В прословутото си интервю в bTV отпреди месец Борисов направи сцена, че показали само пукнатините и неравностите по магистралите. Попреигра, но имаше и право. Бързат, случва се, ще ги оправят. Не е проблемът в тези пукнатини, други са същинските. Първо – за магистралите и заводите. При рязането на лентата на магистрала "Марица" старозагорци бяха зарадвани, че вече "ще ходят на кафе в събота и неделя до Истанбул за два часа". Мнозина го правеха и без магистрала, но не заради кафето, а за да търсят някакъв алъш-вериш за оцеляване. Не го е сметнал добре премиерът! Цаката е от Истанбул да дойдат да пият кафе в Стара Загора, че да има файда и за нейните търговци.
Но пукнатината между премиера и реалността не е от вчера. Технократското мислене е похвално, стига да не замества реалността с детайлите. Вторият кабинет на Борисов повтаря мантрата на първия – с изграждането на инфраструктурата идват инвестициите. Но първият падна заради инвеститорското присъствие на ЕРП-тата. При Орешарски нещата се влошиха, не защото кабинетът му не искаше да строи магистрали и да привлича инвестиции, а защото му спряха европрограмите. Няма какво да се лъжем – Брюксел приложи директно политиката на кранчето. А ние си знаем, че ако не тече, сме пълна нула.
Сега то е пуснато. Но стопанският климат в държавата е истинско мъртвило. Борсата спи, пазарът на имоти шава от време на време, в магазините клиенти няма, но вносна стока – бол. Дори пазарите, където народът пълнеше торбите, пустеят. Да се чуди човек какво яде този народ, щом като го няма на пазара. Но пък преди дни казаха, че ходел повече в театрите. Дали след 1333 години съществуване духовността ни не се възражда с нови сили? Нищо подобно. Вижте повечето постановки и български филми – та те са оперирани от духовност. Ами телевизиите? Истинско Капалъ чарши – кич до кича, водещ до водещия, гост до госта. Лика – прилика.
Да, ама открихме "българския Лувър". Но не защото на народа му е до Лувъра, а ето защо: "Преди няколко години при акад. Светлин Русев ме бяха поканили в едно ателие и си говорехме, че няма музеи и че мазетата са пълни с картини, икони, които се рушат. И аз му казах, че ще му направя музея. Ето, музеят го има днес." Това каза премиерът Борисов на церемонията за откриване на "Квадрат 500". Дори името на галерията говори за квадратното мислене на автора си. За да избяга от паралела с Лувъра, е префасонирал само пирамидата му.
Най-атрактивната картина при откриването беше всъщност премиерът и свитата му. Той търчи из галериите, те подтичват след него и се хилят културно на бисерите му. Културният министър Вежди Рашидов пък представя "шедьоврите", които извадили от мазетата.
Върви премиерът и се спира пред картина на Златю Бояджиев с думите: "Я гледай колко овце са гледали!“ Изненада, която има отношение не само към докараните до отчаяние млекопроизводители, но и до факта, че музеят е дело на няколко кабинета преди Борисовите.
Виж, предупреждението да не му се радваме много, защото "може някоя лампа да изгори или някоя платка утре да падне” го разбираме. Всички ще го напишат и голяма сръдня ще падне. Но и сега премиерът е сърдит, защото не пропуснал да прочете в един сайт, че "открива нов музей със стари картини". Затова казал на сравнилия го преди време с Пикасо и Гоген Рашидов новото крило на музея да е "с мои картини и на нови, млади автори”. И Рашидов, който според Светлин Русев бил ренесансов, но демонизиран човек, нищо чудно да изпълни заръката. След като предложи Борисов за член на Съюза на художниците, току-виж подпъхнал някой негов ескиз, нахвърлян по време за заседание на кабинета.
Та сме добре и с културата, като изключим тези напуквания. Иначе всяко четвърто дете е с родител в чужбина според проучване на “РискМонитор” по поръчка на УНИЦЕФ. Тези деца са оставени без родителски надзор, повтарят класове в училището, пият, пушат, безделничат и отскачат често до детските педагогически стаи. Огромна пукнатина! В главите ни! Но в нея вместо надежда пресметливо се намества желанието да напуснем този квадрат от магистрален растеж и култура.
