Две класификации на университетите по ниво на образование, предвиждат предлаганите промени в Закона за висшето образование. Идеята бе представена от заместник-министъра на образованието и науката проф. Николай Денков и главния секретар на ведомството Красимир Вълчев. Те обясниха, че в министерството в момента се разработва методиката за оценяване на научните постижения на висшите учебни заведения в България. Тя ще съдържа универсални критерии и ще участва във формирането на годишната субсидия за вузовете. Освен това ще са налице и елементи за оценка и по отделните научни направления. Промените предвиждат и създаването на приоритетни и защитени специалности.
Конкретното предложение на Министерството на образованието за диференциране на университетите в две категории е те да бъдат разделени на изследователски (елитни) и образователни (не толкова елитни). Изследователските университети ще са тези, в които обучението е съчетано и с развиване на научна дейност. Затова те ще получават и по-голямо финансиране. Останалите ще могат да се борят да влязат в елита, ако покрият критериите на ведомството.
"В момента силно активни в научната дейност са около десет университета в страната, а още 15-20 са изявени в тази насока и могат да попаднат в групата", заяви Вълчев. Той обясни, че целта на въпросната регулация не е да се фиксират видовете университети и така да останат, а да се стимулират всички да развиват научна дейност. Според Вълчев, това е промяна в мотивацията, тъй като стремежът да се отговори на критериите, ще доведе до развитие на научна дейност на високо ниво. Главният секретар уточни, че в допълнение на това ще се отворят и места за повече учени в университетите.
Освен това финансирането на университетите ще се концентрира в специалностите, от които се нуждае бизнесът и в тези, които са малко, но необходими. Останалите направления пък ще станат с по-голямо частно финансиране. Мотивът на министерство на образованието е с тези нови правила да се промени резерва на пазара на труда.
"В момента е наситено с юристи и икономисти, но са по-необходими инженерите и специалистите по информационни и компютърни технологии, които е вероятно да са сред приоритетните специалности след приемането на закона", обясни заместник-министър Денков. Той добави, че сред защитените специалности може да бъде педагогиката, като се има предвид че броят на учителите намалява застрашително. Други подобни специалности са например "екзотичните" филологии, защото преводачите от езици като арабски и корейски, които завършват всяка година, са много малко, а в същото време са необходими. "Това не са окончателните решения, защото предстои да се изготвят и критериите и списъкът на специалностите", уточни заместник-министърът на образованието.
От ведомството очертаха два основни проблема: каква позиция заемат висшистите след края на обучението си и броят на специалностите в университетите. Представителите на министерството на образованието се позоваха на статистически данни, според които повече от половината хора, които завършват висше образование у нас в последствие заемат позиции, за които изобщо не се изисква толкова висока квалификация. Не малка част от високообразованите пък работят в различно направление от вече придобитото. Другият сериозен проблем според просветното министерство е двойното увеличение на специалностите в българските университети за последните 15 години. В момента те са над 3 хил., при положение, че в страната ни са регистрирани само 52 професионални направления. Все пак бе изтъкната и един положителен показател – сред висшистите безработицата е най-малка – между 4 и 5%.
