Министерството на енергетика и Националната електрическа компания (НЕК) успяха да коригират след напрегнати преговори, проточили се няколко месеца, изключително тежките дългосрочни споразумения за изкупуване на електроенергията от ТЕЦ "AES Марица-изток 1" и ТЕЦ "Контур Глобъл – Марица-изток 3". На официалната церемония в Министерския съвет на 8 април подписи под анексите сложиха изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев, колегата му от "КонтурГлобал" Гари Левсли и финансовият директор на AES Иван Цанков. В залата очаквано бяха премиерът Бойко Борисов, ресорният министър Теменужка Петкова, както и американският посланик Марси Рийс.
Според последните актуални данни от Комисията за енергийно и водно регулиране, досега собствениците на ТЕЦ "Марица-изток 1" са получавали по 54.88 лв. за всеки мегават произведена енергия и 74.19 лв. за мегават разполагаемост. На ТЕЦ "Марица-изток 3" НЕК е плащала по 39.52 лв. за всеки мегаватачас изкупена енергия и по 49.10 лева за разполагаемост. С новите промени електрическата компания ще изкупува т.нар. разполагаемост на централите на цени, по-ниски със 17% за "КонтурГлобал" и с 14% за AES. Това, по думите на Теменужка Петкова, ще доведе до 100 млн. лв. по-малко разходи за НЕК за всяка от оставащите десет година до края на двата контракта. Или общо ще бъдат спестени около 1 млрд. лева.
Срещу тази отстъпка обаче държавата ще трябва да се бръкне до началото на юни с близо 700 млн. лв., които НЕК има да дава на централите – 388 млн. лв. са задълженията към AES, а останалите са към "Контур Глобъл". И тъй като е очевадно, че държавната компания няма необходимите пари, с които да плати, погасяването на внушителните суми ще стане с кредит. Той тепърва ще се договаря от Българския енергиен холдинг с търговскитте банки и няма да се плаща за сметка на гласувания държавен дълг за 16 млрд. лв., уточни Теменужка Петкова. На този етап не е ясно само дали държавата ще гарантира новия енергиен заем.
"България е правова държава, ако бяхме тръгнали да разваляме договорите, да гоним инвеститорите, щеше да бъде много тежък удар върху нашата репутация. Целият бизнес по света щеше да го оцени като крайно негативна тенденция в България. Доволен съм, че американските компании разбраха този наш проблем и на базата на преговорите имаме това споразумение, което ни удовлетворява и дава възможност за по-нататъшната ни работа в по-спокойна ситуация", подчерта министър-председателят Борисов, като не пропусна да похвали и Теменужка Петкова за добре свършената работа. От AES също изтъкнаха добрата работа на преговорния екип, който е направил възможно постигането на взаимоизгодна договореност.
"Споразумението, което постигнахме, е много добро за България и е един добър компромис. Никой преди десет години не би могъл да предвиди, че ще започне тази икономическа криза. В този регион обстоятелствата се промениха и възможностите на България да посреща задълженията си в сектор "Енергетика" са много по-тежки. Разбрахме колко е сложен характерът на пазарите на електроенергия и за три месеца успяхме да се споразумеем", каза на свой ред Гари Левсли. Той изрази и увереност, че правителството ще продължи с реформите в тази сфера.
Макар да бе направена важна стъпка в стабилизирането на НЕК, все още е твърде рано да се вади шампанското. Засега споразумението е само принципно и тепърва предстои да бъде одобрено от банките, финансирали модернизацията на двете централи. Освен това в държавното дружество има и редица други финансови пробойни, които трябва да бъдат запушени, за да не се стигне до фалит. Бойко Борисов посочи, че се водят преговори и със зелените централи, както и с електроразпределителните дружества. "Целта е от новия регулаторен период от 1 юли НЕК да е на 1 стотинка печалба, но да не продължава да трупа загуби. В момента работим схема по схема, пара по пара и когато има резултати, вие ще ги научите", заяви премиерът.
КАРЕ
Правителството увеличи капитала на "Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис БГ". Това става чрез парична вноска от 100 хил. лв. и непарична вноска – частно държавно вземане срещу компанията, което се състои от главница за 5 558 012 лв. и лихва към 31 декември 2014-а, възлизаща на 3 386 888 лева. От кабинета уточняват, че вземането ще бъде оценено по реда на Търговския закон преди неговото апортиране в капитала на дружеството.
Средствата са необходими на българската фирма, за да покрие бъдещи съдебни разноски по ликвидиране на участието си в международната "Транс Болкан Пайплайн", за изпълнение на договорни задължения, както и за издръжка.
На 12 март 2013-а Народното събрание прие Закон за денонсиране на Споразумението между правителствата на Русия, България и Гърция за строителството и експлоатацията на петролопровода от Бургас до гръцкото пристанище Александруполис. С него страната се оттегли от проекта. Сега правителството очаква да започне съдебно производство пред холандския търговски съд поради отказа на останалите акционери да приемат решение за доброволна ликвидация на дружеството.
