Вместо яйца шофьорите този Великден може да започнат да си чукат главите, след като депутатите приеха поредните поправки в Закона за движение по пътищата. Според новите правила при паркиране извън обозначените за това места върху тротоари, зелени площи и детски площадки ще се налага глоба от 200 лева. Сега е забранено само спирането върху тротоарите, а санкцията за подобно провинение е само 20-30 лева.
Затягането на контрола и завишаването на наказанията нямаше да впечатли и притесни чак толкова много хората, ако те имаха алтернатива. Истината е, че в София и другите големи градове мярката ще създаде сериозни неприятности, тъй като достатъчно места за паркиране просто няма. Не е предвидено и обособяването на нови, които да компенсират жестоките забрани.
След спорове в пленарната зала бяха гласувани и текстовете, според които тарифата за час престой в "Сините зони" на градовете ще се определя на пазарен принцип. В момента тази дейност не е ясно регулирана в законодателството и от години има купища съдебни спорове между гражданите и местните власти. Неуредиците идват оттам, че според закона сега шофьорите плащат "такса" на общината. Само че каква е правната й същност? Ако е "местна такса" по смисъла на Закона за местните данъци и такси, е необходимо нейният размер да се определя според разходите за предоставянето на услугата. В допълнение парите трябва да постъпват директно в общинския бюджет, а не да се събират от съответните търговски дружества, обслужващи зоните за платено паркиране, какъвто е столичният "Център за градска мобилност". Не е определено и кой точно може да управлява местата за платено паркиране.
Понятието "цена за паркиране", което се въвежда сега, дава възможност на кметствата да определят размера ѝ на пазарен принцип, съобразно търсенето на места за паркиране, и да регулират количеството на превозните средства в централните градски части. С други думи, тази дребна на пръв поглед промяна ще позволи на местните управници да определят "цената" независимо от разходите за предлагане на услугата, с което всички претенции на недоволните граждани ще станат неоснователни. Наред с това заменянето на таксата с цена ще позволи приходите от паркирането да отиват директно в касата на съответното общинско предприятие. Което, конкретно в случая с "Центъра за градска мобилност", може до известна степен да реши финансовите му проблеми.
Положението за шофьорите щеше да се усложни още повече, ако депутатите бяха приели и предложението да се допуска завой надясно при червен светофар. "За" тази идея гласуваха 16 народни представители, "против" – 31, а 91 се въздържаха. По принцип в много случаи десният завой при червен сигнал има логика, тъй като не е в конфликт с останалото движение и значително може да намали задръстванията. Вносителите от Българския демократичен център предлагаха завоят да се прави само ако се спазва предимството на пешеходците и когато шофьорът е убеден, че пътят е свободен за преминаване. Парламентът обаче прецени, че в българската действителност подобни права биха създали повече проблеми, отколкото ползи.
Народните представители отхвърлиха и предложението на Петър Славов от Реформаторския блок светофарите да се снабдяват с устройства, указващи края на зеления сигнал чрез трикратно премигване. Но освен от икономически съображения (да се спестят пари на общините) друга логика в това няма.
От БСП поискаха да се пренапише изцяло нов Закон за движение по пътищата, като обявиха сегашните поправки за лобистки, но управляващото мнозинство отхвърли тази идея.
