"Не трябва да имаме големи очаквания от предстоящите стрес тестове на банките, тъй като те показват единствено дали в дадена банка има проблем и какъв е той". Това заяви доц. Григор Сарийски при представянето на годишния икономически доклад на Института за икономически изследвания при БАН.
"Стрес тестовете са като профилактичния преглед – отиваш там или за да ти кажат, че всичко е наред, или че трябва да спреш цигарите", коментира Сарийски. Според него проблемите, които са се избистрили с българската банкова система след фалита на Корпоративна търговска банка са съвсем на друго място. "Не трябва да ги търсим в структурата на активите на търговските банки", категоричен е икономистът.
Според Сарийски банковата ни система има три основни проблема – институционален в лицето на регулаторния орган, законодателен и чисто поведенчески. "Огромната част от реакциите след събитията с КТБ бяха, че гражданите са се полакомили за по-високи лихви и сега сами да се оправят, че ще загубят голяма част от спестяванията си. Един вид се оказа, че спасяването на давещите се е дело на самите давещи. Това е чисто поведенчески проблем, който оказа влияние за загубата на доверие в банковата система", обясни икономистът.
Сарийски коментира още, че сега вложителите постъпват по два начина – раздробяват влоговете си на по-малки или ги прехвърлят от банка в банка заради по-високи лихви или собствеността. "Последиците от събитията около КТБ тепърва предстои да се изясняват", подчерта още той. Според него големият проблем за банковата ни система са депозитите, които няма как да бъдат инвестирани в печеливши мероприятия.
"Кредитирането никъде не върви. Към края на месеца в еврозоната бе отчетен нулев ръст на кредитите, та в България ли да върви?", реторично попита икономистът. Сарийски добави още, че корпоративните кредити са се увеличили с около 1%. От друга страна обаче, през 2014 година е отчетени отрицателни темпове за потребителските кредити. В същото време обаче, Сарийски предвижда, че са възможни положителни темпове през тази година, защото НАП и доставчиците на комунални услуги събират задължения, които са относително нови. "Възможността е да се теглят кредите, за да се покрият стари задължения", уточни той.
"Основната причина, поради която намаляват лихвите до екстремални равнища като тези от началото на 2015-а, е затегнатото кредитиране", обясни Сарийски. По думите му банките печелят от понижението на лихвите по депозитите, като заедно с това се отчита и ръст на печалбата от такси и комисионни. "Фирмите са склонни да платят малко по-висока лихва като изплащат кредитите по-дълго време, само и само да не се притесняват за тяхното обслужване. От друга страна банките са склонни да имат пропуснат доход, като задържат кредитирането, за да си гарантират, че предприятията ще върнат кредитите си навреме", обясни икономистът.
