Управителният съвет на НПО "Ние, гражданите" реши на последното си заседание да съдейства на депутатите и правителството да получават своевременна, актуална и достоверна информация за състоянието на активите, пасивите и други финансови неизвестни, свързани с КТБ, които не получават отговор от институциите, укриващи счетоводните и други документи.
Публикуваме списък на държавните фирми и общините – клиенти на банката, които са имали открити разплащателни и депозитни сметки, размера на салдата по депозитните и разплащателните сметки, вида на сметките и прилаганите лихви по тях. (виж таблиците)
Разплащателните сметки на държавни предприятия и общини са олихвявани с лихви от 0.10 до 1%, а депозитите – с лихви между 2.5 и 5.75 на сто. Размерът на лихвите по депозитите е договарян между КТБ и съответния клиент въз основа на оферти, предоставяни по силата на разпореждане на кабинета Марин Райков за диверсификация на
сметките на държавните и общински предприятия
и този размер е бил съответно одобрен от управителните органи на депозантите и техните принципали (ресорните министри), когато това се отнася до предприятията с държавна собственост, или с над 51% държавно участие.
Особен интерес предизвиква притежаването на корпоративни кредитни и дебитни карти от няколко дружества: АЕЦ "Козлодуй" – "Виза класик"; ТЕЦ "Марица-изток 2" ЕАД – три кредитни корпоративни карти (корпоративна златна карта "Виза голд" и две корпоративни карти "Виза електрон"); "Топлофикация Перник" – две корпоративни карти "Виза електрон" и "Топлофикация София" – корпоративна златна карта "Виза голд". Информация за предназначението и целевото или не изразходване на средства по тези карти вероятно следва да бъде потърсена от директорите на тези дружества и разследващите органи.
Предоставяме на вниманието на депутатите и разследващите органи информация за размера на
средствата по бюджетни и извънбюджетни сметки
на държавни и общински институции към 30 юни 2014 г., който е бил 120.14 млн. лв., а към 30 септември 2014 г. – 123.78 млн. лева. Подчертаваме, че сумата включва и средства по извънбюджетни сметки. От друга страна, размерът на блокираните в тяхна полза ДЦК към 30 септември 2014 г. е 74 млн. лв., което ни кара отново да поставим въпроса: на кои фирми и лица министърът на финансите е разплатил 112 млн. лв., които са били покрити с ДЦК…?
По повод на законността и
валидността на договорите за цесии за над 850 млн. лв.
осчетоводени преди датата на настъпване на неплатежоспособността на КТБ, ще отбележим следното:
В таблицата са посочени някои от най-големите кредитополучатели в КТБ, които са сключили договори за цесия и съответните суми са прихванати във вече установения от Софийския градски съд законен срок.
Кои са обаче особеностите и изводите, които се налагат при изследването на данните:
В преобладаващия брой от случаите липсват обезпечения към КТБ. Това се отнася до три групи дружества.
Първата група – с около 50% от размера на кредитите, са компании от групата на проектното финансиране. Като обезпечения в документите на КТБ масово фигурират бъдещи вземания. Останалите обезпечения вероятно са учредени в полза на конкретната фирма – кредитор, която е ползвала ресурс на КТБ. В повечето случаи става въпрос за дружества с конкретна инвестиционна и производствена цел, които се намират на територията на България.
Втората група на кредитополучатели без обезпечения са предприятията от Военнопромишления комплекс. Получените от тях кредити са както с инвестиционна цел, така и с цел предекспортно кредитиране и откриване на гаранции за добро изпълнение. Сред тях са "Дунарит" АД, "Аркус" АД и "Авионамс". Характерно за дейността на тези дружества е откриването на гаранция за добро изпълнение, което е било задължително условие на договорите за доставка. Тези суми са финансирани от КТБ. Самото производство на специални стоки, оръжия, боеприпаси е било предшествано от откриването на неотменяеми акредитиви, срещу които КТБ е извършвала предекспортно кредитиране на производството. Плащанията след изпълнение на договорите са постъпвали в КТБ и тези вземания са били достатъчно добро обезпечение за банката. Стана ясно, освен това, че с поставянето й под специален надзор има неизпълнени договори, недопостъпили над 500 млн. лв. от неизпълнени поръчки до края на 2014 година.
В контекста на спецификата на производството и търговията със специални стоки е необходимо да се спомене, че в одита си на КТБ за 2013 г. одитиращата КПМГ е отбелязала 3.2 млрд. лв. обезпечения във вид на бъдещи вземания. Над 30% от тях са щяли да бъдат без никакво съмнение генерирани от военните предприятия. Одитът на КПМГ е бил приет и съответните обезпечения не са предизвикали забележки и препоръки от "Банков надзор" на БНБ.
Най-интересни, в контекста на особеностите на отношенията на КТБ с управляващите партии и коалиции, са необезпечените кредити, дадени на държавни предприятия – "Мини Марица-изток" АД, ТЕЦ "Марица-изток 2" АД и други. Първо, защото те по принцип имат достатъчно имущество и собственост да учредят залози и ипотеки в полза на КТБ, и, второ, защото на някои от тях поради тежкото им финансово положение нито една нормална банка не би дала заемен ресурс, освен ако за предоставянето му не е имало натиск от най-високо равнище.
