Според информацията на БНБ българският банков сектор е станал уникален в Европа от гледна точка на ликвидността. Около 23 млрд. лв. и над 32% ликвидност. Това означава ли, че на междубанковия паричен пазар всяка една банка може да намери необходимите й средства? А и какви са оборотите на този пазар, на какви цени може да се продаде и да се заеме ресурс на него…?
– Високата ликвидност не е феномен, характерен само за българската банкова система. Свидетели сме на подобна тенденция и в страните от еврозоната. Причините обаче са различни. Докато в държавите членки на еврозоната високата банкова ликвидност е по-скоро резултат от активната парична политика на ЕЦБ, в това число и на последните предприети мерки по количествени улеснения, то в България това се дължи на сериозния ръст в депозитите, най-вече на гражданите, но също така и при фирмите. Като към това прибавим и депресираното кредитиране, става ясно, че се генерира излишна ликвидност, което води и до поддържането на тези високи коефициенти. За разлика от еврозоната, където ЕЦБ играе активна роля на междубанковия паричен пазар, у нас, поради ограниченията на валутния борд, Централната банка е с лимитирани функции в това отношение. И след началото на световната финансова криза през 2008-а сме свидетели на драстичен спад в обемите на вътрешния паричен пазар. Което, естествено, доведе до преориентиране на нашите банки към най-стабилния източник на ликвидност, а именно депозитите от граждани. Спомняте си до неотдавна високите лихвени нива по депозитите, защото банките искаха да ребалансират структурата на привлечените си средства и да натрупат достатъчен обем ликвидност, която да им дава комфорта, че могат да оперират напълно самостоятелно. На практика кредитните институции в България вече не разчитат на паричния пазар като източник на ликвидност, а и без възможностите за активна парична политика на Централната банка паричният пазар не би могъл да функционира в значим обем и мащаб, особено при възникване на криза. На този пазар се гледа като на допълнителен източник за диверсификация на депозитната база, но не с цел да се постигне стабилност на финансирането, а по-скоро за допълнително оптимизиране на цената на привлечения ресурс. Това е видно и от обемите на междубанковия ни пазар, който е в порядъка на 50 млн. лв. среднодневен оборот, концентрирани предимно в овърнайт сделки, а в същото време лихвеният процент е близък до нула.
Могат ли в сегашната ситуация инвестициите в държавни ценни книжа да бъдат алтернатива на кредитирането?
– Кредитирането не би следвало да има алтернатива за банките, тъй като това е една от основните им функции. А и само по този начин бихме могли да постигаме растеж в икономиката. Банките в България и не търсят алтернатива на кредитирането. Напротив, те се конкурират много сериозно както в сегмента на индивидуалните клиенти по линия на потребителските и ипотечните кредити, така и при корпоративните клиенти. Проблемът е, че няма много на брой добри проекти, които да бъдат финансирани.
Имат ли достъп българските банки до първичното предлагане на български държавни ценни книжа на международните пазари, или са принудени да ги купуват на вторичен пазар?
– Издаването на последната емисия на външен български дълг беше положителен пример в тази посока. Предварителната подготовка и самото издаване на емисията бе много добре организирано. Разпределението й в три различни облигации с различен срок на погасяване позволи, от една страна, диверсификация на матуритетната структура на дълга и изграждането на бенчмарк крива на доходността, а от друга, привлече и различен тип институционални инвеститори чрез по-дългосрочните матуритети. Нашите банки имаха възможност за участие на първичния пазар, с което се постигна добро разпределение на инвеститорската база и по критерия външни и вътрешни държатели на български дълг. Добре подкрепен е и вторичният пазар на трите емисии. Мисля, че в крайна сметка и държавата, в лицето на Министерството на финансите, и инвеститорите са доволни от постигнатите параметри, което не е често срещано.
Една от услугите, които банките у нас предлагат, е така нареченото попечителство. Обяснете какъв е характерът на тази услуга, какъв е нейният пазар у нас и за какви обороти говорим при нея?
– Най-общо казано, попечителството на ценни книжа е свързано с тяхното съхранение и администриране. Това е една много важна функция, изпълнявана от банката депозитар. При нея тя се грижи за успешното и навременно приключване на сделките на своите клиенти, както и за съхранението на всички техни активи във финансови инструменти. В допълнение банката попечител се грижи за събирането на всички доходи по съхраняваните книжа, като дивиденти, лихвени плащания, допълнителни акции и т.н.
Услугата по принцип е предназначена предимно за институционален тип клиенти поради по-специфичните изисквания, които те имат, в т.ч. и законови. Има случаи и когато един депозитар ползва друг, за да осигури навременен и сигурен достъп до друг пазар. Ако говорим конкретно за България, Пощенска банка е единственият представител за страната на един от най-големите депозитари в Европа – Clearstream Banking Luxembourg, и чрез своите попечителски услуги дава достъп на клиентите на този депозитар до българския капиталов пазар. Включително и до Българската фондова борса и до пазара на ДЦК. Партнираме си успешно вече повече от четири години, но това, което ни прави особено горди, е признанието на нашите клиенти за качеството на депозитарните ни услуги. То намери израз в класацията на списание Global Custodian и банката беше обявена за пети пореден път за номер едно в предлагането на тази услуга у нас. Признание получихме и от списание Global Investor, водещото специализирано издание на Euromoney за тенденциите в управлението на активи и инвестиционното банкиране, което присъди първа награда на Пощенска банка за предоставяне на попечителски услуги в България.
Въпросите зададе Петър Илиев
