Пълно комуникационно затъмнение. Мрежите на мобилните оператори са прекъснати извън големите градове, а проблем има и със стационарните телефони. Повече от 300 TV оператори са спрели да подават сигнал към клиентите си. Ефирните телевизии са напълно замлъкнали. Не работи дори най-старият и сигурен метод за осведомяване на населението – БНР. С една дума, настанал е апокалипсис в българския ефир.
Това въобще не е сюжет за някакъв фантастичен филм, а съвсем реална ситуация, която може да се случи у нас по всяко време. Достатъчно е само едно недобре премислено решение.
Тънкият момент е, че основният доставчик на услуги в областта на преноса и разпръскването на радио- и телевизионен сигнал, глас и данни в страната – "НУРТС България", спори със затворената Корпоративна търговска банка и срещу него, също както срещу "ТВ Седем", може да бъде изпратен съдия-изпълнител. Но за разлика от телевизията, ако дейността на тази компания бъде възпрепятствана дори и само чрез блокирането на сметки (което ще доведе до спирането на тока например), може да останем без мобилни комуникации и ефирни медии, да не говорим за негативния ефект върху националната сигурност. Това е така, защото мрежата на "НУРТС България" включва над 700 стратегически разположени обекта – излъчвателни кули, покриващи почти 100% от територията на България. А заради уникалните локации втора подобна система не може да се изгради бързо даже и да се намерят необходимите за целта огромни суми. Компанията дава под наем тези кули и помещения на всички телеком оператори за тяхното оборудване (колокация). Освен това "НУРТС България" е собственик на "НУРТС диджитъл" – мултиплекса, който разпространява цифровия безплатен ефирен сигнал.
За да стане ясно откъде идва опасността от спирането на мобилните връзки и ефирния сигнал, трябва да разясним какво точно е положението с дълговете на "НУРТС България". През 2012-а компанията емитира емисия от 40 хил. обезпечени, неконвертируеми, свободно прехвърляеми, безналични, лихвоносни облигации, които са издадени с помощта на Корпоративна търговска банка (б.а.- която е и довереник на облигационерите) и се търгуват на Българската фондова борса. Номиналната емисионна стойност на една облигация е 1000 евро, а общата им сума – 40 млн. евро. Годишната лихва по заема е шестмесечен EURIBOR и надбавка от 5.50%, но не по-малко от общо 6.0 на сто. Тя трябва да се плаща два пъти годишно.
За обезпечаване на задължението по облигационния заем е учреден реален залог на 100% от акциите на дъщерното "НУРТС Диджитъл" и особен залог на част от вземанията (по реда на Закона за особените залози), произтичащи от договори за радио и телевизионно разпръскване, колокиране на оборудване и сателитно излъчване в общ размер на 58.9 млн. лева.
Според условията на споразумението с облигационерите е необходимо този заем да бъде погасен за пет години (до септември 2017-а). Има предвидена обаче и опция, която дава право на "НУРТС България" да изкупи предсрочно (изцяло или частично) емисията една година след изтеглянето на кредита. През септември 2014-а "НУРТС" погаси предсрочно 25.723 млн. евро от главницата, но тъй като дружеството не разполага със свободни пари, е взет заем от БТК, като са използвани парите й в КТБ. По това време телекомът е имал блокирани около 140 млн. лв. в банката под особен надзор и вместо да чака незнайно колко, за да си ги получи, ръководството му е решило да замени част от парите си срещу дълга на "НУРТС България". Така БТК се превръща в кредитор на едно работещо предприятие, от което все пак има шанс да си прибере вземането. А ако това не стане, заемът може да бъде трансформиран в капитал.
Самото прихващане обаче е ключово, тъй като въпреки че е извършено през септември, то все още не е осчетоводено от КТБ. И реално вече погасеният дълг на "НУРТС България" към банката може да се окаже незабавно изискуем. Въпросът е дали поради възможните последици синдиците ще решат да изпратят съдия-изпълнител, който да "прибере" имуществото на "НУРТС България", ще запорират сметките му, или ще предпочетат да водят преговори?
Иначе, след прихващането, задължението по главницата на облигационния заем е намалено до 14.277 млн. евро (27.923 млн. лева). Тази сума е погасена през ноември миналата година, само че този път не са правени прихващания, а е използван 12-месечен договор за паричен заем.
Поради всичко това въобще не е учудващо, че през септември мобилният оператор обяви намерението си да придобие "НУРТС България". Неизвестно защо сделката все още е в процес на одобрение от Комисията за защита на конкуренцията.
През 2010 г. "Българската телекомуникационна компания" продаде "НУРТС" на офшорките "Блусат партнърс" (Дубай) и "Манселорд лимитид" (Кипър). Консултант на сделката за 100 млн. евро бе фирмата "Бромак" на Цветан Василев. В края на 2014-а БТК реши отново да придобие бившото си дъщерно дружество, като сделката е в процес на одобрение от Комисията за защита на конкуренцията.
Фалшивият запор на акции
В края на март, след като LIC33 обяви, че купува за едно евро БТК, "НУРТС България", "Фърст Диджитъл", "Дунарит", "Авионамс" и "ГАРБ Аудиенс Рисърч България", Националната агенция за приходите наложи редица запори върху акциите на тези и други фирми, свързани с Цветан Василев. От тази мярка де факто и де юре няма почти никаква полза и цели само да покаже на обществото, че нещо все пак се прави. Желанието на данъчните обаче явно е било да се намърдат на всяка цена във всяко дружество, тъй като за целта дори са изфабрикувани неверни данни. Конкретно става дума за наложения на 31 март запор на "НУРТС България" АД. Според съобщението, публикувано в Търговския регистър, са наложени предварителни обезпечителни мерки върху 300 (триста) обикновени поименни акции, с номинал 100 лв., в капитала на дружеството, които са притежание на "Кен трейд". Постановлението е издадено от главния публичен изпълнител от дирекция "Събиране" на столичното поделение на НАП Поля Ценова във връзка с предполагаемо публично вземане от 77 534 лева.
На пръв поглед няма нищо нередно – усъмнили се данъчните, че някой дължи пари, и запорирали акциите му. Само че в действителност "Кен трейд" не притежава никакви акции в "НУРТС България". Информацията за това е налична както в Търговския регистър, така и в годишните финансови отчети на дружествата. Единствените собственици на "НУРТС България" са "Блусат Партнърс Лимитид", регистрирано в Обединените арабски емирства, и "Манселорд Лимитид", регистрирано в Кипър. Те притежават по 50% от капитала на компанията.
"Запорът е наложен по данни от счетоводните регистри на дружеството, актуални към 31.03.2015 година. Информацията е предоставена от ревизиращия екип във връзка с искане за дообезпечаване на бъдещите вземания на "Кен трейд" ЕАД и се съдържа в счетоводни документи, изготвени и предоставени от самото дружество по повод ревизията. Съгласно законовите разпоредби не съществува задължение за вписване в търговския регистър на прехвърлянето на този вид акции", обясниха за "БАНКЕРЪ" от Националната агенция за приходите.
Но има и друг парадокс – всичките ценни книжа на "НУРТС България" (общо 151 482 310 на брой) са с номинал от 1 (един) лев, а не от 100 лева, както пише в запорното съобщение. От НАП обаче обясняват, че стойността на акциите е съгласно посоченото в счетоводните документи на дружеството.
Освен това, данъчните категорично отрекоха появилите се слухове, че като превантивна мярка са блокирани и всички акции на дъщерното на "НУРТС България" дружество – "Нуртс Диджитъл".
