Споровете около собствеността на "Българската телекомуникационна компания" (с търговско име "Виваком") привидно утихнаха, но истината е, че развръзката тепърва предстои. Участници в този процес обаче не са само мистичните инвеститори от LIC33, обявили през март, че са купили дела на банкера Цветан Василев, и VTB Capital, които контролират една трета от БТК. В наддаването за най-големия телеком иска да се включи и държавата – или по-точно синдиците на обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка.
За да стане ясно защо моментът е толкова ключов, е необходимо да припомним някои факти. Пряк притежател на БТК е българската фирма "Вива телеком България". Неин собственик пък е регистрираното в Люксембург InterV Investment. То от своя страна е в ръцете на V2 Investment, също от Люксембург, което на свой ред е изцяло притежание на V Telecom Investment S.C.A – отново акционерно дружество от Великото херцогство. Точно в последното е и реалното разпределение на акциите, като 43.3% от капитала преди сделката с LIC33 държеше чрез свое дружество Цветан Василев, който през последните месеци неколкократно заяви, че тази му инвестиция е финансирана от КТБ. Инвестиционното звено на руската ВТБ банк – VTB Capital, притежава 33.3%, а бившите кредитори на предишните собственици на БТК, представлявани от Майкъл Тененбаум – 23.43 на сто.
На 6 ноември 2013-а VTB Capital, КТБ и още няколко финансови институции са предоставили на InterV Investment (б.а.- първият по веригата чуждестранен собственик на БТК) мостови заем от 150 млн. евро. Като обезпечение е направен залог на всичките 269 013 452 обикновени, поименни акции на "Вива телеком България". С други думи, ако парите не бъдат намерени или заемът не бъде разсрочен, финансовите институции могат да пристъпят към изискуемост на обезпеченията и реално да придобият изцяло едноличния собственик на БТК. По този начин, образно казано, сегашните акционери ще пият една студена вода, тъй като вече няма да притежават нищо срещу ценните си книжа. Падежът на този кредит беше само преди седмица – на 23 май.
Оттук нататък има няколко сценария. Първият е свързан със собственика на LIC33 – Пиер Луврие, който през март заяви, че ще плати въпросния мостови кредит, като осигури необходимите 150 млн. евро от международните пазари. Тоест или има вече осигурени средства, или възнамерява да вземе нов кредит, за да рефинансира стария. И беше убеден, че ще стане така. Впрочем, впоследствие се разбра, че погасяването на заема е условие, без изпълнението на което прословутата сделка за 1 евро, с която LIC33 придоби БТК, НУРТС, "Дунарит" и др. фирми, може да бъде развалена.
Към днешната дата обаче нещата не изглеждат никак прости. Най-малкото защото няма информация за успешното приключване на такива преговори. Освен това повече от месец белгиецът с френски и руски паспорти не се е появявал на българската сцена. Което, разбира се, не означава, че не може да дойде утре и да плати. Защото намирането на посочената сума срещу възможността да се придобие контрол върху най-успешния телеком у нас изглежда привлекателна задача.
На практика Луврие може да извади необходимата сума и да я даде като заем на InterV Investment, което пък да плати задължението си по мостовия кредит и да стане длъжник на LIC33, предоставяйки му отново за обезпечение акциите на "Вива телеком България". Другата възможност е да увеличи капитала на люксембургското дружество със 150 млн. евро (като, разбира се, предложи и на останалите акционери да участват). Но първо, разбира се, трябва да бъдат намерени парите. Ако това не се случи, има опция кредиторите да дадат някаква отсрочка за плащането на дължимите милиони. Такива примери има много дори в историята на самата телекомуникационна компания.
Вариант е и изцяло да се предоговорят условията и падежът на мостовия заем. Само че това би се случило едва след няколко месеца, ако първоначалната отсрочка не свърши работа. За подобен ход ще е необходимо също така съгласието на редица кредитори, включително и на КТБ (чрез синдиците).
Има и един коренно различен изход от ситуацията. Както вече споменахме, ако никой не намери средства за погасяването на мостовия заем и падежът му не бъде отсрочен, рано или късно ще се стигне до изискване на обезпечението, което е 100% от акциите на "Вива телеком България". Така веригата от люксембургски дружества, зад които стоят сегашните притежатели на БТК, ще се прекъсне. Но това не означава, че кредиторите по заема, водени от VTB (която е в сложната ситуация да бъде едновременно собственик и заложен кредитор) и КТБ, автоматично ще станат собственици на "Вива телеком България". Като обезпечени страни те ще трябва да обявят на търг заложените пред тях акции на дружеството. Естествено, на публичната продан ще може да участва всеки, включително и самите продавачи. Така че ще е изключително интересно, ако се стигне дотам. Още повече че неведнъж сме чували теорията как цялата война за БТК се води, за да може в крайна сметка компанията (или акциите на нейния едноличен собственик) да бъде продадено на безценица.
На фона на всичко казано възникват няколко ключови въпроса за позицията на КТБ, а и на държавата, която е заявила, че иска да възстанови колкото се може повече от платените за гарантираните влогове пари чрез активите на фалиралата банка. Много важно е например какво възнамеряват да правят синдиците с мостовия кредит? Ако решат, че след като падежът е настъпил, парите трябва да бъдат върнати незабавно в трезора, но не се намери кой да го плати (Луврие или друг), влизаме в хипотезата за изискване на обезпечението. На пръв поглед звучи логично – наред с останалите кредитори (най-вече VTB Capital), КТБ ще се превърне в притежател на едноличния собственик на БТК и ще може да изкара някакви средства от бъдещата продажба на дружеството. С този ход обаче синдиците биха си отрязали клона с мераците за покриването на по-сериозни загуби към Фонда за гарантиране на влоговете. Защо ли? Ами, както стана ясно, при активиране на обезпечението (100% от акциите на "Вива телеком България") крайните акционери губят цялата си стойност – акциите, които притежават люксембургските фирми, се обезценяват напълно, тъй като няма да имат никакво покритие. И реално първоначалната инвестиция на сегашните собственици (б.а. – платените от КТБ пари, за които говори Цветан Василев) се губи. При това положение, ако държавата (чрез КТБ) по някакъв начин придобие дела на Василев (чийто купувач под условие е Луврие) с идеята по този начин да си възстанови платените от банката милиони за покупката на БТК, ще получи една голяма нула.
Ситуацията предполага избор – или синдиците се фокусират върху акциите на Луврие и правят всичко възможно да ги вземат, или наблягат на мостовия заем и неговото обезпечение, но губят акциите.
Като най-голям кредитор на КТБ и институция, пред която синдиците на банката се отчитат, в. "БАНКЕРЪ" се обърна към Фонда за гарантиране на влоговете с въпроса как ще се действа, ако мостовият кредит не бъде погасен? Но оттам ни отговориха, че подобни решения са изцяло в ръцете на синдиците, които действат напълно автономно. А опитите ни да се свържем с някого от тях удариха на камък. Пробвахме да разберем какво мисли да прави и VTB Capital чрез бившия финансов министър от кабинета "Сакскобургготски" Милен Велчев, който е представител на българския офис на лондонското инвестиционно поделение на руската банка, а от началото на тази година е и един от управителите на "Вива телеком България". Той обаче категорично отказа коментар по темата. Изпратихме и официално запитване към VTB Capital, но до редакционното приключване на броя отговор не бе получен.
Настаналото затишие явно показва, че спорещите страни са в процес на интензивни преговори и подготовка на следващите ходове, които несъмнено ще са решаващи.
