Финансовата необразованост в България е много голяма, и то не само сред по-възрастните българи, но и сред младото поколение и това е огромен проблем. Това заяви професор Стив Ханке при откриването на конференцията „Финансовото образование за устойчива икономика“.
Нивото на финансовото образование по целия свят, не само в България, е учудващо ниско, допълни Ханке. В САЩ, където е създаден тест, проверяващ финансовите знания на хората, само 60% реално успяват да го вземат.
Според проучване за финансовата грамотност в България, направено от Световната банка през 2010 г., нивото на финансова грамотност в страната е изключително ниско: около 60% от анкетираните заявяват, че или нямат никакви финансови знания, или те са лоши или много лоши. По-изненадващото е, че въпреки големите възможности, които младите хора днес имат, тяхната финансова култура е много по-лоша от тази на възрастните, като 82% от младежите на 16-17 години не знаят нищо за икономиката.
Различните финансови индустрии имат различно ниво на познаване сред българското население, показва проучването. Според данните 35 процента от анкетираните българи не са запознати с продуктите на търговските банки и не могат да се справят дори с най-обикновени банкови операции.
Около 45 процента от анкетираните българи не познават възможностите, предлагани от застрахователните компании, 66 на сто от анкетираните не са запознати с лизинговите услуги, информираност за допълнително пенсионно осигуряване липсва на 66 процента от анкетираните българи, а частните пенсионни фондове са непознати за 75 процента от хората.
Най-малко известни са възможностите, предлагани от заемни инвестиционни фондове, където неинформираността достига до 80 процента.
Основната причина за изключително ниското ниво на финансово образование се крие в т.нар. “do-it-yourself” икономика, посочи икономистът. Според него хората мислят, че имат много повече знания, отколкото всъщност имат, като това се отнася и за финансите.
Ханке смята, че не правителството трябва да бъде водеща фигура в осигуряването на финансово образование, а частният сектор. Според него държавата има склонността да разпространява политически идеи, като по този начин целият процес на финансово образование се политизира. Освен това много често концепциите, които държавата предлага, са или погрешни, или нерелевантни, заяви Ханке. По думите му гарантирането на финансова грамотност трябва да бъде частна инициатива, като компаниите трябва да се опитат да образоват хората и така да ги превърнат в потенциални клиенти.
Решението на проф. Ханке представлява създаването на т. нар. „частна асоциация“, която да предлага финансово образование и да бъде финансирана от частния сектор, като всяка година да бъдат раздавани големи награди на хора и институции, които са допринесли за осигуряването на финансова грамотност. Тези награди могат да бъдат медийно съдържание, както печатно, така и дигитално, публикувано от частни и държавни институции.
Поощряването на частния сектор чрез подобни големи годишни награди би насърчило компаниите да предлагат по-креативни възможности за финансово образование, а процесът за повишаване на финансовата грамотност да се случва все по-бързо, вярва икономистът.
Проф. Стив Ханке и български експерти обсъждат необходимостта от въвеждане на финансово образование в рамките на конференцията „Образование и бизнес – Финансовото образование за устойчива икономика”. Тя се организира за втора поредна година като част от сътрудничеството между световния медиeн гигант Bloomberg TV и националната телевизия Bulgaria on Air.
