Резултатите от анкета на NBC News и Wall Street Journal показват, че повечето обикновени американци никога не са чували за председателя на Федералния резерв Джанет Йелън. Въпреки нарастващия политически натиск върху Централната банка на САЩ, свързан с прекалено големите пълномощия, които получи след последната финансова криза, допитването показва, че 70% от участниците в него не знаят или не са сигурни каква е длъжността на Йелън. За сравнение, само 1 процент никога не са чували за бившия американски президент Джордж Буш. Иначе 16% от онези, които знаят коя е Джанет Йелън, оценяват неутрално дейността й, 6 на сто имат позитивно мнение, а 4% – много позитивно. Отношението на други 4 на сто е негативно или много негативно. Четиридесет и два процента от анкетираните се отнасят неутрално към Федералния резерв като институция, 30 на сто са позитивно или много позитивно настроени и само 20% имат негативно или много негативно отношение. Едва 8% не знаят за съществуването на регулатора под това название или не са сигурни в това. Най-любопитното е, че значителна част от американците все още смятат Алън Грийнспън за шеф на резерва, при все че той се оттегли още през 2006-а.
Само 24 на сто от запитаните са определили Джанет Йелън като председател на Централната банка, но предвид факта, че в анкетата трябва да се избира между четири имена, този показател е много близо до обикновеното случайно разпределение. Казано с други думи, резултатът би могъл да е същият, ако запитаните просто се бяха опитали да отгатнат.
Изводите от изследването се оказаха много по-лоши, отколкото през 2009-а, когато 33% от участниците в допитване идентифицираха Бен Бърнанке. Вярно, че по онова време той заемаше поста си повече от три години и изигра забележима роля в периода на финансовата криза през 2008-а, докато Джанет Йелън встъпи в длъжност едва през февруари.
Американските власти продължават да оказват натиск върху Централната банка. Настоява се за промени в структурата й и засилване на контрола от страна на американския Конгрес за повече прозрачност и отчетност. Републиканците са недоволни от агресивната парично-кредитна политика и от допълнителните пълномощия, които регулаторът получи от началото на финансовата криза. Демократите пък критикуват подразделението на банката в Ню Йорк, защото е прекалено тясно свързано с кредитните институции на Уолстрийт, които трябва да наблюдава.
Общата атака на законодателите е нещо нетипично, тъй като обикновено подобни въпроси предизвикват ожесточени спорове. Във всеки случай сегашното единно мнение означава необходимост от реформи. От друга страна, регулаторът притежава достатъчно влияние и могъщество, за да устоява на подобни нападки. В неотдавнашната си реч пред Конгреса Джанет Йелън заяви: „Независимостта на Централната банка при провеждането на парично-кредитната й политика се смята за най-добрата практика за централните банки в цял свят. Мисля, че научните изследвания не оставят съмнения – независимите централни банки работят по-добре.“