Специална група формират
кредитополучателите без никакви обезпечения
свързани с фирми, които според редица публикации са в кръга на ДПС ("Водстрой 98" АД, "Табак маркет", "Промишлено строителсво холдинг" АД, "Сиболе сървисес инк" ЕООД, "Глобал агро трейд" ЕООД и др.), както и с такива от групата на "Химимпорт холдинг". За специалното доверие към тях може да говорят само собствениците им и членовете на кредитния съвет на КТБ.
Формално юридически погледнато, а и в контекста на изказването на министъра на финансите относно цесията на Вежди Рашидов, следва да се подчертае, че увреждане на масата на несъстоятелността би имало при две условия: при нереална оценка на активите на банката, което е факт, тъй като преобладаващата част от експертите финансисти и икономисти в България не вярва и не е убедена в независимата експертиза на реалната стойност на активите на КТБ. Решение на този проблем би било възможно само ако се възложи независим международен одит на КТБ. И второ, увреждане на масата на несъстоятелността би имало в случай, че изначално дружеството – кредитополучател, е било предоставило на банката обезпечения – ипотеки, залози и други.
В случая на Вежди Рашидов такова обезпечение не е било предоставяно и прихващането на неговия депозит срещу задължения на "Риск инженепинг" формално не би следвало да увреди масата на несъстоятелността.
Таблицата показва още, че в случаите, когато залози и обезпечения на кредитополучатели са били освободени след прихващанията, масата на несъстоятелността априори е увредена и такива сделки (с "Партнер лизинг" АД, "Елит Петрол" АД, "Нафтекс Петрол" АД, "Литекс комерс" АД, "Русенска корабостроителница" АД, "Промишлено строителство холдинг" АД, "Литекс Мотърс" АД, "Водстрой 98" АД, "Техномаркет България" и др.) следва да бъдат атакувани по съдебен път, като се търси не само отмяна на прихващанията, но и се атакуват сделките за освобождаване и преучредяване на залози и ипотеки.
Цесиите между държавни предприятия
В контекста на гръмките заявления за защита на интересите на държавата и данъкоплатците очакваме правителството и, в частност, финансовият министър да подкрепят думите си с анулиране на всички договори за цесии и прихващания, сключени от държавните предприятия с държавни предприятия. Подчертаваме, че тези сделки бяха първите от този вид, сключени след поставянето на КТБ под специален надзор с изричното и изисквано по закон одобрение на съответния принципал. Най-фрапантните сред тях са:
"Български енергиен холдинг" ЕАД – Цедент:
- 21 039 935 ЛВ. – осчетоводена в полза на "Мини Марица Изток" АД;
- 4 256 244 евро – осчетоводена в полза на "Мини Марица Изток" АД
- 172 159 лв – осчетоводена цесия
"Мини Марица изток" АД – Цесионер – осчетоводени цесии с БЕХ и др.
"Булгаргаз" ЕАД – 12 385 437 лв. блокирани за цесия
Агенция за приватизация и следприватизационен контрол – блокирани 10 млн. лв. по нареждане на кредитен инспектор за цесия
"Инфраструктурна компания" АД (като акционер на общински и други дружества):
- 1 184 401 лв. осчетоводена цесия
- 605 600 лв. – осчетододена цесия
- 65 000 евро – осчетоводена цесия
- 185 000 лв. – осчетоводена цесия
- 6 792 608 лв. – осчетоводена цесия
- 11 367 лв. – осчетоводена цесия
В заключение,
припомняме на държавните институции
че:
- Вложителите в КТБ с надгарантирани депозити и такива с депозити до размера на гарантираните влогове, ощетени морално и материално от закъснението в изплащането на депозитите, техните семейства и близки, техните роднини и служители СЧИТАТ, ЧЕ КТБ НЕ ДЪЛЖИ КАКВИТО И ДА БИЛО СУМИ НА ДЪРЖАВНАТА ХАЗНА. Отпуснатите от бюджета заемни средства на частния ДФГВ са негов проблем. Фондът може да емитира облигации и да набере средствата, които дължи на държавата, Народното събрание може да промени още веднъж банковото законодателство и да увеличи вноската на търговските банки в ДФГВ, която все едно ние, вложителите, плащаме, или да наложи временно – за три-пет години търговските банки в България да внасят в ДФГВ 30-50% от огромните печалби, които правят от лихвения диференциал между депозитите и кредитите на фона на западащата икономика. Разбира се, и тези суми ще платим всички ние – данъкоплатците.
- Не ни отговориха въз основа на каква оферта е избрана "УниКредит Булбанк" АД да мениджира сметката на КТБ и какво получава КТБ от това, че в "УниКредит Булбанк" АД понастоящем има над 20 млн. лв. в български левове и евро;
- Какво получава КТБ от БНБ за това, че в момента в Централната банка по сметката на КТБ за минимални задължителни резерви има над 51 млн. евро и над 85 млн. лв?
- Длъжни ли са ограбените вложители да понасят загуби от назначените от квесторите по трудови и граждански договори над 120 нови служители, изцяло дублиращи по специалности, постове и квалификация все още работещите в КТБ банкови служители, които заедно с надгарантираните депозанти бяха и са несправедливо инкриминирани за режисирания фалит на КТБ от правителството, Народното събрание и напълно дискредитираната БНБ?
"Ние,Гражданите"
Съпредседатели
Д-р Вера Ахундова, Даниел Божилов
