Прочетете следващите редове. От тях ще научите малко за един сириец и много за самите вас.
Запознах се с Алаедин Харфан през 2004-а, малко след като стана български гражданин. Тогава даваше хляб на около 2000 души, 150 хиляди направени от него дюнера се изяждаха на ден, подхванал беше бялата и черната техника, както и строителството на търговски центрове и жилищни комплекси. Да му се чудиш! Майка му и баща му – с американско гражданство, а той, дето точките по световната карта са въпрос на прищявката му, си избрал България за родина. Само като го подкачиш как се е объркал и какъв калпав човешки материал сме, справка Бойко Борисов, очите му блясват като на лъвица, която брани малките си. „Българинът има бърза реакция и ясна мисъл. Той е изключително трудолюбив, когато знае за какво работи. Значи въпросът е в това: този, който му дава хляба, да знае как да го мотивира.“ Това ми беше казал тогава, това казва и сега. Колкото до дюнерите, той не се стиска – храни бежанци от първата си родина, за да усетят малко топлина в несретната си съдба.
Странно ли започнахме този материал? Не сте свикнали да четете добри, човешки думи, нали? Съжалявам.
Снишаването (по съветите още на Тато) е национален спорт. Трайко Китанчев олицетворява всички нас, българите, без лица. „Трай си, да не стане по-лошо.“ Абе то се вижда, че от мълчанието с шушукане по ъглите става все по-лошо. Ама никой не иска поне да пробва да вдигне врява, пък каквото ще да става, което включва и подобрението като вариант, нали? Цялата ни житейска стратегия е основана на това, ако може някой друг да скочи, пък ние после леко да се присламчим към него, ако прозрем добър, келепирен за нас край. Или пък да му гледаме сеира как се дъни, за да има после добра клюка – най-доброто мезе за ракийката след салатката. Българина го прави щастлив само чуждото нещастие.
Но нека жълтото опростачване спре сега. И да си говорим откровено.
На този селяндурски фон Алаедин направи нещо, което изненада. Той скочи на изродясалата чантаджийска класа, на държавните партийни дерибеи, чиято единствена цел е да изпълнят мандата си със съдържание – съдържанието на собствения си джоб. Такива в Китай ги разстрелват.
Сириецът се вдигна сам, защото вече не можеше да трае. Радикализира се срещу държавния рекет, срещу бангьосчийството, срещу безочието в една държава от клуба на европейската цивилизация. Пръв хвърли камък в блатото, което сме си кръстили "Тука е така".
Усетеният Бойко, който държи на спокойствието, заигра на негова страна. Някой си Моллов, който осигурявал чадър срещу „такса спокойствие“ от 10 хил. лв. месечно, стана жертва на онова, голямото държавно спокойствие, в което солови изяви на министри кънтят в главите ни като реформи. По линията премиер – земеделски министър – шеф на агенция по храните последният светкавично падна зад борда. Свали го Алаедин Харфан.
Първоначално колегите му от браншове, които също произвеждат храни и също страдат от чиновническия гнет, го гледаха като камикадзе. Но мина време и те излязоха от кататонното си състояние – палачинката се беше обърнала, стана някак си комфортно опасно. И те се солидаризираха с него, подкрепиха го, манифестираха победата вече като обща.
„За мен уволнението на директора на БАБХ проф. Пламен Моллов е основателно – каза председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров. – Това трябваше да се случи отдавна. Това мнение не е само според мен, а и според всички животновъди.“ На млекари, месари, производители на детски пюрета, шефове на верига ресторанти изведнъж им се оголиха нервите и усетиха по-силно болката от перманентния рекет, болка с която бяха свикнали от години.
Но Хафран не спря на средата на пътя. Прогнилата държавна агенция може да обнови персонала си почти напълно. Засега поне 20 корумпанти, маскирани като държавни контрольори, дадоха фира.
Особен урок, а?
В историята на корупцията (има и такова изследователско поле у нас, което се води от доц. д-р Пенчо Пенчев) случилото се може да остане за бъдните поколения като пръв успешен опит на индивидуална война с висш държавен рекетьор, който можем да кръстим Хафранова интифада.
Ако искате на български – Хафранова завера.
