Тримесечният курс за повишаване на квалификацията на депутатите по пенсионно дело приключи успешно на 14 май. По време на обучението неизкушените от тази материя народни представители (с малки изключения) показаха завидно ученолюбие и любопитство. Те успяха дори да обобщят впечатленията си в доклад със стойността на преписана от интернет курсова работа.
Парламентът прие доклада на Временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и на управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове, и за прилагането на регулаторната рамка. За приемането на документа гласуваха 112 депутати, а петима се въздържаха.
Преписаното от становищата и от проектите за промяна на закона, писани от КФН и от пенсионните дружества в продължение на години, добре прашасали и почти напълно забравени, стана документ… без никаква стойност. Нещо като възвание към бъдещето. Някаква гнила ябълка, плод на „неуморен труд, дори и вечер след работа“, както се изразиха съсипани, но по детски доволни членове на временната комисия.
Какво всъщност измислиха? Депутати от различни парламентарни групи се обединиха около становището, че е нужно намаляване на таксите, които събират пенсионните фондове. За това настоя при обсъждането Нестимир Ананиев от Реформаторския блок. До този момент са събрани 600 млн. лв. не само от таксата върху вноските, но и от инвестиционната такса.
Колегата му Хасан Адемов от ДПС го подкрепи в тази идея. Мартин Димитров от РБ обаче настоя за още по-агресивно намаляване на таксите на фондовете, отколкото се предлага в доклада. "Повече от десет години дадохме възможност тези фондове да събират едни от най-високите такси в ЕС. Мисля, че този период трябва да свърши. Това ще позволи и повишаване на доходността, защото като взимаш пет процента от самата вноска, това има пряко негативно влияние върху доходността на тези фондове", каза Димитров.
Според него комисията е била създадена след обявените промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които са били наречени свободен избор, а всъщност представляват принудителен избор. Те не са решение на комисията. Той оприличи посегателството над частните пенсионни схеми и фаворизирането на държавния осигурител НОИ с това парламентът да постанови всеки на възраст над 20 години, ако не си е избрал брачен партньор, да се жени служебно за посочен му партньор.
Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт, който единствен е подписал доклада с особено мнение, предупреди, че в момента по сметките на НАП стоят парите на българи, осигурявали се за втора пенсия. По думите му става дума за 170 млн. лв., които по принцип вече трябвало да носят доходност на работещите.
Патриотът Байрактаров обаче настоя с таксите да се действа внимателно, защото корекциите там, от една страна, може да влошат резултатите на фондовете и на пенсионноосигурителните дружества, а от друга – сегашният пазар да се „превърне в монопол“. Той обясни, че има риск новите играчи да не могат да стартират успешно с този орязан приход и сегашният пазар ще се капсулира.
Тук е моментът да припомним, че Българската асоциация на дружествата за доброволно и допълнително пенсионно осигуряване от години предлага таксите да се намалят, но подходът трябва да е комплексен. Те трябва да се разглеждат в контекста на разходите, на резервите и на разрешените инвестиционни инструменти и да се свиват внимателно и последователно. Законът не забранява това да се прави и сега. Но явно липсата на реална конкурентна среда пречи на процеса. Досега единствено ПОД „Доверие“ по собствена инициатива е свило таксата с половин процент.
Комисията препоръча да бъде усъвършенствана методиката, по която се определя тяхната доходност. (Да припомним, че в свой доклад Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН и ръководител на управление „Пенсионноосигурителен пазар", заяви, че доходността на фондовете за последните 10 години е отрицателна. Този „факт“, както и методиката, по която бе достигнато до него, бяха подложени на унищожителна критика от фондовете.)
Невероятно, но докладът на израсналите експертно депутати оборва тезата, която правителството лансира в началото на дебата за пенсионната реформа миналата година – че доходността на фондовете е отрицателна и точно заради това вноските за втора пенсия трябва да бъдат прибирани само в НОИ. Депутатът от ГЕРБ Владислав Николов призова: "Да успокоим българските граждани, да им кажем, че техните пари в пенсионните фондове са сигурни, да им кажем, че тяхната доходност е положителна и че те получават доход от парите, които са вложили там".
Йордан Цонев от ДПС подчерта, че Комисията за финансов надзор е контролирала добре дружествата и предупреди депутатите, че констатациите за допуснати слабости от Комисията за финансов надзор не предполагат внасяне на законопроекти, с които да се променят структурата и мандатността в нея. Регулаторите не бива да бъдат подменяни при всяка подмяна на управлението на страната и на мнозинството в българския парламент, добави той.
По-рано председателят на комисията Корнелия Нинова каза, че заради спора за доходността на пенсионните фондове временната комисия в парламента за проучване на тяхното състояние е поискала да бъде изготвена обща методика за изчисляването й. Нинова напомни, че пенсионните фондове и Комисията за финансов надзор имат два месеца да отговорят ясно дали парите във фондовете намаляват, или се увеличават. Тя, изглежда, е разбрала урока, че за доходност въобще не може да се говори и че тя е свързана с рисковия профил. Затова каза, че на този етап най-важно е в какво се влагат средствата от тези фондове. "Парите са инвестирани предимно в дългови ценни книжа, в акции, права и дялове, в банкови депозити, парични средства има, инвестиционни имоти. Ако са успешни инвестициите, те се увеличават. Има един период – на икономическата криза, в който се сринаха пазарите, тогава доходността е отрицателна", заяви Нинова.
Недолюбваната от ГЕРБ и от ДПС временна комисия за проверка на пенсионните фондове бе създадена на 14 февруари тази година с мнозинство, след като по предложение на ГЕРБ отпадна задължението й да се занимае и с Комисията за финансов надзор (КФН), която надзирава фондовете. Менда Стоянова от ГЕРБ обясни подкрепата си с това, че не искат да изглеждат като партия, която опъва "чадър" над КФН. "НС трябва да се върне към основните си функции, а не да извършва разследване или да вади боздугани или ятагани, за да удря един или друг надзорен орган. Те са независими, това са европейски правила.” Така председателят на бюджетната комисия обясни последователния курс на ГЕРБ да не подлага под съмнение работата на КФН и на шефа й Стоян Мавродиев.
Комисията включва по един представител от всяка парламентарна група, неин председател е Корнелия Нинова от БСП. За един месец тя трябваше да проучи финансовото състояние на пенсионните дружества и как прилагат регулаторната рамка. Впоследствие "учебният" срок на депутатите беше увеличаван още два пъти с по един месец.
