Турската валута надхвърли за първи път котировката от 2.7 лири за един щ. долар (2.7281 лири за долар) на 15 април и задълбочи тазгодишния си спад до 14%, с което оглави класацията на най-губещите валути, измествайки бразилския реал. Дори вербалните интервенции на Турската централна банка не помогнаха за овладяване на срива на лирата. Нейният председател Ердем Башчъ обяви във вторник, че ще обсъди с колегите си на съвещанието за паричната политика (на 22 април) евентуални мерки за подкрепа на финансовите пазари. Валутните играчи обаче се съмняват, че турският президент Таип Реджеп Ердоган и други членове на правителството ще продължат да натискат местните централни банкери да намалят кредитните разходи, за да стимулират икономиката, дори поставяйки под въпрос автономията на институцията.
Натискът върху турските активи нараства преди парламентарните избори на 7 юни. А последните сондажи на общественото мнение сочат, че подкрепата за управляващата Партия на справедливостта и развитието е намаляла до 42 процента. Това е доста под спечелените 49.8% на изборите през 2011-а и недостатъчно за желаното от Ердоган мнозинство, което би му позволило промяна на конституцията в посока към по-големи правомощия за президентската институция.
Съмнения буди и търговският баланс на Турция. А това е от малкото светли позиции на националното стопанство през тази година, което като че ли не се подобрява чак толкова силно, колкото сочат данните. Въпреки че страната не може да се похвали със значими златни залежи, експортът на благородния метал е имал 70% принос за намаляването на недостига по текущата сметка на Анкара, твърди правителството. След като през 28 от последните 30 години Турция внасяше злато, през 2012-а тя се превърна в износител. Тогава кабинетът започна да плаща за иранския газ с благородни метали, за да заобиколи международните санкции срещу Техеран. На фона на охлаждането на икономическия растеж и на набиращата скорост инфлация Ердоган посочи именно свиващия се дефицит по текущата сметка като едно от икономическите постижения на кабинета преди парламентарните избори през юни.
Нетният златен износ на Турция през първите два месеца на 2015-а е скочил до 2.58 млрд. щ. долара срещу само 398 млн. долара през същия период на 2014-а, съобщава Турската централна банка. През януари и февруари общият търговски дефицит е бил 5.7 млрд. долара. А недостигът по текущата сметка е спаднал до 3.2 млрд. долара – с 4.2% по-малко от същия период на миналата година. Министърът на икономиката Нихат Зейбекчъ очаква дефицитът да се свие до 4% от БВП през 2015-а срещу грубо 5.5% през 2014-а. И вече да не е източник на риск за икономиката. И нещо любопитно – златото, закарано в Иран, почти е излязло от централната банка – банковите златни вложения са намалели едва с 3% в сравнение с края на 2014-а – до 19.5 млрд. долара.
Внезапният скок на нетния турски износ на злато през 2012-а провокира полицейско разследване, в което бе замесено и името на иранския търговец на скъпоценния метал Риза Сараф. Той бе обвинен, че е подкупвал бивши членове на правителството, за да улесни търговията. Тези твърдения бяха окачествени от турския кабинет като чуждестранен заговор за свалянето на Ердоган от власт и по-късно бяха оттеглени.
