Трета пресконференция в Министерството на финансите за два дни. Поводът – КТБ. Събитията около нея през последната седмица се завихриха така "спонтанно", както и започнаха миналата година. Поводът сега обаче е друг – поредният квесторски доклад, който буквално пощури управляващите. Защо ли? Защото става ясно, че след провизиите за 4.2 млрд. лв. отчетената загуба за 3.7 млрд. лв. и отнетият лиценз на КТБ на 6 ноември 2014 г.(????-виж в ръкописния вариант) сега лъсват резултатите. Обезценените от трите одиторски компании прекарали лятото си в банката активи се оказват недостатъчни, за да си върне държавата дадената помощ… на банката.
Любопитни на този фон са две неща. Като как така добре охраняваният консултантски доклад на трите компании, от който управителят Искров чете избрани пасажи пред депутатите миналата година ,стана "одиторски" и поне го бяха извършени реални провизии.
И защо БНБ прие описаните обезценки на активи в него и се разпореди те да бъдат осчетоводени. БНБ има право да вземе това решение, категорични са нейни служители. Докога обаче ще се действа по този начин, а въпросният доклад ще се крие от обществото, оправдавайки се с конфиденциалността. Защото крайният резултат от действията на квесторите е продиктуван от нарежданията на БНБ.
И друг един въпрос оголи снага тези дни: Осмели ли се някой да припомни на Борисов, че ако бе подкрепил одържавяване и оздравяване на банката миналата година, щеше да охарчи хазната по-малко. А ако бе потърсил отговорност от задкулисието, което я срина, днес щеше да гледа по-бодро на света. Имаше възможност да го направи, но се уплаши. И сега снове като линейка между институциите, сътворявайки почти невъзможни решения за изход.
А знае ли всъщност някой какъв е изходът? Защото той определено не е в писане на закони за пари – заради случая.
