС-та е следвало да бъде унищожен и да не бъде прилаган като доказателство по делото въобще и се позовава на осъдителното за България решение "Георги Йорданов срещу България", в което е прието нарушение на чл. 8 от Конвенцията, само защото протоколът, при все че не е бил ползван като доказателство от нито една от съдебните инстанции, не е бил унищожен, а е останал в кориците на делото и възможността за запознаване със съдържанието му е била налице до окончателното приключване на делото.
В заключение съдът отбелязва, че по делото има множество отегчаващи вината обстоятелства – тези, характеризиращи контекста, в който е била осъществена престъпната дейност, очертаващи и степента на обществена опасност на деянието. "Документите са били създадени и употребени като етап от цялостния замисъл на подсъдимия по неправомерното сдобиване с имот. Светкавичната бързина, с която е протекла процедурата пред СГКК – Бургас, начинът, по който са били приобщавани документите и насочвани за връчване съобщенията, не оставя съмнение, че подсъдимият е ползвал активно ходатайството на Светла Захариева (началник на службата). Последното разкрива в негативна светлина и личността на дееца, тъй като е показателно за действията му по увличане и на друго лице (без значение дали със знанието му или не) в собствената неправомерна дейност", сочи съдът. Действията на подсъдимия разкриват "наличието на добре обмислен замисъл, изпълнен с упорство за достигане на крайната цел".
"В битността си на съдия подсъдимият Вълков, повече от всеки друг гражданин, е съзнавал отлично (по отношение на две от деянията – ползването на предварителния договор и на пълномощното) възможните негативни последици от употребата на неистинските документи пред съда. Тъкмо тези две деяния разкриват неговата неприемлива и общественоукорима нагласа към нарушаването на закона. Фактът, че документите са били представени като доказателства именно пред съд и то с цел да формират преценката на решаващия орган, обективно завишава степента на обществена опасност на две от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност, защото по косвен път засяга нормалното функциониране и на отношения от друг кръг (в сектора правосъдие)", се казва още в мотивите.
Освен това, мотивира се СГС, по делото има "данни, разкриващи, че, експлоатирайки служебното си качество, както и ръководната си длъжност, подсъдимият е съумял да увлече за извършеното от него и други лица, които не са му отказвали извършването на услуги от различно естество, респектирани именно от заеманата от него служба".
Съдия Иванова изрично отбелязва, че съдът отчита като "отрицателна и много злепоставяща данна за личността на подсъдимия" факта, че е възложил на системния администратор Петър Марков да инсталира продукт, позволяващ на съдия Вълков да наблюдава в реално време мониторите на компютрите на своите колеги съдии в АС – Бургас. "Освен нарушаването на етичните стандарти, с тази си дейност подсъдимият Вълков практически е създал за себе си обективни условия да узнава резултата от съдебните актове в хода на изготвянето им и преди те да бъдат обявявани. Без съмнение този подход на подсъдимия е крайно укорим, защото генерира възможност за сериозни корупционни практики", категоричен е съдът.
"Съдът отчита за отегчаващо деянието обстоятелство изключително негативното му отражение за облика на правосъдната дейност. Отново следва да се подчертае, че престъплението не е срещу правосъдието. Няма никакво съмнение обаче, че когато не друго длъжностно лице, а именно съдия се възползва от това свое служебно положение, действията му косвено рефлектират и имат отрицателен ефект за съдебната власт. Те сериозно подкопават доверието на гражданите в нея", заключва СГС и допълва, че подобна дейност е във висша степен пагубна за авторитета на съдебната власт и за облика на правораздаването.
Най добре е делото да се върне на фаза Вълков шеф на съд и с 2 000 000 евро в джоба от продажбата на краден имот. Това е най добре за съдебната система.
Петър Драшков окончателно се спаси от делото за измама по аферата "Златното пате". Софийският градски съд (СГС) е оставил без разглеждане протеста на прокуратурата срещу прекратяването на делото срещу него, съобщиха за "Правен свят" от съда.
