Общините с дебели сметки като областни центрове и черноморски курорти ще продължат да наддават, а малките, в които безработните и циганите се борят за превес, са застрашени от изчезване. Това е хастарът на готвената промяна за преразпределението на приходите от подоходния данък. Десетилетната битка на общините да си върнат поне малка, дори и незначителна част от този приходоизточник, събиран от техните жители, но отиват в Националната агенция за приходите, като че ли е към края си. Досега пазарлъците вървяха като протестни действия – местната власт скандира, а управляващите си залостват прозорците. Сега обаче финансовият министър Владислав Горанов е оставил прозореца отворен. Първият пробив се очаква до края на лятото.
По време на годишната среща на местните власти в Югоизточна Европа, организирана от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), която приключи наскоро, стана ясно, че местната власт има споразумение с министъра на финансите 9% от данъка върху доходите на физическите лица (който e 10%) да си остане в държавата, а всяка община да има право да обложи местните си данъкоплатци допълнително с между 1 и 3 процента. За това свидетелства пред „БАНКЕРЪ“ Емил Савов, заместник-председател на сдружението.
"В момента всички плащаме 10% плосък данък. Това, за което си стиснахме ръцете с министъра на финансите, е държавата да свали тежестта на 9%, а всеки общински съвет да има право да наложи над това от 1 до 3 на сто, които да остават в общините. В най-лошия случай данъчната тежест ще нарасне до 12%", обясни Савов.
Според участници в срещата Горанов обяснил в кулоарите, че е за фискална децентрализация, но заради проблема с КТБ не може да отстъпи с повече от 1% от десятъка на местните власти.
Министерството на финансите обаче се дърпа – дали за престиж, или на инат. "Разговаряме по тази тема, но решение няма", е официалната позиция на ведомството, откъдето препращат към управленската програма на ГЕРБ, в която е заложена подобна децентрализация. С предишния кабинет на Бойко дори бе постигнато разбирателство за съотношение 8 към 2, но кабинетът "Орешарски" прекъсна разговорите по тази тема.
Прескачането на летвата на плоския данък обаче ще бъде в разрез с политическите обещания на ГЕРБ, които държат на това да не се вдигат данъците. В програмата на най-голямата партия в управляващата коалиция е записано, че ще има промени, които да дадат право на общините сами да определят добавка към данъка върху доходите на физическите лица в полза на местните бюджети, която да е максимум 2 процента. Там обаче е записано, че данъкът няма да се вдига, т.е. държавата ще отстъпи до 2 пункта. Затова общините са направили реверанс, като са поели ангажимента всички да заковат приходите за себе си на 1% през първата (2016-а), за да се види как работи схемата, и едва след това да се даде право на избор за всяка местна власт поотделно.
Според Савов вече е намерено решение и на другия нерешен проблем от времето на кабинета "Борисов 1" – за механизма на събирането – дали чрез две отделни сметки за гражданите, или в една – сегашната на НАП, от която впоследствие да се заделя за общините. Сега като че ли се върви към това НАП да събира целия данък, а впоследствие да връща на общините техния пай.
Много интересно е да погледнем на нещата като абсолютна сума. При 1% за общините (една десета от 10-те процента) те при обща събираемост от 2.5 млрд. лв. ще получат годишно (при сегашните разчети) около 250 млн. лева. По-фрапиращото е това, че тези пари са равни на половината данъчни приходи на общините сега, което е достатъчно красноречиво. „Всеизвестно е, че в общините се събират около 4% от всички данъци в България, така че с новия един процент няма да надскочим 5%, което е жалко, сравнено със световната практика. В модерния свят заделът за местната власт е в рамките на 20-25 процента“, добави Савов.
Кметовете масово приветстват тази малка първа стъпка към финансова децентрализация. Мнозина от тях обаче се скриха от въпросите на „БАНКЕРЪ“, но имаше и такива, които се „престрашиха“ да говорят пред нас.
„Смятам, че това решение е справедливо и е в правилна посока. Трябва да имаме „лични“ пари, за да оправим улиците и тротоарите на хората там, където работят и живеят – каза кметът Златко Живков. "Досега живеем в свръхцентрализация, внасяме в един общ кюп, а оттам по усмотрение на правителството изтича обратно като субсидии към нас. Точно тук е основната опасност – да не стане така, че заради тези „наши“ си проценти да ни орежат реципрочно субсидиите. Това би довело да нулев ефект. Това било фасадна децентрализация" – разсъждава той. Не бива правителството да търси компенсация, новите приходи трябва да са допълнителен приход.
Другото е ефект на мащаба. „Големите общини като нашата, в които съотношението собствени приходи: субсидии достига и до 60 към 40, ефектът от задържането на част от приходите ще бъде наистина значим“, каза Живков. „Но в България има много общини, в които 95-97% от приходите в бюджета са от държавни субсидии. Тези места няма да усетят никаква промяна. Нямаш собствени приходи под формата на подоходен данък – няма и какво да получиш, ако се реши част от него да остава в общината“, обясни той.
Столичният заместник-кмет Дончо Барбалов подкрепи това разсъждение. Той дори илюстрира с числа „светлото бъдеще“. „Ако Столичната община приеме 2% от данъка да остава при нея, това би ни докарало нови 200 млн. лв.“, каза той. Проблемът обаче е как най-справедливо да се определи базата за това развитие. „Основният въпрос е кой да плаща данъците и заради кого да се връщат част от приходите от тях – вечната тема за постоянния или за настоящия адрес. Без да се реши този проблем, защото става дума за около 200 хил. души разлика, няма как да се прави промяна“, убеден е Барбалов. Той си мечтае за времето, когато ще има повече пари за подобряване на условията на живот по места, там, където хората се трудят и живеят и собственият им принос, чрез данъците, ще е обвързан директно с битието им.
Кметът на Шумен Красимир Костов приветства мярката и каза за „БАНКЕРЪ“, че това е закъсняло начало на една изстрадана справедливост. „Държавата прехвърля все повече пълномощия към общините, без да ги покрива с административно-финансов ресурс“, каза той. Решението се нарича собствени приходи, известно е, че нямаме други данъчни приходи освен данък сграда и данък общ доход“, обясни той. В общината Костов лобирал най-много за подобряване на условията за бизнес, вече били инвестирани над 12 млн. лв. в един от най-модерните индустриални паркове в страната, но имало още много какво да се направи.
Кюстендилският кмет Петър Паунов изрази съжаление, че от 2007-а, когато встъпва в тази длъжност, не се актуализирани субсидиите, при положение че само минималната работна заплата е скочила от 190 на 360, а скоро и на 380 лева. „Предложението обаче да товарим гражданите си с надбавки над 10% е нелепо. Това би предизвикало бойкот, защото сме постигнали една добра съгласуваност и балансираност между интересите на общината и данъкоплатците и тя не бива да бъде нарушавана“, каза Паунов. Да оставим настрана, че едва ли някой ще си го позволи в изборна година. „Държавата не иска да разбере, че ефектът от децентрализацията е следният: проблемите, които общината може да реши с 5 лв., на високи нива ще се решат с 500 лева."
Промените Закона за данъците върху доходите на физическите лица трябва да са готови до септември.
