Нотариусите може да се разминат с поредната апетитна хапка, за която се бяха наточили – т. нар. европейско удостоверение за наследство. Правосъдното министерство предложи издаването на документа да бъде възложено не на тях, а на районните съдилища.
С този проект за промени в Гражданскопроцесуалния кодекс се изпълнява Регламент № 650 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година. Правосъдното ведомство предлага документът, който ще удостоверява наследствените права при трансгранично наследяване, да се издава от районния съд по последния постоянен адрес на наследодателя. Ако няма такъв адрес, удостоверението ще се издава от районния съд по последния му адрес в страната, а при липса на адрес – от Софийския районен съд.
Такъв законопроект беше внесен в Народното събрание още през август миналата година (при управлението на кабинета "Орешарски"). Той предвиждаше обаче евроудостоверението да бъде издавано от нотариусите, а Нотариалната камара подгряваше отдалеч следващия парламент да гласува промените в този им вид веднага след като започне да работи. Камарата дори форсира нещата и предупреди, че ако промените не бъдат въведени бързо, може да се стигне до наказателна процедура срещу България. Поставеният от Европейската комисия срок за въвеждане на регламента в националните законодателства изтече през ноември 2014 г., а изпълнението му трябва да започне от август тази година. Няма данни обаче някоя от страните членки вече да е въвела тези правила.
За капак Нотариалната камара използва повода да поиска нейните членове да издават не само европейските, но и националните удостоверения за наследници. Основните им аргументи са, че в Европа нямало подобна практика като тази у нас – то да бъде издавано от общините. Освен това нотариусите щели да осигурят повече данни и сигурност в отразените обстоятелства. Камарата нееднократно заяви и готовност за своя сметка да разшири и усъвършенства с нови модули информационната си система. Сегашната промяна на концепцията е болезнен удар за нотариусите, защото опитът им да ударят наведнъж два заека, изглежда, се проваля. Сегментът е твърде апетитен от финансова гледна точка, защото такъв документ е необходим както за доказване на наследствените права, така и при голяма част от имотните сделки. А около милион и половина българи живеят вече трайно в чужбина.
Във всеки случай спорове тепърва ще има и нотариусите няма да отстъпят лесно този залък. Сегашната редакция на законопроекта стъпва на изискването в регламента европейското удостоверение за наследство да бъде издавано от съд или от друг орган, който е компетентен съгласно националното право да разглежда въпроси в областта на наследяването. Ако органът е извънсъдебен, той трябва да упражнява съдебни функции или да са му делегирани такива от съда. Очевидно предимството е дадено на националните съдилища, но опцията тази дейност да бъде възлагана и на други органи подхранва тезата на нотариусите. Залогът е дали приходите от тази дейност ще отиват в техния джоб или в бюджета.
В мотивите към сегашния проект е казано, че единствено районният съд има компетентност да решава въпроси, свързани с наследствените правоотношения. Както и че тази юрисдикция има богат опит в разглеждането на дела с международен елемент, може да събира доказателства и да връчва документи в други страни членки. Освен това както у нас, така и в чужбина регистрите на имуществените отношения не се водят от нотариусите. Техните претенции се основават на обстоятелството, че нотариалните производства са вид охранителни производства (при които няма спор между страните), каквито водят и съдиите. И в тези производства се разглеждат и въпроси на наследяването. Но пък, от друга страна, нотариалните производства са особен вид охранителни производства – в тях нотариусът има удостоверителни, но не и решаващи функции, каквито има съдията.
Освен голямата промяна по въпроса кой да издава евроудостоверенията сегашният проект поставя и един интересен въпрос – кой точно ще ги издава. Становището на много юристи е, че това трябва да бъде възложено на съдиите по вписванията, които са към районните съдилища и макар че нямат статут на магистрати, водят подобно на нотариусите охранителни производства. По закон наред с разпорежданията (или отказ) за нанасяне на данни в имотния регистър съдиите по вписванията се произнасят и за издаването на справки и удостоверения. Те могат да извършват и нотариални и други действия, но само ако са предвидени със закон. Сегашният проектозакон обаче не ги споменава, а посочва единствено районните съдилища. Въпросът е дали по силата на директивата, която има пряко приложение в националното законодателство, съдът ще им делегира правомощията си по издаване на европейското удостоверение за наследство.