Петър Драшков бе обвиняем за измамата с общински имот в ж.к. "Стрелбище" от 2008 г., станала и с фалшифициране на подписа на тогавашния кмет Бойко Борисов. Разследването на случая дълго се бави и през 2013 г. защитата на Драшков се възползва от промените в НПК, с които обвиняемият може сам да поиска делото му да бъде внесено в съда, ако са минали повече от две години от привличането му. Обвинителният акт беше внесен в съда, но СРС го върна на прокуратурата заради пропуски. Според НПК в тази процедура прокуратурата разполага с един месец, за да поправи обвинението и отново да го внесе в съда. Именно неспазване на този срок и то с един ден доведе до прекратяване на делото.
На последното заседание съдия Георги Крушарски от Софийския районен съд прие, че делото е било получено в прокуратурата на 26 юни м.г., а служителка го е изпратила на наблюдаващия прокурор Иван Петров на 30 юни. Той получил материалите на 1 юли и внесъл делото на 29-ти с.м. Защитата на Драшков посочи, че срокът започва да тече от момента, в който делото е получено в прокуратурата, в случая 26 юни. Според държавното обвинение, обаче, този срок започва да тече от датата на входящия печат на делото, с която то е постъпило в СРП, т.е. 30 юни.
В определението си СРС се позова на чл. 369, ал.4 от НПК, според който делото срещу обвиняемия се прекратява, ако прокуратурата не го е внесла в едномесечен срок, а актът е окончателен. От СРП обаче подготвиха протест. В него се посочваше, че съдът е можел да прекрати делото на основание чл. 369 от НПК единствено в закрито заседание, а не в открито, както е станало, и затова определението може да бъде протестирано.
Съдия Мина Мумджиева от СГС обаче е решила, че протестът на прокуратурата е процесуално недопустим, тъй като приема, че определението на районния съд е тъкмо на основание чл. 369, ал.4 от НПК.
"Обстоятелството, че съдът се е произнесъл в открито съдебно заседание не променя и не може да промени основанието за прекратяване на наказателното производство", се посочва в определението на градския съд, което е и окончателно.
Въпреки че не се съгласи с извода на съда за забавено повторно внасяне на делото, прокуратурата направи вътрешна проверка, която установи, че наблюдаващият прокурор няма вина, а две деловодителки от СРП са забавили обработката на материалите по завеждане на делото.
Съдия Мина Мумджиева от СГС ! ЕТО ТОВА Е В МОМЕНТА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ! НАЙ-НЕКАДЪРНИТЕ, НАЙ-ПОСЛУШНИТЕ И НАЙ-ДОЛНОПРОБНИТЕ СА ВЪТРЕ! СЛЕД 25 ГОДИНИ КАДРУВАНЕ НА ВОЛЯ, НА БАЗАТА НА 45 ГОДИНИ ПРЕДХОДЕН УПАДЪК!
До коментар [#4] от "Kolega": Ако обикновен човечец без власт, поиска забавено дело да се гледа по 368-със сигурност няма да удари джакпота-еднодневно забавяне на внасяне на ОА. тоест не е проблем 368
Проверете кои работни групи внесоха предложението, което доведе до връщане на чл.368 и сл. от НПК. Проверете дали някъде другаде по света има такова правило. Брендо не мина ли и той по този член. Толкова сте плоски.
Грозно и гнусно-как го отървахте тоя.Повръща ми се от вас. И въобще не ни пускайте партенката-с техническо закъснение. На обикновен човек без власт за дребно прегрешение-такъв късмет няма да му се случи. Да не коментираме и забавянето при разследването. Да не коментираме,че след искането на подсъдимия първоначално се внесе некачествен обвинителен акт. Из съдилищата стават подсъдими-цигани, откраднали телефони за 300 лв. И получават тежки присъди. Тук е "откраднат" имот за 10 млн и го отървахте. Верно ,че службите се погрижиха да го отърват-ченгедийско изпълнение. Брилянтно изпълнено
А процесния имот-и приходи от продажбата му какво става?
