Мощният ръст на зелените пари към еврото и към японската йена оказва все по-силен натиск върху развиващите се пазари. А перспективата за увеличение на доходността на щатските облигации в резултат на очакваното повишение на щатските лихви заплашва да предизвика масов отлив на капитали в света – от Бразилия до Турция, респ. да обезцени валутите им.
Засега шампион е бразилската парична единица, която на 10 март потъна до 3.1709 реала за един щ. долар – най-слабата й котировка от юни 2004-а насам. Впоследствие обаче валутните търговци решиха, че обезценката е прекалена, и направиха някои предпазливи покупки, които качиха курса до 3.1170 реала за един долар (в следобедните часове на 12 март). Бразилският финансов министър Жоаким Леви отхвърли подозренията, че слабата валута е ключът, който ще върне най-голямото стопанство на Латинска Америка към растеж. Той коментира за вестник "О Глобо", че в действителност икономическият подем на Бразилия зависи в най-голяма степен от одобряването на спешни мерки за икономии, които да върнат доверието на инвеститорите и да отстранят заплахата от понижение на кредитния рейтинг на страната. От началото на годината реалът се е обезценил с 15%, което вероятно ще качи още инфлацията, движеща се в близост до 7.7% годишно (доста над целевите 4.5 процента).
Натискът върху валутите на развиващите се държави се разпростря до Азия и Африка. Южнокорейският вон падна до най-ниската си котировка от края на август 2013-а, сингапурският долар е най-слаб от 2010-а насам, а южноафриканският ранд е най-евтин за последните 13 години.
Заразата достигна и до Европа и доведе до масови продажби на полски злоти, чешки крони, румънски леи и унгарски форинти. Най-уязвима се оказа валутата на Унгария, която се обезцени с 4% към зелените пари от февруари насам. В средата на седмицата тя потъна до 309.32 форинта за едно евро, като заплашва да пробие равнището от 310 форинта за едно евро. Страната, която реализира 74% от износа си в еврозоната, има един от най-високите публични дългове (като процент от БВП) сред бившите социалистически страни – членки на ЕС. Потребителските цени в Унгария се понижиха с 1% годишно през февруари след 1.4% спад през януари. Което вероятно ще мотивира централната банка да намали основната си лихва (в момента 2.1%) на следващото редовно съвещание на 24 март.
Полската злота и чешката крона се обезцениха по-щадящо към щатската валута, като злотата загуби 0.7% от стойността си към долара, а кроната – съответно 1.5 процента. И в двата случая обаче американските пари скочиха до най-високите си котировки за последните 11 години. Румънската лея поевтиня с 1% към щатския долар и с 0.2% към еврото.
Стабилността в Полша, чийто БВП нараства средно с около 3% годишно и свиващият се фискален дефицит там помагат на злотата да се държи по-уверено. А силните търговски връзки на Полша с Германия обвързват стопанската й перспектива с възстановяването на еврозоната. Централната банка на Чешката република пък е решена да не позволи на местната валута да стане по-скъпа от 27 крони за едно евро.
Оттук нататък думата имат по-конкурентните стопанства от еврозоната, а най-голямата заплаха за страните от Централна и Източна Европа са паричните стимули на ЕЦБ, битката с които бившите социалистически икономики със сигурност ще загубят. И единственото, което могат да направят техните централни банки, е да забавят поскъпването на валутите си към еврото – мисия, за която имат нищожно пространство за маневри.
