Г-н Вълков, реши ли се въпросът с купуването на земя от публичните дружества след промените в Закона за пазарите на финансови инструменти в Народното събрание?
– Доколкото разбирам, за публичните дружества, които притежават земеделска земя, въпросът е решен. Избегнат беше огромен проблем, който застрашаваше реалния бизнес. Все още трудно може да се намери логичен отговор на въпроса защо беше гласуван този закон, който не бе съгласуван с Европейската комисия и заплашваше страната със значителни санкции. А също и налагаше жестоки глоби върху бизнеса, особено на публичните компании, които нямаше как да контролират кой купува и продава акциите им на свободния пазар.
Дали тази промяна е достатъчна?
– Засега изглежда достатъчна – по отношение на публичните компании, които не могат да контролират своите акционери, тъй като акциите им се търгуват свободно на регулирания пазар.
По-големият проблем, който се забелязва, е, че зачестяват случаите да се приемат набързо закони, без каквато и да е било дискусия и без анализ на ползите и разходите от въвеждането им. Приемат се дори закони, които действат със задна дата. Не е правилно дискусиите да се правят след приемането на законите. Всичко това плаши инвеститорите и е видно, че те или напускат страната ни, или я заобикалят. Данните за преките и портфейлни чуждестранни инвестиции не са окуражаващи. Дори пласираната миналата седмица емисия от държавен дълг бе успешна единствено благодарение на политиката на Европейската централна банка и на стремежа на президента й Марио Драги да потисне доходностите по дълговете на периферните страни в Европа.
Не е ли необходимо да се промени и Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, откъдето тръгнаха всички проблеми?
– Вероятно ще е необходимо да се промени и самият Закон за собствеността и ползването на земеделските земи. Но това ще бъде направено единствено с цел да се избегнат потенциални санкции от Европейската комисия. Честата промяна на закони в рамките на месеци след тяхното приемане, закърпване на част от ефектите им през други закони и други подобни практики повишават риска за страната.
Как се отрази това върху акциите на АДСИЦ, инвестиращи в земя? Забелязвам, че индексът BGREIT не се е "трогнал" от промените в закона и от началото на март расте.
– След първоначалното приемане на закона ефектът върху пазара беше значителен и засегна не само дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). По-важно бе посланието, което инвеститорите получават непрекъснато от законодателната власт. А то е, че депутатите предприемат закони без анализ и дискусия, които откровено влошават инвестиционния климат. Индексите възстановиха част от загубите си, но инвеститорите продължават да бъдат внимателни в очакване на следващия лош за тях законопроект.
Отделно индексът BGREIT включва и дружества, които не инвестират в земеделска земя, поради което негативните ефекти от закона за собствеността на земеделските земи не го засегнаха изцяло.
