Нещо с ценностите в този свят наистина се е объркало. И в тази държава. Първо за нея.
Постепенно бяха разколебани митовете, че българинът е изключително трудолюбив, гостоприемен и толерантен. Някои продължават да твърдят, че сме особено красиви и потентни. Но това е по-скоро въпрос на вкус и желание. Към днешна дата преобладава усещането, че сме крадливи, завистливи и нещастни. И има почти пълен консенсус, че най-доброто решение да се спасиш от тази държава е "Терминал 2".
Негативните усещания постоянно биват потвърждавани с негативни класации. Като станеш титулярен призьор в тях, не вярваш на отделни изключения, които ги опровергават. Пък и опровергават ли ги всъщност?
Завчера съобщиха резултатите от годишното проучване на "Галъп интернешънъл" за жертвоготовността на отделните народи. Пак не сме цвете, но стоим прилично "в средата на терена". Една четвърт от българите били готови да воюват в защита на своята родина.
След нас са Нидерландия (15%), Германия (18%), Белгия (18%), Италия (20%), Австрия (21%), Испания (21%) и Чехия (23%). Съвсем близо пред нас са пък исландците, британците, французите и португалците. С 25% ние сме точно "в средата на Европа".
Най-здраво бием войнствените поначало японци, чието желание за фронтови изяви се е сринало до едва 11% – сякаш споменът за подвизите на самураите и императорската армия е на изчезване. Но пък други ни бият с много. Най-върли патриоти са в Близкия изток и в Северна Африка (83%). В Мароко, Фиджи, Пакистан, Виетнам, Бангладеш, Папуа Нова Гвинея и Афганистан са готови да леят кръв за това, което имат. С 38% жертвоготовност румънците и македонците също ни удрят в земята. А за гърците (54%) и турците (73%) да не говорим – дано поне се точат само едни на други.
Статистиката си е статистика, но всичко е въпрос на прочит. Ако си по-заможен и щастлив, може и да станеш повече патриот, но не е задължително да ти се довоюва. И обратно – сиромашията невинаги действа демобилизиращо. Стигнеш ли дъното, не ти остава нищо друго, освен да си го изкараш на друг. Та ако ще да е от единия гол патриотизъм. И дори ако ти трябват пръстите на двете ръце, за да изброиш загубените войни и преживените национални катастрофи само за миналото столетие.
Най-интересно е обаче какво мотивира тези 25 % от българите да са жертвоготовни за родината. А двойно повече от тях (47%) да са твърди пацифисти. Да се направи детайлно вътрешно проучване, което да бъде обсъдено и на Консултативния съвет по националната сигурност. Не че той произвежда нещо повече от общи приказки и намерения за повишаване на отбранителната способност. Но поне ще има тема за дебат велик ли е още нашият войник.
В едно такова проучване е добре да бъдат зададени не само въпросите за "класа, възраст, пол, занятье" (по Вазов). По-важното е да се разбере дали в резултат на 25-годишния преход, ако не дай Боже се наложи, изобщо ще го бъде това "предприятье" (пак по Вазов). Нека всеки си направи сметката и да реши дали е на зелено, или на червено – включително и онези, които живеят извън страната. И едва тогава можем да имаме реална картина на българската жертвоготовност.
Във всеки случай отсега е сигурно, че реалните ни жертви далеч надхвърлят нашата жертвоготовност. Вземете покосените от пенсионната и здравната реформа, от престъпността, беззаконието и войната по пътищата, от повсеместната алчност, арогантност и простотия, съсипали семейните ценности. И едва ли някой тогава би се учудил, ако съвкупният резултат ни изстреля преди Близкия изток, Северна Африка, Афганистан и Папуа Нова Гвинея.
