Малкият остров Света Елена става известен благодарение на френският император Наполеон Бонапарт, който е заточен там. Любителите на пътешествия вече имат възможност по-бързо да достигат до него. Освен с кораб туристите ще могат вече и да летят до там. Веднъж седмично ще има полет от летище Йоханебург, съобщават световните агенции. Новият авиопорт трябва да отвори врати през
следващата година и ще приема гостите след само четири часа и половина полет от най-големият град в Република Южна Африка.
Света Еле́на (на английски: Saint Helena) е остров в южната част на Атлантическия океан, разположен на 2800 км на запад от бреговете на Ангола (страна, намираща се в южната част на Централна Африка). Той е част от задморската територия Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня на Обединеното кралство.Малка част от острова: две къщи, където е живял Наполеон Бонапарт, и долината, където е погребан, са територия на Франция. Той прекарва в изгнание на острова от 1815 до 5 май 1821, когато умира.Наполеон Бонапарт (на френски: Napoléon Bonaparte, на корсикански: Napulione Buonaparte, на италиански: Napoleone Bonaparte), или накратко само Наполеон (15 август 1769 г. — 5 май 1821 г.) е действащият владетел на Франция след 1799 г. и първият френски император под името „Наполеон I Велики“ (Napoléon I le Grand) от 18 май 1804 г. до 6 април 1814 г. и повторно между 20 март и 22 юни 1815 г.
В течение на малко повече от десетилетие, Наполеон установява контрол чрез завоевания или съюзи над почти цяла континентална Западна и Централна Европа до поражението си в Битката на народите край Лайпциг, през октомври 1813 г. По-късно успява да осъществи краткотрайно завръщане, известно като Стоте дни (les Cent Jours), преди да бъде окончателно победен в битката при Ватерло на 18 юни 1815 г. Малко след това е пленен от британците и изпратен на остров Света Елена, където умира.
Света Елена е открит от португалски мореплаватели през 1502 година. Тогава островът е необитаван, а след 1657 г. е управляван от Източноиндийската компания. В колониалната епоха, до построяването на Суецкия канал, островът играе важна роля за корабите пътуващи между Великобритания и Индия. Там те се снабдяват с пресни продукти и вода. Пристанищен град и столица на Света Елена е Джеймстаун.
Градът е основан през 1659 г. от Източноиндийската компания. Изграден е на брега на залив Джеймс. Населението на остров Св. Елена е малобройно и си остава лоялно към Британия. Въпреки това, малките размери и геополитическата незначителност на острова са накарали много от островитяните да обвинят британското правителство в игнориране на острова. Икономиката на острова дълго време е била монокултурна, но в днешно време е много отслабнала и почти напълно се държи на помощта на Лондон.
На 4 километра югозападно от Джеймстаун се намира селището Лонгуд, където е бил заточен и умира Наполеон. Домът, който е обитавал, днес се охранява от правителството на Франция. Островът е много известен благодарение на Наполеон Бонапарт, който изкарва в изгнание тук последните си години. Туристическата промишленост на острова в голямата си част е свързана именно с този
аспект от историята на острова.
На 17 октомври 1815 г. Наполеон пристига в Джеймстаун – единственото пристанище на острова. За местообитание на Наполеон и свитата му е определено просторната къща Лонгуд Хаус (бивша лятна резиденция на генерал-губернатора), разположена на възвишение, на 8 километра от Джеймстаун. Англичаните правят всичко възможно, за да направят бягството на Бонапарт от острова невъзможно. Къщата и прилежащата ѝ територия, са оградени с каменна стена, в протежение на шест километра. Около стената са поставени часови по такъв начин, че да могат да се виждат един друг. На върховете на околните хълмове са разположени други, които съобщават със сигнални флагчета за всички действия на Наполеон. Губернаторът на острова – Хъдзън Лоу, допълнително ограничава свободата на императора: поставя граници на разходките му, изисква от Наполеон да се показва пред караулния офицер не по-малко от два пъти на ден, старае се да ограничи контактите му с външния свят. По този начин, французинът е обречен на бездействие – здравето му се влошава, за което Наполеон и свитата му обвиняват нездравословния климат на острова.От 1819 г. той боледува почти непрекъснато. Наполеон често се оплаква от болки в дясната страна, краката му подпухват. Лекуващият го лекар поставя диагноза хепатит. Наполеон подозира, че това е рак – болестта, от която е починал неговия баща. През март 1821 г. състоянието му толкова се влошава, че той вече не се съмнява в близката си смърт. На 13 април Наполеон диктува своето завещание – вече не може да се придвижва без чужда помощ, болките стават все по-остри и мъчителни.Наполеон Бонапарт умира в събота, 5 май 1821 г., в 17 часа и 49 минути. Погребан е близо до Лонгуд, в местност, носеща името Долината на върбите.
През 1840 г., крал Луи-Филип, отстъпвайки на натиска на бонапартистите, изпраща на Света Елена делегация, която да изпълни последната воля на Наполеон – да бъде погребан във Франция. Тленните останки на Наполеон се намират в Дома на инвалидите в Париж. Материалът за направата на намиращият се там паметник от карелски порфир, е подарен на френското правителство от император Николай I.По-късно са публикувани "Мемоари от остров Света Елена" и "Мемоари" на Наполеон, диктувани от него по време на заточението.Островът е кръстен на майката на първия християнски римски император Константин I – Елена, от Константинопол.
