Желанието на държавата да развали осчетоводените в Корпоративна банка прихващания за 850 млн. лв. може да се обърне в истински грабеж по отношение на лицата, извършили тези сделки. Направените в края на миналата година промени в Закона за банковата несъстоятелност, които позволяват и на квестори, и на синдици на фалирали кредитни институции да развалят сделки по прихващания, бяха представени като благороден акт. Според законотворците той защитава интересите на държавата, на Фонда за гарантиране на влоговете и на останалите кредитори на банката, които не са извършили подобен род сделки.
Аргументът на правителството и на народните представители бе, че с тези промени се възстановявала справедливостта, нарушена от лицата, чиито прихващания са осчетоводени, защото чрез тях те изпреварвали останалите кредитори, с които иначе били на един ред за получаване на вземанията си. И най-вече изпреварвали Фонда за гарантиране на влоговете.
Другият сериозен мотив бе, че сделките по прихващания са извършвани със задължения към Корпоративна банка, които се обслужвали редовно и били обезпечени. Така че след тяхното закриване (в резултат на прихващанията) за осребряване оставали само лошите и необезпечени кредити, от които трудно биха могли да бъдат събрани значителни суми.
Балансите на обявената на 22 април 2015-а в несъстоятелност Корпоративна банка показаха
двуличието на всички тези аргументи
На първо място, държавният интерес в нея е илюзия, защото хазната няма вземания от тази кредитна институция. Тя има вземания от Фонда за гарантиране на влоговете, който ще ги върне дори и да не получи лев от Корпоративна банка.
Второ, дори и след въпросните прихващания за 850 млн. лв. в банката има ликвидни средства и вземания за повече от половин милиард лева. Освен това по оценка, направена от вече бившите квестори Станислав Лютов и Елена Костадинчев, в края на 2014-а от предоставените от Корпоративна банка кредити могат да бъдат събрани около 755 млн. лева. Излиза, че твърдението за ограбващите прихващания, извършени от кредитори на Корпоративна банка, е много далеч от истината.
На трето място, не бива да се забравя, че тогава, когато са извършвани прихващанията,
не съществуваше изрична забрана
за тези сделки. С други думи, лицата, които са ги направили, са действали с грижата на добри стопани за своите си фирми и личното си имущество и с пълното съзнание, че не подлежат на каквито и да законови ограничения, а още по-малко на забрани.
С въвеждането на въпросните ограничения за прихващане обаче синдиците на банката Лазар Илиев и Росен Ангелчев имат за основна задача да ги атакуват пред съда и да искат обезсилването им. И го правят. Тук единият важен момент е, че вследствие на техните искания съдът ще бъде засипан от лавина от дела, които ще се проточат с години. Вторият важен момент е, че именно заради тези съдебни саги, ако в крайна сметка синдиците спечелят и прихващанията бъдат обезсилени, извършилите ги фирми и граждани ще бъдат жестоко ощетени. Защото на практика за тях няма да са останали каквито и да са пари от масата на несъстоятелността на Корпоративна банка. Причината е, че за времето, през което вървят
съдебните дела по отменителните искове
лицата, осъществили прихващания, няма да са кредитори на банката. По тази причина те не могат да предявят претенции да бъдат вписани в списъка на приетите от синдиците вземания. А само на базата на този списък синдиците могат да разпределят сумите от осребрените активи между кредитори на банката. По правило, когато по сметките на фалиралата институция се натрупат средства, надхвърлящи 10% от активите й, се прави частична сметка за разпределение, по която кредиторите получават част от полагаемите им се пари съобразно техния ред и дял в списъка, изготвен от синдиците според ЗБН. Например Фондът за гарантиране на влоговете е на един ред
заедно с гражданите и фирмите
Той има да взема 3.7 млрд. лв., или около 65% от вземанията от този ред, чиято обща сума е 5.67 млрд. лева. Другите 1.87 млрд. лв., или близо 35%, са на граждани и фирми. При разпределянето например на сума от 600 млн. лв. между кредиторите от този ред фондът ще прибере около 65% от нея, или близо 390 млн. лв., а останалите 210 млн. лв. ще бъдат разпределени между гражданите и фирмите. Но пак повтаряме в този списък за разпределение няма да са лицата, извършили прихващания, защото в момента те не са кредитори на банката. Всъщност те вече не са й никакви.
