Всички сме учили история и знаем, че най-масовото всенародно забавление за простолюдието през мрачното Средновековие е да обесят или обезглавят някой крадец или убиец на централния площад в населеното място. Или пък да изгорят някоя вещица, може и еретик. Отдел въпрос е, че като такива са изгорени и редица учени и мислители, направили съдбоносни открития или дали съществен принос за интелктуално-културното развитие на човечеството.
Знаем също така, че простолюдието наистина много и искрено се е забавлявало – то е окуражавало палачите и на воля и до насита е можело да ругае, плюе и дори да удря осъдения, докато изпълнят смъртната му присъда. Нека да си припомним латинската сентенция „Sancta Simplicitas!“, или „О, свещена простота!“. Тя е произнесена от чешкия философ и идеолог на Реформацията Ян Хус, когато една бедна старица хвърля няколко съчки в огъня, за да се разгори по-бързо кладата, върху която го е привързала официалната църковна власт.
За някои общества май по-правилно би било да се произнесе: О, свещена простотия!
Всичко това, за което говоря, е било през тъмните средни векове в Европа. Сега Европа е хуманна, даже прекалено, вече не линчуват хора, смъртното наказание е отменено. Къде сме ние? На какъв стадий на развитие е българското общество? Не само че нямаме гражданско общество, ами то като че ли върви наобратно, деградира.
Преди броени дни чухме призиви за смъртно наказание за една акушерка, била 4-дневно бебе. Да, наистина деянието е отвратително, нечовешко, спор няма. Но защо всички се нахвърлиха като глутница върху една преуморена акушерка, сама грижеща се за двете си деца и болната си майка – първосигнално, по животински, без никой да се поинтересува какви са причините, докарали тази жена до изпушване, до такова изтрещяване, че да посегне на такова безпомощно същество, след като цял живот е повивала и обгрижвала толкова бебета. Тя безапелационно беше обявена за престъпница, която заслужава ни повече, ни по-малко от доживотен затвор или смъртно наказание. Ако може без съд, без присъда – веднага! Също като вещица през Средновековието.
По същия начин т. нар. гражданско общество линчува, засега вербално, шофьорите, прегазили деца, педофилите. Издава им присъда, преди дори да е проведено разследване, камо ли магистратите да са се произнесли.
Както често цитират юристи – когато общественото мнение влезе в съдебната зала, законът трябва да излезе.
Тези дни се разбра, че в Атина българин по най-варварски и жесток начин е убил собственото си дете. Цяла Гърция е потресена. А у нас – не съм чула до сега възмутеното от акушерката „гражданско“ общество у нас да го е осъдило, да му е поискало смъртна присъда като на нея. Защо? Защото детето е негово, ерго нещо като собственост, и той може да го бие, дори да го убие. Но това си е негова работа. Обществото не се бърка. Има си компетентни органи, които да се заемат със случая. Реагираме само ако някой друг посегне на детето ни.
И правилно – никой няма право да да удря, гази или убива децата ни. Той трябва да бъде наказан от съд и тежестта на присъдата да съответства на деянието. Не общественото мнение, често пъти твърде емоционално или манипулирано да издава присъди.
Защо обаче това право – да посегнеш на собственото си дете, някак си негласно се признава на родителите. И тогава общественото мнение си затрайва. Защо една съсипана от работа и смачкана от живота акушерка трябва на всяка цена да бъде линчувата. А един баща изверг да бъде оставен в ръцете на правосъдието, защото видите ли общественото мнение не може да се бърка в личния живот на хората. На него – бащата злодей, му се признават причини като безпаричие, безработица, мизерия и т. н., които могат да докарат човек до изтрещяване. На нея – акушерката, не й се признават преумора, стрес, изтощение, психическо пренатоварване, които могат да я доведат до изпушване. Какъв е този двоен аршин?
Европа е вече в 21-ви век. Светът е в 21-ви век. А ние къде сме?














