Покрай голямата шумотевица около пускането на първите схеми за финансиране по оперативните програми встрани от медийното внимание останаха едни други европейски пари. Става въпрос за т. нар. програми за трансгранично сътрудничество, за които в периода до 2020 г. са предвидени общо над 471.3 млн. евро. Те дават далеч по-лесен достъп на администрацията и бизнеса в пограничните райони до финансови средства и за някои части на страната това си е буквално въпрос на оцеляване.
В най-напреднала фаза е програмата за трансгранично сътрудничество с Румъния, която тръгна официално в края на март. Тя е и с най-голям бюджет – 258 504 125 евро, и има шест приоритетни оси: "Добре свързан регион", "Зелен регион", "Безопасен регион", "Квалифициран и приобщаващ регион", "Ефикасен регион" и "Техническа помощ". По нея могат да кандидатстват администрации, научни и бизнес организации от осем области – Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра и Добрич. Крайният срок за кандидатстване по първите три оси с т.нар. меки проекти – проучвания, стратегии, семинари, ноу-хау обмен и др., е 30 юни. До 30 септември пък ще се събират "твърди" предложения – включващи инвестиции с конкретно въздействие върху трансграничния регион или ползващи повече от половината от общия си допустим бюджет за закупуване на оборудване.
"Имаме богат потенциал за развитие на пограничните райони между България и Румъния. В новата програма сме заложили по-амбициозни цели, които да разширят хоризонтите на региона, да подобрят свързаността, да доведат до устойчиво развитие на природните богатства и културното наследство, да изградят капацитет за управление на риска, свързан с околната среда, да повишат инвестициите в подкрепа на зелена инфраструктура", казва заместник-министърът на регионалното развитие Деница Николова.
След проведени разговори в Брюксел между нея и представителите на Главна дирекция "Регионална и градска политика" на Европейската комисия стана ясно, че се очаква през юни да бъдат одобрени и програмите за трансгранично сътрудничество "България-Сърбия", "България-Македония" и "България-Турция". Всъщност вече дори е дадена зелена светлина да започне тяхното предварително изпълнение.
Конкретно бюджетът за сътрудничество със Сърбия ще е над 34 млн. евро, като ще се финансират проекти в сферата на устойчивия туризъм, опазването на околната среда и инвестициите в младежта. От средствата на наша територия ще могат да се възползват Видин, Монтана, София, Перник и Кюстендил. Новото е, че през този програмен период ще бъде финансиран и най-бедният район в страната – област Враца, при все че реално няма допирни точки със сръбската граница.
Близо 30 млн. евро са предвидени за сътрудничеството с Турция. От българска страна за финансиране са включени областите Хасково, Ямбол и Бургас. Парите по тази програма ще бъдат разпределени поравно: за опазване на околната среда и насърчаване на развитието на устойчивия туризъм. По предложение на турците част от тях може да бъдат насочени към изпълнение на междудържавното споразумение за опазване и социализиране на културно-историческото наследство.
"Засилване на двустранното сътрудничество между хората и институциите за съвместно справяне с общи предизвикателства и развитие на потенциала на региона" ще е мотото на програмата с Македония. Ресурсът й от 19.5 млн. евро ще бъде използван за финансиране на туризма, опазването на околната среда, развитието на конкурентоспособността на малкия и средния бизнес, търговията и насърчаването на инвестициите. В нея са включени областите Благоевград и Кюстендил.
Поне засега най-назад в подготовката е програмата за трансгранично сътрудничество с Гърция. По неофициална информация приемът на проекти по тази линия ще започне най-рано през есента. Което никак не е добре за България, тъй като тя е втората "най-богата" с предвидени 129 695 569 евро. Те ще бъдат разпределени в няколко направления – "Конкурентоспособност и иновации", "Устойчивост и приспособимост към климата", "Подобрена взаимосвързаност" и "Социално приобщаване". В обхвата на тази програма попадат областите Хасково, Смолян, Кърджали и Благоевград у нас и гръцките префектури Еврос, Ксанти, Родопи, Драма, Кавала, Солун и Серес. И двете страни много разчитат с част от парите да бъдат изградени нов граничен пропускателен пункт – Рудозем – Ксанти, и свързаната с него инфраструктура.
