След като почти докосна 1.14 щ. долара (1.1392 щ. долара за едно евро), единната европейска валута потегли надолу и в следобедните часове на 7 май падна под 1.13 щ. долара. Основната причина е понижението на доходността на десетгодишните германски облигации под 0.8 процента.
Засега валутните анализатори не могат да постигнат съгласие дали позициите на еврото се дължат на собствената му сила, или по-скоро на слабостта на зелените пари. А те загубиха 5% от пазарната си оценка през последния месец заради по-слабите от очакваните фундаментални показатели на Щатите.
Работодателите от частния сектор в САЩ са разкрили 169 хил. нови работни места през април – най-ниският ръст от януари 2014-а досега и доста под очакваното увеличение от 200 хил. броя. Производственият бранш е загубил 10 хил. работни места, след като през март е закрил три хиляди, което се отдава на силния долар. Същевременно производителността в индустриалните сфери, извън селското стопанство, се е понижила (с 1.9% на годишна база) през първото тримесечие на тази година спрямо последното на миналата. В сравнение с периода януари-март 2014-а производителността се е повишила с 0.6%, а разходите за единица труд – с 5%, което може сериозно да понижи вече притиснатите от силния долар корпоративни печалби.
Валутните стратези на "Голдмън Сакс" обаче са съхранили доверието си в американските пари. Те очакват долара да поскъпне до 95 цента за едно евро (18% ръст) и до 130 йени за един щатски долар (8% повишение) в рамките на следващите 12 месеца. Анализаторите, анкетирани от агенция "Блумбърг", пък са се обединили около котировки 1.03 щ. долара за едно евро и 126 йени за долар до 31 март 2016-а.
В еврозоната настроението е приповдигнато. Европейската комисия повиши прогнозата си за растежа на общността. Новите очаквания са за 1.5% повишение на БВП през тази година (срещу предвидените през февруари 1.3%). Основната заслуга за подобрението се очаква да дойде от програмата на Европейската централна банка за покупка на държавен и частен дълг, както и от слабото евро. Не всички държави от еврорегиона обаче са постигнали еднакви успехи.
Лидер във възстановяването е Испания, докато Франция продължава да изостава. Което потвърждава тезата на председателя на ЕЦБ Марио Драги, че освен парични стимули са необходими и структурни реформи, за да има стабилен подем. Брюксел очаква БВП на Франция да се увеличи с 1.1% през тази година и с 1.7% през следващата, а бюджетният дефицит да се свие от 4% от БВП през 2014-а на 3.8% през 2015-а и 3.5% през 2016-а.
Най-големият бич на еврозоната си остава безработицата, която ще се понижава постепенно от очакваните 11% през тази година до 10.5% през следващата.
У нас
междубанковият валутен пазар покрай празниците беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2881 млн. евро (5634 млн. лева). Пазарната активност в щатски долари беше слаба – едва 0.9% дял на сделките в зелени пари от купената и продадена валута.
