Всички помним отминалата предизборна кампания, която приличаше на всички останали. Кандидат-депутати и партийни вождове ухажват от телевизора избирателите. Някои дори влязоха в крак с технологиите само и само да облъчват драгия гласоподавател в интернет пространството. Ала мине ли вотът, веднага забравят проблемите на хората. До следващите избори.
И понеже отново предстоят такива, Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите се събра в четвъртък (7 април), за да обсъди предложенията на депутатите от Реформаторския блок и АБВ за промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. И двете парламентарни групи настояват за облекчаване на условията при провеждането на референдуми. Същото искат и гражданите. Оказва се обаче, че избирателите и техните народни избраници не само не говорят на един и същ език, ами има проблем и с чуваемостта на народния глас.
На заседанието на споменатата по-горе комисия представители на редица неправителствени организации поискаха няколко основни неща – например да бъде намален броят на гласовете за признаване на един референдум. Сега той е валиден само ако на него гласуват същото или по-голямо количество хора спрямо последните парламентарни избори.
Гражданите настояват и за удължаване на срока за събиране на подписи, както и за отпадането на редица условности при събирането на лични данни. Например вместо ЕГН срещу подписа да се вписват само името и датата на раждане, заедно с част от адреса.
Стефан Манов от Френско-българския форум предложи да се улесни режимът за гласуване на референдум за българите зад граница. Мнозина от тях присъствали в избирателните списъци, но на практика не могат да дадат вота си заради ограничения брой на местата, където могат да го направят.
Разбира се, че активните граждани се вълнуват от темата за всеобщите допитвания, за разлика от народните представители от основната управляваща партия. Депутатката от ГЕРБ Нели Петрова приложи добре отработени похвати в пленарната зала и предложи прекратяване на дебатите, което се и случи. Претекстът бе, че темата се била разводнила, комисията гласувала едва на първо четене и не било нужно да се навлиза в толкова детайли. Отбеляза се дори, че тя не е водеща и е по-важно становището на правната комисия, която отговаря по въпросите с референдумите.
Така Комисията с гръмкото име – по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, на практика им отне думата и затвори устата на гражданското общество.
