За мнозина мрачният понеделник е достатъчен повод да започнат да броят мислено дните до най-близките празници или до предстоящия отпуск. Но дори в такива дни едва ли сме готови да напуснем работата си. Затова пък с удоволствие бихме се оплакали от делниците в офиса. Блогът Please Fire me е място, където всеки може да се жалва анонимно от грубия си началник, злонамерените колеги или тъпите клиенти.
Ех, този началник…
Сексист, досадник, критикар, грубиян, измамник… Ако се съди от виковете на душата, оставени в Please Fire me, шефовете биват всякакви:
– Неотдавна ръководството на нашата компания разпространи странен документ. В него се казва, че отсега нататък изнасилването и убийството ще се смятат за прояви на насилие на работното място и служителите трябва да се въздържат от подобни прояви.
– Началникът ми заяви: "Ти не си толкова тъп, колкото твърдяха от "Човешки ресурси". Той си мисли, че ми е направил комплимент.“
– Работя в колцентър и веднъж се разхълцах. Шефът ми вдигна скандал, защото – цитирам: "Хълцането е признак на непрофесионализъм."
– Началничката ме обвини в "демонстрация на религиозни предпочитания на работното място". Тя не каза нищо на колежката ми, която носи кръст на врата си, обици с кръстчета и има татуировка във формата на кръст. А аз нося пентаграм.
– Днес в офиса внезапно спря осветлението и шефът ме попита дали мога да отстраня проблема. Помислих си, че се шегува, но той беше напълно сериозен. Аз съм секретарка на непълен работен ден, а той е доктор на науките и член на организацията MENSA за хора с висок коефициент на интелигентност.
– Всяка сутрин ходя на работа с влак, който се движи през час. Заради това разписание винаги закъснявам точно с 3 минути за работа. Но моят шеф смята, че трябва да пътувам с по-ранния влак и да пристигам 57 минути преди началото на работния ден.
Адските колеги
Провървяло ви е с колегите и във вашия трудов колектив цари приятна, дружеска атмосфера? За съжаление това не е винаги така.
– Привърженичка съм на народната медицина и когато боледувам, се стремя да се лекувам с билки, вместо с таблетки. По тази причина колегите непрекъснато ме подиграват на тема "трева", въпреки че никога през живота си не съм пушила канабис. Шегите стигнаха и до ушите на началството в изопачен вид, след което ми бе казано, че ще бъда подлагана на редовни проверки за съдържание на наркотици в кръвта.
– Веднъж влязох в кухнята на офиса, гладен и мечтаещ за храна, и видях, че на пода – точно срещу микровълновата фурна, има изпражнение. Човешко. Прекарах остатъка от деня в опити да отгатна кой идиот е направил това.
– Аз съм единствената жена в отдела и бюрото ми е най-близо до кабинета на началника. Всеки, който влиза, мисли, че съм негова секретарка. Всъщност съм инженер.
– Шефът не е сред приятелите ми във Facebook. Но иска от колегите, които са ми приятели в мрежата, да му показват моите статуси. А после ми вдига скандали за написаното.
Клиентите невинаги имат право
Колкото и да му се иска понякога на човек да прати по дяволите глупав или невъзпитан клиент, не може да го направи, без да загуби работата си. Какво друго му остава, освен да се оплаче в интернет.
– Работя в магазин за електронни устройства. Непрекъснато се случва да дойде някой и да си купи смартфон за 600 долара, но да се стиска за още 10 за застраховката. След седмица-две такива хора чупят телефоните си и идват да ми крещят. Майната ви, аз ви предупредих.
– Продавач съм в магазин за женско бельо на Victoria`s Secret. Кога най-после мъжете ще престанат да идват и да душат бикините….
– Работя в магазин за дрехи и аксесоари. Една клиентка ми донесе чанта, която купила пред седем години, и ме попита дали може да я върне.
– В задълженията ми влиза да казвам "Добро утро" на всеки, който се приближава до рецепцията по-близо от три метра. Работя нощна смяна и изобщо не спя, но това не е всичко. Обикновено сутрин минувачите са в лошо настроение, гледат лошо в отговор на поздрава ми, а някои ме пращат по дяволите.
– Работя в ресторант на KFC за автомобилисти. Днес към прозорчето се приближи жена и попита: "Продавате ли риба?". Отговорих й, че не продаваме. "Това е хубаво" каза тя и си замина.
– Работя в служба за подкрепа на потребителите в голям магазин. Веднъж някакъв тийнейджър започна да ми праща порнопослания. Бях принудена да му отговарям отново и отново, защото ни е забранено да оставяме съобщения без внимание.
– Отговарям за надуваемия замък в парк с атракциони. Днес двама посетители ми се развикаха, защото не пуснах сина им на батута. Той беше на десет години и тежеше 70 килограма.
– Работя в колцентър на магазин за еротични стоки. Една дама се обади и започна да ме разпитва как работи вибратор от определена марка. Казах й, че не знам. Тогава тя ме помоли да отида с устройството в банята и да проверя как стоят нещата. Каза, че ще почака на линията.
Ще завършим тази поредица с едно твърде красноречиво мнение:
Мисля, че всеки трябва поне веднъж в живота си да поработи в ресторант за бърза храна или в сферата на обслужването, за да разбере как не бива да се държим с хората.
