Още в предизборните дебати преди половин година Петър Москов разпалено разясняваше как партията му планира да въведе нова национална здравна карта и да създаде болнични конгломерати. Това в най-скоро време ще стане факт с мащабни промени в Закона за лечебните заведения. Те предвиждат болниците да се сдружават в консорциуми на регионално ниво и да сключват общ договор със здравната каса. По думите на Москов така пациентите ще получат необходимата инфраструктура и компетентност на лечението и няма да се налага първо да постъпват в общинска болница, после в областна, а накрая лечението им да завършва в "Пирогов". Обединените болници ще бъдат акредитирани по нови правила, а оценка на работата им ще се прави на изхода на системата на базата на ефекта от медицинската дейност, а не както досега – спрямо броя приети пациенти.
Промените целят да разрешат и въпроса със
свръхконцентрацията на лечебници в големите градове
като София, Пловдив, Бургас и Варна за сметка на по-малките населени места. По-малките здравни структури като центровете по психично здраве, онкологичните отделения и диспансерите за кожни и венерически болести ще се присъединят към най-близката многопрофилна болница, за да обслужват комплексно болните. "Моделът Москов" на практика ще работи в две посоки – стагнация и отсяване на "концентрираните" болници и либерален режим с повече инвестиции за здравните заведения в отдалечените и бедни райони. Но в заявените от здравното ведомство намерения от самолет се виждат крещящи противоречия. И не е трудно да се предположи, че поредният опит за реформа ще се сгромоляса с гръм и трясък, ако налаганият от министъра командно-административен подход пренебрегне отдавна утвърдения в здравеопазването ни пазарен принцип.
Преобръщането на системата ще започне със сливането на администрациите на деветте държавни болници, намиращи се в карето около "Александровска". Сред тях са "Св. Иван Рилски", "Света Екатерина", "Майчин дом", Инфекциозна болница, Белодробна болница, Педиатричната болница… Както заяви и заместник-министърът Бойко Пенков, до края на годината от въпросните лечебни заведения ще бъдат освободени около 400 души, а спестените до 1 млн. лв. годишно ще отидат за заплати на медиците и за пациентите. Въпросната структура ще се ръководи от борд на директорите, в който ще влизат управителите на деветте болници и те ще имат по един равноправен глас. Международната дейност, счетоводните и правните услуги, доставките – всичко това ще се прави от централизирани звена, а лечебниците "ще извършват само присъщата за тях работа".
На практика тази схема е ни рак, ни риба. Болниците хем колективно ще организират дейността си, хем
директорите им индивидуално ще носят отговорност
пред принципала си дали са печеливши или губещи. Преди време Москов заяви, че ще сменя управители, отчели лоши финансови резултати. А сега се получава така, че задлъжнелите болници могат да завлекат и добре работещите в блатото, ако бъдат сложени в един кюп. Нагледен пример за размисъл е "Свети Иван Рилски" – шест поредни финансови години на плюс, внесен данък "печалба" над 400 000 лв. за 2014-а, 10 млн. собствени инвестиции в ремонти и нова апаратура, разкрити три нови структури – онкология, хематология и хирургия, спечелени мащабни проекти по програмата "Конкурентоспособност". Сега обаче над нейните медици е надвиснал призракът на задлъжнялата "Александровска" и те с основание се опасяват за бъдещата си финансова осигуреност и за обема дейност, който ще им бъде "оставен". Което повдига и въпроса общ бюджет ли ще получават болниците с обединени администрации? Никой досега не е обелил и дума по темата.
Самата административна реформа със сигурност ще бъде съпроводена от субективни решения и проблеми. Ако от около 500 чиновници ще бъдат освободени 400, здравното ведомство ли ще определя "печелившите", или кандидатите ще преминат през състезателен конкурс? Ако пък се приложи критерият ефективност на работата, то следва цялата администрация на "Свети Иван Рилски" да бъде запазена и списъкът да се допълни с "отличници" от останалите лечебници. При всички положения поставените "на дръвника" трябва да бъдат атестирани от външни оценители, за да се избегнат съмненията дали няма да оцелеят само "нашите хора". Със сигурност реформата ще донесе огромно напрежение сред персонала на болниците и опити за лобизъм пред началството от страна на директорите. Като цяло и финансовият ефект от операцията е доста съмнителен, тъй като съкратените поне през първата година ще вземат икономисаните средства от социалната система.
Още
по-противоречива и горчива е идеята за "брак по сметка"
между областните и общинските болници. Заместник-министър Бойко Пенков посочи, че те ще се сдружават на доброволни начала в друг тип консорциуми. Областните болници ще "командват парада", само те ще имат право да сключват договори със здравната каса и ще разпределят парите по клинични пътеки според свършената работа. От своя страна общинските болници ще се превърнат във филиали, или както Пенков ги нарече – "сателити", а келепирът им е, че ще пестят от разходите за администрация, лаборатории и апаратура. Ясно е, че по този начин ще намалеят разходите на здравната каса. Но ако направим аналогия с футбола, "сателитите" обикновено завършват зле и изпадат в аматьорските групи, когато свършат парите.
Във всеки случай отсега мирише на фалити на поне дузина общински болници, които имат дублиращи се медицински структури с областните здравни "началства". Интересно е дали има поне един разумно мислещ директор на общинска болница, който доброволно, без натиск "отгоре", ще се съгласи парите му да зависят от добрата воля на пазарен конкурент? И тук излиза въпросът с управлението – половината от областните болници имат дългове, някои от тях по над 10 млн. лева. Ако техните (неуспешни) мениджъри бъдат оставени да се разпореждат с добре работещи общински лечебници, то това би било в разрез със заявената от Москов политика да се стимулират печелившите здравни заведения.
Единствено намерението на министерството да разкрива нови детски или неврологични отделения в местата, където има търсене, заслужава адмирации. Само че за малките населени места ще се появи друг проблем. Много трудно лекар, работещ в София или Варна, може да бъде накаран да хване под ръка семейството си и да отиде в неврологията в Сусурлево например. Изобщо напъните на всяка цена да се разредят болниците в големите градове, където живее две трети от населението на България, са плод на нездрава амбиция и ще доведат до хаос в системата. В това отношение е смущаващо, че като един от мотивите за намаляването на лечебниците бе посочено, че сме на пето място в света по брой болници – 49 на 1 милион души. Пред нас са само Япония, Австралия, Южна Корея и Финландия – държави с висок стандарт и качествено здравеопазване. Така че това по-скоро е отличен показател, а не причина "да размахаш сопата".
"Досега държавната здравна политика беше заместена от свободната инициатива", е мнението на министър Москов. Няма лошо между двете да има баланс, но ще е пагубно, ако тръгнем към другата крайност.
