"Необосновано високите лихви по депозитите са вече зад гърба ни, по-ниските лихви водят и до по-евтини кредити, което стимулира ръста им", коментира изпълнителният директор на Пощенска банка Асен Ягодин, който участва в конференцията "Шумът на парите". Според него това, което предстои да се види, е, че дългосрочните фиксирани лихвени проценти по жилищните заеми ще предизвикват все повече вниманието на потребителите.
Банкерът посочи, че клиентите на финансовите институции вече използват по-голямо самоучастие при взимане на заем, което означава по-здравословен ръст на ипотечното кредитиране и по-безрисково изплащане, а също е реално оползотворяване на натрупани депозити в банките, които вече не носят висока доходност.
Според Ягодин все повече са случаите на отпускане на фирмени кредити при условия, характерни за периода 2006-2008 г., и не било стряскащо, ако клиентите поискат заем с под 4% лихва. Той прогнозира, че фирменото кредитиране видимо ще расте.
"На принципа на скачените съдове, когато има повече търсене на фирмени кредити, поради по-добрата бизнес среда, това разтваря нови работни места и като цяло дава по-добри очаквания на домакинствата за техните бъдещи доходи. Това ще провокира търсенето на потребителски и ипотечни кредити", оптимист е Ягодин. По думите му досега банките са били нееднократно обвинявани в спекулативно високи нива на кредитиране.
"Не трябва да забравяме, че в последните години банките сами търсеха привлечени средства, като даваха високи лихви по депозитите. Но тази тенденция приключи през 2013 година и само за месец се видя, че цената върху привлечените ресурси спадна с 1%", коментира членът на управителния съвет и главен финансов директор на Societe Generale Експресбанк Славейко Славейков.
Директорът на "Кредит център" Тихомир Тошев пък подчерта, че през есента се очаква още едно голямо намаление на лихвите по кредитите от страна на банките. Така към края на годината лихвите по ипотечните кредити ще се движат между 4.75% и 5.75% в зависимост от риска и типа продукти.
"В големите градове тристайните апартаменти са предпочитани пред двустайните, каквито бяха най-търсени преди кризата", обяви той и поясни, че българите се стараят да повишат своя стандарт на живот. Тошев все пак подчерта, че ръстовете на трупане на депозити обаче ще продължат да намаляват.
От своя страна главният икономист в УниКредит Булбанк Кристофор Павлов определи като спекулативни твърденията, че в България няма кредитиране на малкия и среден бизнес. По думите му у нас проникването на кредит е по-голямо от средното за Централна и Източна Европа, но все още няма статистика каква част от кредита е отишла при малките и каква при големите предприятия.
"Освен това, погледнете голямата картина на банките – в момента е със съотношение кредити към депозити от 82%, като с по-голямо подобно съотношение се отличава една-единствена друга страна членка на ЕС. Тоест банките са под огромен натиск, за да променят това съотношение. Нивото на лошите кредити е такова, каквото го виждаме в момента повече от 2 години. То е между 16 и 17%, така че това не е новина за банковия сектор и икономиката като цяло", подчерта още Павлова. Той коментира още, че би било безотговорно, ако българските регулатори не се подготвят за потенциално излизане на Гърция от еврозоната. "Бих бил много по-спокоен, ако знам, че българските регулатори работят денонощно за защита от подобен лош сценарий", подчерта още банкерът. По негови оценки обаче днес България е много по-добре подготвена в случай на лош сценарий, свързан с гръцката икономика.
