Новосформираната Комисия за енергийно и водно регулиране е изправена пред първия си сериозен тест – определянето на цените на тока за бита и промишлеността от 1 юли. Заявленията на трите електроразпределителни дружества вече са подадени в регулатора, така че сега се очаква становището на председателя Иван Иванов и неговите колеги.
"Ще се стремя
да бъдат задържани цените на електроенергията"
заяви Иванов пред журналисти след празниците, но все пак предпочете да се застрахова, че в следващите около два месеца и половина комисарите ще изчисляват всички фактори, които влияят върху стойността й.
За последно цените на тока бяха увеличени на 1 октомври миналата година. Тогава бе взето решение абонатите на ЧЕЗ да плащат с 9.97% по-високи сметки, тези на ЕВН с 9.70% отгоре, a абонатите на "Енерго про" – с 9.80 на сто. А от електроразпределенията се оплакаха, че поскъпването се прави изцяло, за да се позапълни финансовата дупка в закъсалата Национална електрическа компания (НЕК). И че техният дял в цената се свива до около 1%, което пречи на инвестициите им в поддържането на мрежата.
Официално засега единствено ЕВН, която доставя ток в Югоизточна България, е обявила своите тарифи. Компанията иска
увеличение на цената за крайните клиенти с около 8.5 на сто
при положение че първоначално бе афиширала публично поскъпване от 7 на сто. Аргументите на ЕВН са, че единствено при тези разчети тя ще може да осигурява нормален режим на работа на мрежата, която обслужва. Другите две дружества – ЧЕЗ и "Енерго Про", също изтъкват, че са им необходими свежи средства, но без да посочват конкретни числа официално.
От ЧЕЗ настояват за признаване на извършените инвестиционни разходи за двете последни години, които възлизат на 159 млн. лв., за корекция на признатия технологичен разход от сегашните 8% до реалното му ниво и за 3% надценка за разходите при покупката на електрическа енергия. Такива са претенциите и на "Енерго Про" – признаване на инвестициите му от порядъка на 66 млн. лв., които са били отказвани през последните две години. Едва ли обаче ЕРП-тата ще ги огрее. Не че в КЕВР не знаят за тяхната нужда от сериозни вложения, за да се вкарат проводниците под земята и да не се стига до бедствена ситуация при всеки по силен сняг или буря. Просто основният приоритет днес е друг –
свещената крава НЕК
Иван Иванов открито каза, че основната цел при сегашното ценообразуване ще е финансовата стабилизация на държавната фирма. Тоест миналогодишният дефицит от 644 млн. лв. да бъде сведен до нула. Една от стъпките в тази насока бе и подписаното неотдавна споразумение между НЕК и американските централи "Контур Глобал Марица-изток 3" и "Ей И Ес ТЕЦ Гълъбово".
"За регулаторния период юли 2015 – юли 2016-а при "Контур Глобал Марица-изток 3" икономията е 49 млн. лв., а от "Ей И Ес ТЕЦ Гълъбово" ще се спестят 48 млн. лева. Това означава, че от влизането в сила на принципното споразумение с НЕК за двете централи се спестяват близо 100 млн. лева. За десетте години до изтичането на договора това са 964 млн. лв., или близо 1 милиард, защото имаше всевъзможни спекулации. Цените ще влязат в сила от 1 юли 2015-а", изтъкна Иванов. От БСП обаче вече окачествиха тези договори като
евтин пиар преди изборите
и че може и да не се стигне до реално намаление на цената заради ангажимента НЕК да плати до 30 юни стари дългове към двете частни централи в размер на 700 млн. лева.
"Откъде НЕК ще намери парите? На практика тя е абсолютно фалирала компания. Проблем е и да се вземе заем от БЕХ, тъй като задълженията на холдинга надхвърлят стойността на капитала и активите на дружеството. Така на практика държавата няма пари, чрез които да се разплати и договорът с двете американски централи да влезе в сила", отбеляза червеният активист Явор Куюмджиев.
Все пак мерките за "саниране" на НЕК стават все повече. От началото на април държавната компания увеличи тарифата за фирмите, които не са си избрали търговец, от когото да купуват електроенергия и разчитат на нея в ролята й на доставчик от последна инстанция. Цената скочи с 3.51% – до 180.34 лв. за мегаватчас. Това бе второто поред поскъпване от началото на годината, след като от 1 февруари тарифата за мегаватчас се покачи от 169.15 на 174.22 лева. Идеята била стопанските потребители да бъдат мотивирани да излязат на свободния пазар, където цените са по-изгодни, но е абсурдно да накараш десетки хиляди фирми с по-скромни финансови възможности, а и потребление, да планират графиците си по дни и часове.
Ако към това прибавим и законодателните действия, с които се ограничиха задълженията на НЕК да изкупува енергия от топлофикациите по преференциални цени, ако тя не е доказано от когенерация, както и да присъединява ВЕИ мощности, става съвсем ясно, че всички сега ще спасяваме НЕК. Проблемът обаче е, че според сметките на Института за енергиен мениджмънт всички предприети мерки вероятно ще намалят текущия дефицит на НЕК наполовина – или някъде до около 300 млн. лв. годишно. А липсите очевадно няма да ги плащат виновните за проекти като АЕЦ "Белене" и ВЕЦ "Цанков камък", които докараха енергетиката ни до това състояние.
Сега слушаме нова мантра
– изчистването на задълженията на НЕК ще стабилизира сектора. И ще позволи, както посочи Иван Иванов, да се премине към следващите две стъпки. Първата от тях ще е промяна на правилата за търговия с електрическа енергия, приети миналата година, които изкривяват пазара. (След като те влязоха в сила, се оказа, че топлофикациите не могат да продават на свободния пазар електроенергията, произведена по неефективен начин.) Следващата и очаквана с най-голям интерес стъпка пък ще е избор на модел за енергийна борса, която трябва да започне работа до края на тази или началото на следващата година. След нейното откриване и промяната на правилата за търговия Комисията за енергийно и водно регулиране вече нямало да се занимава с формирането на цените на енергията, тъй като това ще става на пазарен принцип на борсата. Регулаторът щял да определя само тарифите на мрежовите услуги. Така, по думите на Иванов, работели регулаторите в другите страни. Само че какво ще правим тогава с дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия – каквито са сключени не само с "Контур Глобал Марица-изток 3" и "Ей И Ес ТЕЦ Гълъбово", а и с производителите на зелена енергия? Сега този скъп ток се уравновесява от т.нар. микс. Затова цената на регулирания пазар е 125 лв. за мегаватчас енергия, а на свободния – около 70 лв. за мегаватчас. Кой ще плаща тази разлика, все още никой не казва, а именно трайното решение на този въпрос е гаранцията за стабилност на енергетиката ни.
