След всяко по-сериозно бедствие у нас по някакъв псевдоритуал се заговаря за създаването на катастрофичен пул. Продължителността на шаманското говорене е реципрочно на скоростта на затихване на новинарската тема за съборени къщи, издавен добитък и хора. След това заклинанията как този необходим пул най-после ще се направи най-после преливат в министерски клетви за помощи на хората в беда. Накрая – едно голямо нищо. Хората не застраховат имоти и животи, защото нямали пари. Държавата ги лъже, че ще им покрие щетите, което още повече развращава и без това ниската им застрахователна култура.
И ето, че следвайки собствената логика на развитието си, държавническата мисъл стигна абсолютната висота. Преди седмица на обществото бе пробутана възможно най-изопачената идея за катастрофичен пул, която всъщност няма нищо общо с азбучното определение за него. Значи, слагаме табелка PULL (фонд) на нещо, което е POOL (басейн) и се опитваме да излъжем хората.
"Последиците от бедствия върху частните имоти да се финансират с помощта на т. нар. катастрофичен пул, като обезщетенията за пострадалите сгради ще са свързани с данъчната оценка на имота." Това предвиждат предлаганите от Министерството на финансите промени в Закона за защита при бедствия. С тях се въвежда механизъм за подпомагане за тези лица, които със собствени финансови средства не могат да се погрижат за застраховането на собствеността си.
Така Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет и Агенцията за социално подпомагане ще преценят колко голяма е щетата върху собствеността на лицето, което не може със собствени средства да застрахова имота си, разясни финансовият министър Владислав Горанов. Агенцията ще преценява кои хора трябва да бъдат подпомогнати, доколкото не са могли сами да застраховат имуществото си срещу съответния риск заради социалния и икономическия си статус. Средствата от централния бюджет през бюджета на Министерството на труда и социалната политика ще достигат до хората, които имат нужда от подпомагане при бедствия. А за българските граждани, за които се прецени, че са имали възможност да извършат застраховка на имуществото, но не са го направили, държавата няма да отпуска средства.
Ето как философията на зрелия социализъм се завръща със страшна сила. Все едно, че идат местни избори, нали?
Все пак, с риск да ни обвинят за невежи, бихме задали няколко въпроса.
Наистина ли има толкова бедни, че не могат да отделят 25 лв. годишно, за да предпазят имота си от наводнение или свлачище? Или дори и да искат, няма кой да направи, защото не се знае какво се застрахова – къщата (която например няма проект), разрешението за строеж, скицата, акт 16 – или какво? Какво точно се застрахова – 30 кубика тухли, 20 кубика хоросан и 40 квадрата керемиди ли? Как тогава социалните ще извършат оценката на щетите? Ще изровят артефакти на данъчна оценка ли? Всичко това е абсурдно.
То е опит за сковаване на рамка за изкривената картина на държавно подпомагане на пострадали от бедствия. И най-вече – за илюзорна прозрачност на движението на парите на данъкоплатците от бюджета към пострадалите.
"С предлагания нов модел за подпомагане на пострадалите от бедствия не се променя принципът за доброволност на застраховането на личното имущество, но положителен косвен ефект от предлаганите промени е да се стимулира сключването на застраховки и подобряването на застрахователната култура на гражданите“, пише в мотивите към проекта.
Да наричаш модел някаква безпринципна и неприложима хрумка е доста смело. А да изтъкваш "принципа за доброволност на застраховането на личното имущество“, като говориш всъщност за катастрофичен пул, е нискочело послание. Пулът изисква задължително застраховане при минимални базисни цени, а включването на допълнителни рискове или увеличени лимити е доброволно.
Идеята за създаване на катастрофичен пул при бедствия в България е на почти 20 години. Такъв инструмент има в съседните Румъния и Турция, където около 30% от имотите са застраховани. Катастрофичният пул е различен от индивидуалната застраховка. Пулът представлява фонд, насочен към покриване на щетите от природни катаклизми, нанесени върху голям брой субекти. А идеята за закон за катастрофичния пул беше залегнала още в предизборната програма на ГЕРБ.
Румънците без много шум от 2010 г. утвърждават катастрофичния си пул. Той е публично-частен проект, който държавата подкрепи при създаването му. Включването на застрахователните компании в него е доброволно. Застраховането обаче е задължително. И вижте колко просто е направено – даваш 10 евро, получаваш до 10 000 евро застрахователна защита, даваш 20 – получаваш до 20 000 евро покритие на щети, даваш 30 – гарантират ти до 30 000 евро. Разбира се, говорим за горни граници на покритие, реално се пресмятат само щетите. В пула на северните ни съседи към момента има натрупани над 300 млн. евро, а заедно с презастрахователя си, който поема до 1 млрд. евро, може при сериозно бедствие да изплати до 1.3 млрд. евро. Тава разказа специално за "БАНКЕРЪ" бащата на несбъдващия се катастрофичен пул у нас Румен Гълъбинов. Той обясни още, че тези пари покриват рисковете земетресение, наводнение и свлачище. Над този задължителен минимум всеки може да включи допълнителни рискове като пожар, спукани тръби, счупени стъкла, щети от мълния, експлозия и имплозия.
Подобен пул обаче само за риск земетръс (там това е големият риск) от 15 години работи и в Турция, и то доста успешно, каза още Гълъбинов.
И накрая, пак да повторим – властта облича в нормативна форма поголовното подхвърляне на трохи на пострадали от бедствия. Гласоподателното стадо това и очаква да чуе: "Няма страшно, ако нещо стане с незаконните ви постройки, ще ви дадем по 1000 лева." Което може да се окаже първата законова форма на платен вот у нас.
И краят на катастрофичния пул.