След година-две или три обаче, ако сделките им бъдат развалени от съда, въпросните лица ще станат и длъжници, и кредитори на фалиралата банка. Като длъжници те ще трябва да погасят пълния размер на своите задължения, но като кредитори за тях няма да е останало почти нищо. Защото според чл.100 на Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН): "Кредитор, чието вземане е предявено и прието, след извършено разпределение се включва в следващите разпределяния без право на изравняване с вече платеното". Тук в случая с прихващанията бихме допълнили: ако има следващи разпределения.
Въпросният член 100 от ЗБН е стар и съществува още от времето на приемането на закона през 2002-ра, но тогава ограничения за прихващанията не съществуваха. След въвеждането им в края на 2014-а
чл.100 вече звучи абсолютно разбойнически
по отношение на онези лица, чиито прихващания биха могли да бъдат обезсилени в съда. Логично би било синдиците да бъдат задължени да заделят част от получените от осребряването средства по специална сметка като резерв. И неговата цел да бъде удовлетворяване на компаниите и гражданите, които биха се появили като кредитори на банката след евентуално разваляне на сделките им по прихващанията. Но такъв текст няма. И поради липсата му, след влизането на ограниченията за прихващанията в закона, неговият чл.100 се превръща в ограбващ за част от гражданите и фирмите, извършили подобни сделки. Просто те ще станат жертва на законодателен акт, извършен след като са направили своите сделки.
Лицата, които не са извършили прихващания, трябва много внимателно да следят процедурата по несъстоятелност на Корпоративна банка, за да не се окаже, че по някаква причина са отпаднали от списъка с приетите вземания.
Според Закона за банковата несъстоятелност този списък се изготвя от синдиците на банката и само въз основа на него те извършват плащания към кредиторите й. Синдиците са длъжни служебно да включат в него вложителите на банката, разбирай гражданите. Що се отнася до фирмите, според чл.63 от ЗБН, те имат срок от два месеца от обявяването на банката в несъстоятелност – в случая 22 април 2015-а, писмено да предявят своите вземания пред синдиците. Какво трябва да съдържат тези заявления всеки бизнесмен или неговият юрист или адвокат може да прочете в ЗБН.
До 14 дни след изтичане на срока за подаване на заявленията, а той се пада някъде в края на юни, синдиците съставят първоначален списък на приетите вземания. Те трябва да го качат в Търговския регистър и да го обявят най-малко два пъти в поне един централен всекидневник. Всички граждани и фирми, които претендират, че имат вземания от Корпоративна банка, имат срок от 14 дни да проверят списъка и още толкова да подадат жалби пред синдиците, ако имат възражения по изготвения от тях списък. В случай че кредиторът и синдиците не постигнат съгласие, кредиторът има още 7 дни срок, в който може да подаде жалба пред Софийския градски съд, който е съдът по несъстоятелността на Корпоративна банка. Жалбата се подава чрез синдиците.
Междувременно, спазвайки предвидените в ЗБН процедури, могат да съставят списък на приетите вземания и на базата на него да подготвят частична сметка за разпределение на събраните до този момент пари, ако те са над 10% от активите на КТБ. След като Фондът за гарантиране на влоговете одобри този списък, синдиците имат право да разпределят събраните в банката пари. Но задължително заделят част от тях като обезпечение по делата, заведени от граждани и фирми срещу списъка на приетите вземания. Така че законът е защитил този вид кредитори, за разлика от лицата, чиито прихващания са заплашени от разваляне след време.
