Вече свикнахме с предупрежденията на гърците, че им свършват паричните резерви. После съседите се напъват и събират нужните средства, за да предотвратят изпадането си в неплатежоспособност. Така катастрофата в еврозоната за пореден път се разминава, а Гърция и кредиторите й се завръщат към мъчителните пазарлъци за финансовата помощ, която да получи страната.
Същото се случи и тази седмица. Атина успя да плати 750 млн. евро по главница на заема от Международния валутен фонд.
Въпросът обаче е колко дълго Гърция ще може да продължи по този път. Последните пари, с които страната плати на МВФ, дойдоха от депозитарната й сметка в самия фонд, която страните членки поддържат в него, за да ги ползват при спешни случаи. Източник от правителството заяви, че Атина е ползвала приблизително 650 млн. евро от тази сметка. Става дума за т. нар. специални права на тираж (СПТ) – собствената валута на МВФ. Останалите около 100 млн. евро за покриването на това плащане Гърция е взела от собствените си парични резерви. МВФ й е дал един месец, за да възстанови средствата в депозитната си сметка, съобщи в. "Катимерини".
Гръцки правителствени източници съобщиха, че кабинетът на Ципрас е успял да събере 600 млн. евро, откакто на 20 април нареди на местните власти да прехвърлят парите си в централната банка. Сумата не е голяма. Особено на фона на първоначалните изявления на властите, че ще съберат 2 млрд. евро, с които да покрият плащанията си към кредиторите.
Но гръцките кметове се вдигат на бунт срещу правителството и отказват да внасят парите си в хазната. Тази новина пък помрачи прогнозите, че предварително набелязаната сума ще може да бъде събрана. Директорът на сдружението на градоначалниците Георгиос Патулис съобщи, че само двама от общо 325 кметове на по-големи населени места са последвали призива на правителството и са прехвърлили средствата си в бюджета. Местните власти се опасяват, че ако го направят, няма да могат да си получат обратно парите, поясни той. "Ако Гърция успее да постигне споразумение с кредиторите си, тя няма да се нуждае от парите на градовете. А ако това не стане, не мисля, че с тези 300 млн. евро страната може да бъде спасена", каза още Патулис.
Срещата на Еврогрупата в Брюксел иначе премина много по-оптимистично от предишната в Рига. Гръцкият финансов министър Янис Варуфакис изрази готовност страната му да реформира начина, по който набира ДДС, като балансира различните данъчни ставки. Има напредък и по отношение на създаването на независимата агенция за данъчна администрация, коментира еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси.
Големите конфликти обаче все още остават нерешени: пенсионната реформа и по-гъвкавите трудови закони. Въпреки това Варуфакис сподели, че разговорите му с германския му колега – финансовия министър Волфганг Шойбле, са били най-приятелските досега. Дори холандският финансов министър и председател на Еврогрупата Йерун Дейселблум, който в Рига направо се накара на гръцкия си колега, сега похвали страната му за постигнатия напредък. Все пак изтъкна, че са нужни "повече време и усилия" за постигане на споразумение, което би осигурило на Гърция парите, които ще я спасят от фалит.
Гърция обаче няма време. След срещата на Еврогрупата Варуфакис призна, че страната му е заплашена да остане без ликвидни средства, ако до две седмици не постигне споразумение.
"Въпросът за ликвидността е ужасно спешен", заяви той и изрази учудване, че Еврогрупата не обръща внимание на този проблем.
Остава открит обаче един друг – много важен въпрос: дали вече не е фатално късно и постигането на споразумение ще измъкне ли Гърция от тресавището? Кредиторите на страната продължават да "кътат" помощта от 7.2 млрд. евро, която трябва да й отпуснат според спасителната програма.
Междувременно Атина се бори със зъби и нокти срещу фалита и опитва да изцеди пари от всички възможни вътрешни източници. Показателно е как правителството не се поколеба да посегне на сметката си в СПТ в МВФ. Всички тези пари обаче трябва да бъдат върнати. Отделно не бива да се забравят редицата тежки плащания, които предстоят на страната през следващите месеци и години. Споменатият транш от 7.2 млрд. евро е последният от втория спасителен пакет. Дали Атина ще може да се справи без трети спасителен пакет? Трудно е предварително да се даде отговор на такъв въпрос. Но междувременно стана известно, че МВФ не би участвал в евентуална трета спасителна програма. Източник на испанския в. "Ел Мундо" обясни това решение на Фонда с липсата на "наистина ефективни действия" от гръцка страна, както и с това, че гръцкото правителство реши да възстанови съкратените от предишната власт държавни служители. Ако обаче МВФ се оттегли, евентуалното бъдещо финансово споразумение с Гърция ще остане да тежи на плещите единствено на Еврогрупата, на ЕК и на Европейската централна банка.
След срещата на Еврогрупата в Брюксел германският финансов министър предложи повече свобода на действие за гърците. "Ако гръцкото правителство смята, че трябва да има референдум, тогава да организира референдум", каза Волфганг Шойбле. Може би правилното решение ще е да бъдат оставени гърците да кажат дали са готови да приемат необходимите мерки, или искат нещо друго, уточни министърът.
За организирането на референдум обаче също е нужно време, а това е ресурсът, с който Атина най-малко разполага.
