Управителят на БНБ Иван Искров с целия си екип се яви лично на първото заседание на временната парламентарна комисия, която има за цел разследва обстоятелствата около фалирането на КТБ и действията на отговорните институции.
Квесторите на БНБ също се явиха пред депутатите, както и представители на трите одиторски фирми, които са се заели с казуса.
"Според нас позакъсня тази комисия, тъй като поискахме такава още в първия ден на 43-то Народно събрание. Смятахме, че веднага трябва да се обсъдят навременно законодателни промени", каза Искров и припомни, че тогава е имало временна комисия по бюджет и финанси. „Бяхме поканени, но се получи форма на разпит на присъстващите и не можахме да влезем в задълбочена дискусия”, оплака се управителят на БНБ.
„Изключително важно е да разграничим периодите от 2009 до 20 юни 2014 година, когато КТБ е работила като всяка нормална банка и е подлежала на текущ банков надзор и след 20, когато беше поставена под специален надзор до ден днешен. Когато става въпрос за функциониращи банки, тогава в продължените на почти 20 години правната рамка казва, че за надзора изключителни правомощия са предоставени единствено на подуправителя, това е императивно”, поясни той.
Във връзка с предоставените материали до народните представители за проверка на обстоятелствата до източването на Корпоративна търговска банка, Иван Искров заяви, че голяма част от материалите са предоставени единствено на прокуратурата. „Те са и следствена тайна, което означава, че ако ги предоставим, попадаме под ударите на закона”, каза още той.
"За 11 години откакто съм управител на БНБ, никога КТБ не е посочвана като банка с някакъв проблем", посочи Искров. Той подчерта, че БНБ се е опитала да направи всичко възможно КТБ да бъде отворена и да се намери решение по европейски модел. Искров припомни, че са се провели консултации при държавния глава, но тогава не се е постигнал консенсус по предложенията.
Искров допълни, че правомощията на централната банка настъпват след поставяне на КТБ под специален надзор – 20 юни 2014 година и включват назначаване на квестори, издаване на задължителни предписания, които са публикувани на сайта на банката. „Това е пряката отговорност на УС на Централната банка. УС има отношение при даване на лиценз и отнемане”, обясни управителят на БНБ.
"Аз съм изключително горд, че успяхме, под лидерството на централната банка, с подкрепата на правителство, на основните парламентарно представени сили в тогавашното 42-ро Народно събрание и под егидата на президента на Република България, в седмиците следващи поставянето на КТБ под особен надзор да овладеем една тотална криза. Държавата ни беше изправена пред огромна буря. Успяхме и това за мен е изключително важно", каза Искров.
