Ако до края на юли България не включи в своето законодателство Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки, Европейската комисия ще преценява дали да не предяви иск срещу страната ни в Съда на Европейския съюз. Това пише в мотивираното становище на ЕК от 28 май 2015-а, публикувано на сайта на комисията. В него се казва, че единадесет държави, сред които освен България са и Франция, Италия, Холандия, Швеция, Люксембург Полша, Чехия, Румъния, Литва и Малта, не са изпълнили ангажимента си до края на 2014-а да приложат изцяло в законодателството си директивата за банково преструктуриране. "Тя е централен елемент от новата регулаторна рамка на ЕС за осигуряване на солиден и стабилен банков сектор", пише в становището.
Директивата урежда законовите правила за действия на държавните институции по отношение на банки, подложени на ликвиден натиск и капиталов недостиг. Макар да става дума за един много сложен от правна и финансова гледна точка документ, експертите са убедени, че ако той бе въведен в българското законодателство през 2014-а, БНБ и държавата щяха да разполагат с всички нужни им правни и финансови инструменти да преструктурират Корпоративна банка. Защото тази директива урежда прилагането на целия набор от финансови техники за оздравяване на банка. Известни наши финансисти предложиха да се направи това, но реакция нямаше.
В директивата са включени инструменти като редуциране, разсрочване и преструктуриране на вземанията на различните класове кредитори на закъсалата банка в капитал. Ако те бяха включени в българското законодателство, днес БНБ нямаше да се оправдава, че не разполага с правни възможности за преструктуриране на Корпоративна банка. Нямаше да се наложи това лято да се пишат недомислени закони на крак и вложителите в КТБ нямаше да бъдат подложени на целия този многомесечен кошмар, който трябваше да изтърпят, преди да получат достъп до спестяванията си. Най-вероятно и самата Корпоративна банка нямаше да бъде обявена в несъстоятелност, а в момента щяха да я преструктурират новите й акционери и новото й ръководство.
Само че вместо да се занимават с такива неотложни нормативи, депутатите си губиха времето да приемат куп други нормативни актове, като например безсмислените промени в Закона за потребителския кредит. Сега пак ще трябва да го променят предвид предстоящото приемане на специални директиви в ЕС. Народното събрание не си свърши работата, не подготви и не прие задължителния според Директивата закон за защита на кредиторите на КТБ. БНБ и Министерството на финансите е трябвало да подготвят съответния законопроект. Политическите партии в тогавашното Народно събрание не са настояли правителството да им представи и законопроект за преструктуриране и възстановяване на банките. Най-сетне такъв проект за закон вече има. Преди три седмици Министерството на финансите го качи за обществено обсъждане на сайта си. Въпрос е дали ще бъде приет в срока от два месеца. Но у нас винаги става така.
